ELEMENTA NOVA
PRO HISTORIA MACEDONO - BULGARICA

Г. Сотиров
1986

ISBN 0-9690266-0-9
 Lynn Publishing Co.
Regina, Saskatchewan
Canada
 

СЪДЪРЖАНИЕ

1. УВОД

2. ОРБИНИ И ОДИСЕЙ В ОГИГИЯ-ПРЕСЛАВ

3. МОСТЪТ

4. ЕЗИКЪТ НА КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ

5. ПРЕДКИРИЛСКА ПИСМЕНОСТ В СЛАВЯНСКИТЕ ЗЕМИ

6. ДВА ВЪПРОСА

7. ИМЕНАТА НА ЕЗИЧЕСКИТЕ БОЖЕСТВА

8. ПРИЛОЖЕНИЕ


 
 

1. УВОД

              Имената се променят, хората остават. Португалците живеят в Португалия, известна в античността под името Лузитания. Френската република процъфтява на територията на антична Галия. Албиона е свидетел как името му се промени на Великобритания, въпреки че в езика на местните названието на острова сигурно не е било Албион, а нещо различно.

              Името, с което македоно-българите наричали себе си около третото хилядолетие преди Христа изглежда е било БЕЛАСЦИ, т.е. хора живеещи на, или в подножието на планината БЕЛАСИЦА. Информацията за този народ е повече от оскъдна, но няколко латински и гръцки автори свидетелстват, че ПЕЛАСГИТЕ са доминирали по цялата територия на днешна Гърция (включително Егейските острови), че те са били хора с висока култура, и че от тях гърците са заели азбуката, която е общоприето да се нарича финикийска. Терминът ПЕЛАСГИ не е нищо друго освен фонетична адаптация на БЕЛАСЦИ в латинския език; гърците са пишели тази дума ПЕЛАСГОЙ.

              Съществува основание да се смята, че около 2000 година преди Христа, и по-рано, този народ е бил една добре организирана общност с административен център на  северния бряг на Пелопонес , в близост до западен Коринт. Гръкоезичните автори обозначават стария пеласгийски средищен град с името Сицион (Sicyon), една видоизменена форма на думата CHOKOYN, която значи господар, владетел. Думата навярно е означавала също град-на-владетеля, т.е. столица. Списъкът на царете на Сицион (Sicyon) запазен в Chronicle на Евсевий (Eusebius) ни връща назад във времето до към 2095 година преди Христа.

              Няколко века пеласгите живеели в просперитет и мир. Според Евсевий (Eusebius) те преживели война за първи път по времето на  Епопей (Epopeus), което съвпада с пристигането на гърците, някъде около XVI век преди Христа. Току що пристигналите гръцки заселници изглежда успели да създадат заговор първо срещу  техните домакини от Аргос, а по-късно и срещу пеласгите в Атина, Тебес и Тесалия, завладявайки градовете и всички плодородни земи. Но споменът за великата пеласгийска цивилизация оцелял. Омир нарича пеласгите "богоподобни". Херодот свидетелства, че Акропола в Атина е издигнат от пеласгийски архитекти. Имената на тези строители са запазени и от Павзаний (Pausanias) и  Плиний  Стари (Plinius). Диодор (Diodorus Siculus) свидетелства, че пеласгите са контролирали моретата, което означава, че те са знаели много за навигацията.

               Какво ни кара да мислим, че тези пеласги са праотците на днешните македоно-българи? Че те са били предшественици на македонците свидетелства Помпей Трог (Pompeius Trogus). От друга страна идентичността на македонци и българи се доказва от множество обстоятелства. В етническо отношение мизите, траките и македонците са един и същ народ. Името България се появява в историческите трудове в VII век, когато Византийската империя признава независимостта на новоформираната държава в провинция Мизия южно от Дунава. Никифор Грегора (Nicephorus Gregoras) , писал в XIV век, споменава за гръцко присъствие в Македония, но той нарича негръцкото население на страната "заселници от Мизия". Йоан Цеца (Joannes Tzetzes), който живял в XI век, говори за "мизомакедонци" - термин използван също от Плини Стари (Plinius) хиляда години по-рано. Всички антични автори са съгласни, че Македония е била част от Пеония, а  Йоан Цеца (Joannes Tzetzes) казва ясно: "Пеоните са българи". Границата между Македония и Гърция е реката Пеней /Peneius/ в Тесалия. Това е родината на мирмидонците на Омир. За тези мирмидонци Йоан Малала (Ioannes Malalas) , творил в VII век, твърди безусловно, че са били българи.

