Тук е необходимо да се направи едно пояснение. Горните твърдения, за наличие на българи на Балканите през I в. от н.е. очевидно са в противоречие със съществуващия днес историографски модел. Нека го припомним накратко: По нашите земи в античността живеели "траки", които в самото начало на Новата ера били завладяни от римляните. Няколко века по-късно "траките" изчезнали (Непокорните били изклани, а останалите - "романизирани". И изобщо главното свойство на "траките", според науката, е да се "елинизират" и "романизират". Смешно, нали?! ). До колко е вярно това твърдение, можем да преценим, като сравним "изчезването" на "траките" ("Най-голямият народ на света след индийците", според Херодот) за три-четири века и оцеляването на българите под Византийско и Османско робство (общо 7 века). Очевидна е несъстоятелността на научната констатация за унищожаването на "траките". "Траките" са компонент от българската народност, и то най-малкото равностоен на другите два - "славяни от българската група" и "кутригури", "уногундури" и т.н., на които науката е прикачила странния термин "прабългари". 

      След като направихме горното пояснение, и имайки предвид факта, че ранното християнство (I-IV в.) на Балканския полуостров се е разпространявало главно сред противници на агресора Рим, то нека обобщим - местните (автохтонни) народи по нашите земи (наименувани с общностното название "траки") са главният проводник на християнството на територията на днешна България. Именно те са една от трите основни части, съставляващи българския етнос днес.

      Що се отнася до северните съседи на "траките", така наречените "скити", болшинството антични, средновековни,а и някои съвременни автори причисляват към  тази общност от родствени народи и българите. Не малка част от тях са покръстени още в I в. от апостол Андрей. Интересен е фактът, че Алцековите българи, заселили Апенините в ранното средновековие най-вероятно са били християни още преди преселението, тъй като техният най-почитан светец е именно апостол Андрей, а болшинството от църквите, построени на територията на днешна Италия от  Алцековите българи носят името на светеца. Днес потомците на тези българи са немаловажен компонент от италянската нация - повече от три милиона души, според Винченцо Д'Амико.

        Знае се със сигурност, че Кубрат Велики е бил християнин. Той е покръстен във Византийския императорски двор още като младеж. Най-вероятно синът и внукът на Кубрат - Аспарух и Тервел също са изповядвали християнската религия. Отец Паисий дори пише в своята "История славянобългарска", че по времето на Тервел българите са приели християнството. С годините обаче се отрекли от него, след което през IX в. при цар Михаил отново се покръстили:
       "...Първият е свети крал Тривелия, наречен монах Теоктист, живял в 703 г., малко след шестия вселенски събор, приел светото кръщение и през неговото царуване се кръстил целия български народ...".
        "...После в Търново, както рекохме, тоя цар (Михаил) бил втори покръстител на българите след цар Тривелия. В 845 г. се кръстил и чрез него Бог показал чудеса на българите...".

       Едно от възможните обяснения на множеството покръствания на българите е съществуването на голям брой течения в християнството още от самото му зараждане като религиозна доктрина.  Така например ако един народ е бил християнски (изповядвал е определен вид християнско учение) преди даден църковен събор, то след събора много често се оказвало, че става дума за народ, изповядващ "ерес" и дори народ "езичник"(не почитащ Тората). Сиреч, ако християнството, изповядвано от българите по времето на Тервел е обявено от някой от църковните събори за ерес, то е очевидно, че църквата ще се стреми да "покръсти" българите наново, а последователите на старата религия (може би християнското учение , което е в основата на "еретичното" или дори "езическото" богомилство?) ще преследва. 
        Малко известен е например фактът, че обявения за "тюркски" бог Тангра е главен бог (отговарящ на Саваот в днешното християнство) на манихеите - една "ерес" ("езичество"?), появила се в Мала Азия през III в. на основата на християнство и зороастризъм. Неин основоположник е Мано (Мано е българско име - виж статията "Българите в Мала Азия"). Днес е доказана връзката между манихейство,  павликянство, богомилство - все учения, в чиято основа стои и християнството. 
        Не можем да не споменем и арианството - една много силно разпространена "ерес" на територията на днешна България през късната античност. Една "ерес", която е имала своя епископ (Улфила, роден в Никополис ад Иструм - днешното село Никюп,  през IV в. ), който е превел Библията на "беси-готски" преди това да сторят римляните, и за целта е "изнамерил" азбука. Поставяме терминът "ерес" в кавички, тъй като за огромен брой хора (и дори цели държави) в средновековието "еретичните" учения са били истинското Христово откровение. (Че различните течения в религиозните доктрини са играли и играят важна роля в обществения и политически живот на човечеството, можем да се уверим и днес - достатъчно е да погледнем непримиримата борба за независимост на протестантите в Ирландия, или кръвопролитната гражданска война между католици и източноправославни християни в бивша Югославия).
         Може би е необходимо да се върнем на арианството, защото поне на мен ми се струва, че то е опрделящата религиозна доктрина за българите на север от Балкана във вековете на така наречената "Vulgar era" , което ще рече раннохристиянска ера(I-IVв.). Не е ли странно, че римляните, които превеждат Библията след "беси-готите" (разположени на територията на днешна България), наричат свещената книга "Vulgata" или "Vulgara"(Българската книга), a и до днес е просъществувал терминът "Vulgar era"(Българска ера)? На всичкото отгоре до нас е достигнал един препис(от XI в.) на карта от IV в., която изобразява България там, където се намира тя и днес - на мястото на римската провинция Мизия. Въпросите остават открити.

        Нека споменем и наложената от днешните научни среди версия за покръстването на българите: 
        852-889 г. - Управление на Борис I (Михаил).
        863 г. - Нахлуване на Византия в българските земи и поражение на българите. Сключен е мирен договор , задължаващ българския владетел да разтрогне съюза си с немския крал Людовик и да приеме християнството от Византия като покръсти и целия народ. 
        864 г. Покръстване на българите. Борис получава името Михаил от своя кръстител - византийския император.
 
 

    ВРЪЗКИ

 - Проф. Ганчо Ценов
 - Траките са българи
 - Алцекова България
 -  VINCENZO  D'AMICO - I  BULGARI  STANZIATI  NELLE  TER RE D'ITALIA  NELL'ALTO  MEDIO  EVO
 - История славянобългарска (благодарение на Слово)
 - Българите в Мала Азия
 

Тази статия ще се изгражда и допълва непрекъснато.