Тетовският район обхваща плодородното, но малко Тетовско-Гостиварско поле, затворено на запад от легендарната Шар планина. Древното българско име на тази българска крайнина е Полог. Историята му е описана от руския учен проф. Селищев още в XIX век и издадена в Петербург под името „Полог и его болгарское население". Но от XVII век в Шар планина и Тетово-Гостиварското поле започва инвазията на албанци-мюсюлмани, които с кървави насилия прогонват голяма част от българското население на района. След 1944 г. албанската инвазия се разширява по демографски път, т.е. вследствие на няколко пъти по-високата раждаемост на албанците, а след 1991 г. и чрез преселения на албанци от Югославия. Днес около 70% от населението на Тетовско е албанско.
         Манастир Лешок (Тетовски манастир),е наречен така по едноименното тетовско село, в чиито околности е разположена манастирската обител. Лешок е на 12 км северно от град Тетово и е крайната точка в северозападна посока и на българската средновековна държава и на българската етническа общност.
         Манастирът очевидно е възникнал, както показват археологическите данни, в Средните векове и трябва да се свърже с голямото манастирско строителство при българския цар Петър (927-969). Но данни за него в литературната средновековна традиция липсват. Недалеч от днешния манастирски комплекс се намира църквата на средновековния манастир „Св. Атанасий". Тя е построена, както личи от един надпис на български език, от йеромонах Антоний, който през 1335 г. е избран за епископ на Долен Полог под името Йоаникий. През 1698 г. поради прогонване и избиване на голяма част от местното българско население манастирът запустял.
          Манастирът бил възобновен през 1818 г. от бележития български свещенослужител и просветител йеромонах Кирил Пейчинович. Тук той уредил голяма библиотека и училище и прекарал последните години от бурния си живот. Пейчинович сам издълбал надписа на надгробната си плоча на „книжовен език български", както сам той пише, и наредил да я поставят над гроба му в двора на манастира. Сега плочата е свалена от гроба и прибрана в манастирския музей.

         Манастирската църква на съвременната обител е изградена през 1641-1646 г., както личи от надпис в стенописите на северния зид на храма. Повредените стенописи са възобновени от Българската Екзархия. За това научаваме од надписа-фреска над западната врата от вътрешната й страна, който съобщава:"Извърши се през 1879 година". Всички надписи на фреските са на български език.