               Филип II  и неговият син Александър Велики не са управлявали само Македония, Гърция и Азия. Те владеели също и Егейска Тракия - днес под гръцка администрация, и цялата територия на днешна Народна Република България. Филип II основал тук град Пловдив. Александър съхранявал своите съкровища насевер от град Варна (Калиакра). И това е станало с помощта на войски наемани от териториr, които Филип II отнел от атиняните и тeхните сродници при  Херонея (Chaeroneia)  (338 преди Христа).

              Всеки, който би решил да систематизира историята на македоно-българите, би се нагърбил с нелека задача. Византийските императори, които ослепиха хиляди македоно-български  пленници, тези същите императори, които унищожиха столиците на македоно-българските владетели и изгориха книгите на македоно-българските просветители, всички тези императори са мъртви. Но техният зъл дух живее в обиталища, така добре познати, че не е необходимо да ги споменаваме.  Демоните витаещи из тези места може би са се надявали да покрият с кал славата на античните БЕЛАСЦИ - народът с най-старата цивилизация в Европа. Целта на изложените в тази книга факти е да се попречи колкото се може повече на силите на мрака, да се наблегне на сигурни доказателства, които псевдоучените, на заплата при Веелзевул винаги са се опитвали да заличат.

               В Приложението читателят ще открие копие от писмото на автора на тези редове до редактора на Canadian Slavonic Papers .
               Турците имат поговорка със следния смисъл: "За този, който разбира, жуженето на комара е като музика на цигулка; за този който не разбира, и музиката на оркестър не е от значение".
 
 

2. ОРБИНИ И ОДИСЕЙ В ОГИГИЯ-ПРЕСЛАВ

скоро

3. МОСТЪТ

(От Canadian Slavonic Papers, 1977, No.4)

          Die Ballade von tier Arta-Brucke. GEORGIOS A. MEGAS. Thessaloniki: Institute for Balkan Studies,   1976. 204 pp.

           Това е една интересна книга, добре написана, добре издадена и редактирана, резултат на  внушително количество вложен труд. Илюстрациите са перфектни, а преводът от немски език превъзходен.

           Легендата за младата жена зазидана в основите на мост, за да омилостиви подземния свят, който заплашва да разруши строежа, е обща за всички балкански народи. Тя може да бъде чута във всички български земи и насевер до Трансилвания и Унгария. Превеждана и пята хиляди пъти, често от необразовани народни певци, тази легендарна балада неизбежно се е възпроизвела в голям брой варианти. Авторът на въпросната книгата разглежда гръцкия вариант, пример от който е представен в приложението. Той също така дискутира предишни студии писани от учени от други страни, по-специално тази на д-р  Lajos Vargyas, който смята, че песента има унгарски произход.

           Д-р Мегас е съгласен, че гръцките варианти са доста груби в сравнение със славянските (т.е. българските) и румънски такива, въпреки че той не вижда това обстоятелство да е в резултат на опростяването на сюжета от страна на гръцките народни певци. По-скоро той е склонен да вярва, че грубата гръцка форма е оригиналът, който впоследствие е разкрасен от по-изтънчените български и румънски поети. Книгата  би била по-убедителна ако авторът бе имал предвид някои важни исторически и географски факти. Не по-малко от  шестдесет образци  от гръцкия сборник с песни се отнасят до строителството на мост на Дунава. Тази локация е доста далеч, за да е в сила предположението, че песента се е появила първо в Егея, или в някое друго от малките гръцки селища подредени като мъниста по черноморските и средиземноморски крайбрежия. От друга страна съществува възможността у българските и влашките поети да е останал споменът за каменния мост построен от Константин Велики в неговото отечество.  Строителството на моста е било ширикомащабно начинание, което обяснява също споменаването на "хиляда майстори строители", което откриваме в някои от вариантите. Мостът при Арта е доста малък. Не е изненада фактът, че в някои гръцки варианти броят на строителите се свежда до няколко братя. Идентификацията и локализацията на строежа е неясна, ако не търсим по река Дунав. На Крит и островите около Родос мостът е строен често "на брега". Някои варианти споменават за "тънък като косъм мост". Понякога в песента мостът съвсем изчезва, а се разказва за строителството на "свод".

            Името Арта също не доказва гръцкия произход на баладата. Арта е античната Абракия столицата на Пир (Pyrrhus), цар на Македония.В този район гърците са не повече, отколкото в другите части на Македония. Областта (Епир) е присъединена към Гърция, заедно с моста при Арта, преди 65 години, а именно след Балканската война от 1912-13 г., също както и град Солун (Thessaloniki), където е публикувана книгата. Няма да е чудно , ако през пукнатините на стария мост край Арта, зазиданата от майсторите девойка, не чува как прошумоляват листата на книгата на д-р Мега, раздвижени от нежния политически бриз, носещ се от Атика.
 
 

4. ЕЗИКЪТ НА КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ

I.

            1.  В своята книга, озаглавена “De Magistratibus”, Йоан Лидийски (Ioannes Lydus) съобщава, че Константин Велики бил писал на своя роден език (oiketa) няколко “Беседи”, които той оставил на потомството [1]. Внимателно избягвайки да определи какъв точно е бил родният език на Константин, Лидийски, преднамерено или не, ни е оставил една нишка. Очевидно Константиновият “домашен” език не може да е бил гръцкият; иначе прилагателното “oiketos” щеше да е неуместно, дори объркващо [2]. Нито пък латинският е можел да бъде роден език на Константин. За да означават латинския език по друг начин, освен със собственото му име, византийските писатели в повечето случаи използвали думите “patrios jonh” (“отчески, бащин, отечествен език”).

            2. Лидиецът е писал своята книга някъде между 551 и 546 г. сл. Хр., когато латинският език в Константинопол е бил в пълно отстъпление [3]. За самия Юстиниан се казва, че е говорел развален латински, а гръцки – като варварин [4]. Това е било два века след смъртта на Константин. Логично е, че през този период в Константинопол е имало хора, които са можели да четат латински и/или гръцки, и такива, които са можели да четат Константиновите “Беседи”, написани на неговия “домашен език”. Лидиецът смътно загатва, че по негово време латинският е бил изтласкван извън официалните дела. Но от кой друг език?

            3. Съществуват обилни косвени доказателства, че Константин Велики е бил трак; съществуват и достатъчно преки данни за това, а именно:
            I). Дядото на Константин – Евтропий (Eutropius), е бил трак от Дардания [5];
            II). Самият Константин е роден и отраснал в Ниш (Naissus), тракийски (дардански) град [6];
            III). Той завършил образованието си в Никомедия – тракийски град, в двора на Галерий (Galerius) – тракийски император (управител?), роден в Сердика (днешната София). Галерий бил толкова не-римлянин, че за него се е смятало, че дори не си и помислял за името на империята да обели прилагателното “римска”, заменяйки го с “дакска” – Дакия (Dacia), по това време една от няколкото големи тракийски провинции [7];
            IV). Юлиан Отстъпник, племенник на Константин, няколко пъти се изказва, че семейството му е тракийско, от Мизия (Mysia) [8];
            V). Самият Константин премества столицата на империята далеч от Рим – във Византион (Byzantium), в сърцето на Тракия;
            VI). За него се казва, че е основал “в страната на скитите” четири града, а именно Перстлаба (Persthlaba; също Перстлава – Бел. прев.), Плискуба (Pliscuba; също Плиск, Плискоба – Бел. прев.), Констанция (Constantia) и Дристра (Dristra) [9].

II.

             4. На нас обаче ни се казва, че тракийският език е изчезнал, както и самите траки [10]. И както и това, че траките никога не са имали книги [11], да се каже, че езикът на Константин е бил тракийски, би било все едно да се замени една непозната величина с друга. И така би било наистина, ако можеше да се докаже, че траките и техният език са изчезнали. Все пак, основавайки се на изследвания, това изчезване ще се окаже нещо по-лошо, отколкото едно безпочвено твърдение: то изпада в крещящо противоречие с редица свидетелства.

             5. Разбирането на тези доказателства предполага кратък размисъл над едно наблюдение, направено от Херодот (Herodotus). Траките, казва Херодот, “имат много имена, в зависимост от съответните им области” [12]. Разбира се, същинската Тракия и до ден днешен е името на област, оградена от Стара планина (Haemus) и Егейско море. Но хората, живели на север от планината Хемус, в Мизия, също са смятани за траки, защото са говорели същия език. На същото основание терминът трак(ийски) е бил използван като обичайно название за хората, живеещи във Витиния (Bythinia), т.е. в азиатската част на проливите, също както и за хората северно от Дунав, т.е. тези в първоначалната Дакия (Dacia, наричана също Готия – Gothia). Сред траките, често споменавани от античните историци, най-изтъкнати са пеоните, фриги(йци)те, мизите, македонците, одрисите, бесите и готите.

              6. Огромни усилия са положени от някои съвременни учени, за да замъглят народността на тракийските народи. Това ни принуждава да погледнем по-отблизо на този въпрос, започвайки евентуално с пеоните.
             • Тези хора са били познати на Херодот, който сравнително обстойно говори за техните обичаи. Петстотин години по-късно Страбон (Strabo) отбелязал, че пеоните живеели от двете страни на реката Вардар (Axius) [13]. Много пеони обаче живеели по на север. Дион Касий (Dio Cassius), човек с всички предпоставки да знае това добре, тъй като известно време е бил управител на тази провинция, е писал, че пеоните “живеят близо до Далмация по продължение на самия бряг на реката Истър (Ister), от Норикум (Noricum) до Мизия (Moesia) . . .” [14]. Това е било двеста години след времето на Страбон.
             • След още 350 години Йоан Лидийски обяснява, че истинското име на провинцията е било Панония (? Бановина – Г.С.), “която гърците били назовали Пеония (Paeonia), нагласяйки името с цел благозвучие и за да избегнат една варварска словесна форма” [15].
             • Йоан Цеца (Ioannes Tzetzes), пишейки почти 600 години след лидиеца, не е отбелязал, че тези хора са изчезнали. За него те все така са били там, както и преди, и той казва кратко и ясно: “Пеоните са българи.” [16]

             7. Други известни траки са били фригийците.
            • Според Страбон “Brygi,  Bryges и Phryges са едни и същи хора”. А другаде: “А самите фригийци са бриги, народ тракийски . . .” [17].
            • В един фрагмент (№ 25) от своята Книга седма, силно изопачена от мафиоти, които явно са се мъчили да унищожат колкото е възможно повече свидетелства за траките, Страбон се позовава на Херодот, чийто думи са: “Според преданието на македонците, фригийците, по времето, когато местопребиваването им е било в Европа и жевеeли с тях в Македония, носели името бриги; но при преместването си в Азия те сменили името си по същото време, както и местоживелището си.” [18]

             8. Мизите (Mysi, Moesi) са били пак тракийски народ, чиито поселища изпълвали областите между Дунав и Стара планина (Haemus), както и Витиния (Bithynia) на източната страна на Босфора  (Bosphorus) и егейския бряг на Мала Азия (Asia Minor).
             По въпроса за народността на мизите Страбон е твърде категоричен.
            • Мизите в Мала Азия, казва той, са траки, “които сега живеят между лидийците и фригийците, и троянците” [19].
            • И другаде: “Страната северно от Пергам (Pergamum) се държи в по-голямата й част от мизите.”
            • И отново: “А гърците смятаха гетите за траки, гетите пък живееха от двете страни на Истър, както и мизите, те също бидейки траки.” [20]

             9. Идентификацията на македонците и траките също е неоспорима, макар и начинът на назоваване от автор до автор да е различен.
             • Полибий (Polybius) нарича траките и македонците omogenes, т.е. хора от един и същи народ, род или раса [21].
             • Плиний (Pliny) говори за мизо-македонци в Мала Азия, които “са се събрали (conveniunt) в Ефес” [22].
             • Апиан (Appian) нарича синтите македонско племе; Страбон ги нарича траки [23]. И двамата, разбира се, са прави.
             • В началото на II в. сл. Хр. Дион Хризостом (Dio Chrysostom) отбелязва, че населението на Никомедия (Nicomedia) се е състояло от “водещите измежду гърците и македонците” [24].
             • По това време Никомедия е бил най-големият град на Витиния. Той е бил основан, казва Павзаний (Pausanias), от Зипет (Zipoetes) – “трак по рождение, съдейки по името му” [25].
             • Страбон обяснява, че “витините . . . получили това ново име от траките . . . , които притеснили страната” и сочи Никомед III като “Витинеца” [26].
             • Четири века по-късно Зосим (Zosimos) се позовал на едно пророчество, в което Никомед II (Nicomedes II) е титулуван “тракийски цар” [27], докато Йоан Малала (Ioannes Malalas) казва, че Никомед I бил “от македонски произход” [28].

              10. От интерес в тази връзка са няколко “литературни” факта.
             • Еврипид (Euripides, Rhesus, 404) “кара” Хектор (Hector) да нарече тракийския цар Тес (Thesus) eggenhs, т.е. смята, че троянците (фригийците) са от същия род или раса, както траките от Македония.
             • Другият подобен пример е приведен от Конон (Conon). В своя 46-ти разказ Конон говори за Орфей (Orpheus), който “царувал над македонците и страната на одрисите”, след това препраща към “жителите на Тракия и Македония” и към “група траки и македонци, отиващи заедно към Либетра (Leibethra)”, където се смята, че Орфей е умрял от ръцете на “жените на Тракия и Македония” [29].
             • Еврипид и Конон може да са писали само за развлечение, но Павзаний, съвременник на Конон, се е стараел да даде точно описание на Гърция и нейната система от знания. И според него Орфей е бил трак [30], докато пет века по-късно Йоан Малала нарича Орфей “най-известния лирически поет, одрис от Тракия” [31].

             11. Осем века по-късно идентичността на траките и македонците е засвидетелствана от Никифор Грегора (Nicephorus Gregoras). От едно писмо, което той е писал в годината 1325 или 1326, описвайки пътуването си през Македония, научаваме, че болшинството от местните хора са били “още от самото начало мизийски заселници, които са живели размесени с нашия народ” [32].
             • Грегора използва думата arciten (“от самото начало”), отхвърляйки по този начин предварително всякакви празни приказки за последващо идване на траки (мизи) в Македония. Той не ни казва кога са пристигнали първите гръцки заселници, но
             • Помпей Трог (Pompeius Trogus) казва, че те са дошли под предводителството на Каран (Caranus), събитие, случило се през годината 810 пр. Хр. или приблизително тогава. Преди това време цяла Македония е била населена от траки [33].

            12. Произходът на името Македония (Macedonia) също има известно отношение към нашата тема. Според едно предание (някои предпочитат да го наричат легенда) египетският цар Озирис (Osiris), по-късно повишен от жреческата каста в ранг на бог, имал двама сина – Анубис (Anubis) и Македон (Macedon). Вторият бил оставен по завещание на баща му за управител на Македония, наричана по-рано Ематия (Emathia), и от него тя получила името си [34].
              • От таблици, останали от Манетон (Manetho) и достигнали до нас, може да се пресметне, че Македон е царувал около 2326 г. пр. Хр. [35].
              • Хезиод (Hesiod), като добър гръцки поет, “дарява” Македон с гръцко родословие; той го прави син на Зевс (Zeus) и Тия (Thyia), дъщерята на Девкалиион (Deucalion) [36].
              • От друга страна, Хеланик (Hellanicus) смятал, че Македон е бил син на Еол (Aeolus), когато македонците “обитавали страната заедно с мизите” [37].

            13. Независимо от толеранса на грешките при сортирането на пресмятанията на древните хронисти по отношение на тези събития, името македонец трябва да е било известно навред из Изтока по времето на Троянската война. Защо тогава то не се споменава от Омир (Homer)? Никой досега не е предложил задоволително обяснение. Все пак, имайки насреща си фанатичното усърдие, с което гръцките писатели са се стремели да заличат някои “варварски” имена, преправяйки други така, че да ги направят приятни за чувствителните атически уши, ние сме доволни, че сме способни да извършим едно “сдобряване”. Омир може би не го е било грижа да допуска, че без помощта на някои македонци, гърците са щели да бъдат унищожени пред стените на Троя. Затова навярно както той, така и някой друг като него не е мислел да заменя македонците с мирмидонци. И е станало точно така, че за Йоан Малала Омировите мирмидонци са били идентични с онези българи, чиято родина някога е била в Тесалия – област в Македония [38].

             14. От I век от нашата ера насам една много важна част от историята на Централна и Източна Европа е играна от гетите. Някои писатели са наричали гетите даки, други са предпочитали да ги назовават готи. По-голямата част от това население е живяло между Дунава и Карпатските планини, макар че е имало гетски поселища и южно от Дунав и много други в пространството североизточно от Карпатите. Дълго време е била в ход мощна кампания от готите да бъде направен ретроактивно (с обратна сила; Бел. прев.) един германски народ. Тази теза трябва да бъде отхвърлена. В действителност всяко късче информация на наше разположение клони да доказва, че готите не са били нищо друго, освен хуцулите – клон на гетите, тракийски народ пар екселанс [39].

             15. Тракийските народи никога не са преставали да съществуват. Те никога не са изгубвали своята сила. Дион Касий (Dio Cassius) разказва за унизителното поражение, което те нанесли на Марк Антоний в Мизия [40]. Те явно са били много силни, след като Светоний (Suetonius) казва за Октавиан, че искал ръката на една тракийска принцеса [41].
              • Плиний Стари, който загинал при изригването на вулкана Везувий (79 г. от н.е.), нарича траките един от най-могъщите народи в Европа [42]. През III век те прогонили римляните от Дакия [43]. В зората на IV век техният водач Константин (Constantine) предприел поход към Рим, сразил Максений (Maxenius) на моста на р. Мулвия, разформировал преторианските кохорти и премествайки столицата на империята при Босфора, свалил Рим до положението на провинциален град.
              • От Теофан (Theophanes) научаваме, че в годината 497 сл. Хр. Анастасий (Anastasius), подкрепян от един от своите генерали в Изтока, излъчил една армия от готи, беси “и други тракийски народи” [44].
              • Прокопий (Procopius) ги нарича “римляните от Тракия” [45]. Той също така прави препратка към град Анхиало (Anchialo) на Черно море, който, по думите му, е бил “населяван от траки” [46].

             16. След като бесите и готите не са изчезнали, ние не се изненадваме да четем, че техните диалекти са се говорели в средата на VI век. Затова Йорданес (Jordanes) е записал, че Хистер е било името на Дунава на езика на бесите [47]. Езикът на бесите със сигурност е бил говорен в годината 570 сл. Хр., както научаваме от пътеписа на Антонин Плацентин (Antoninus Placentinus) [48]. Колкото до готския, той се е чувал в Константинопол и в много части на Италия, където някои готски клирици изглежда са можели да пишат на него, въпреки че очевидно не можели да пишат на латински [49].

             17. Тракийските диалекти били широко говорени не само във Византийската империя; Тракийският език е бил писмен непрекъснато от второто хилядолетие пр. Хр.
             • Еврипид сочи тракийски плочици (дъсчици, таблици?), писани на езика на Орфей [50]. Фактът, че тази литература е спомената в една драма, а не в исторически трактат, не трябва да ни заблуждава. Еврипид несъмнено влага в поезия и в диалогична форма нещо, което е било общоизвестно през неговата епоха.
             • Херодот, който не е бил драматург, сочи съществуването на тракийски оракулски плочици (дъсчици, таблици?) [51].
             • Овидий (Ovid) е записал факта, че е съчинявал поема на езика на траките гети [52].
             • Фотий (Photius) разказва, че един писател от VII в. сл. Хр. използвал тракийски книги [53].
             • А Константин Велики е писал своите “Беседи” на родния си език, т.е. на тракийски.

            18. Старите тракийски книги са били “успешно” напълно изличени от религиозни фанатици и други жестоки хора, които много пъти са се опитвали да унищожат и самите тракийски народи. Но тракийският език е оцелял през вековете, както и самата тракийска писменост [54]. Всички съмнения, касаещи тези въпроси, се разсейват за всеки, който се постарае да се спре за момент върху свидетелството на Теофилакт Симоката (Theophylactus Simocata).
            • Писал през VII в. сл. Хр., Симоката два пъти заявява, че славянските народи от неговата епоха са същите онези, които в по-раншни времена са били наричани гети.
            • Те са били народите, на чието богатство се е възхищавал Херодот, чиято медицинска наука е ценял Платон (Plato) и чиято войска веднъж победила Филип II, а по-късно и силите на Лизимах (Lysimachus). [55]
            Следователно, родният език на Константин Велики е бил славянски диалект.

III.

            19. Това, че Константин Велики е говорел славянски диалект, е потвърдено от множество лингвистични данни за онези, които желаят да видят това. С оглед да е способен да види това, човек трябва преди всичко да разбере, че езикът, оставен сам на себе си, се променя много бавно. Павзаний (IV.27.9-11) е записал една разказвана случка. “Странстванията на месинците извън Пелопонес продължили 300 години”, писал той, “през време на което е ясно, че те изобщо не са отстъпвали от своите местни обичаи и не са загубили своя дорийски диалект, а чак до ден днешен са запазили най-чистия дорийски в Пелопонес.” Бързи промени стават само когато два или повече народа, говорещи различни езици внезапно се съберат заедно, бивайки по този начин принудени да развият някаква импровизирана система за комуникация. Затова хибридните езици, като румънски, френски и английски имат шизофренична лексика и по-проста граматическа структура в сравнение с езиците, от които те произхождат. Език, който е избегнал такъв вид разрушение, може също да заема думи и граматични форми, но в много по-малка степен поради бавността, с която съжителстващи си езици са склонни да проникват един в друг. Отправяйки поглед към най-стария български документ – “О писменех” на Черноризец Храбър, ние добиваме представа за древността на българския език. “О писменех” датира от края на IX век. Той е точно на 1100 години. Въпреки това, всеки образован българин може да го чете без особени трудности. Няма основание да се съмняваме в това, че 1100 години преди времето на Храбър езикът, говорен в Мизия и в останалите части на Тракия, е бил почти същият. През тези доста столетия са се извършили ограничени, но показателни заемания между гръцкия и българския език, които са в състояние да ни научат на нещо.

             20. Това, че българският (“новото” име на тракийския език) е заимствал от гръцкия, никой не би оспорвал. Но колко гръцкият е заимствал от “варварските” си съседи на север?
             • Дион Кризостом ни съобщава, че самият Омир “е използвал много варварски думи . . . не спестявайки факта, че смятал, че в това той влага нещо живо и ярко по стил” [56].
             • Платон също е знаел за такива заемания. “Аз предполагам”, пише той, “че гърците, и специално тези в страни, намиращи се под владичеството на варварите, са заели много варварски думи (onomata)” [57]. За трако-македонците, бидейки най-близкият “варварски” народ до гърците и на практика живеещи размесени с последните на юг чак до Пелопонес, е съвсем нормално да срещат трако-македонски думи в гръцката лексика.
             • Атеней (Athenaeus) насочил вниманието на своите читатели към този факт. “Мнозина писатели от Атика” – казва той – “използват македонски идиоми в резултат на общуването си с тях” [58]. Проникването на славянски, т.е. тракийски или български думи в гръцкия речник може да се наблюдава най-удобно при заговаряне обратно.(Авторът най-вероятно има предвид факта, че в гръцката лексика съществуват български думи, които обаче са записани реверсивно /обратно/. Най-известен пример за това е името на планината Олимп /Олиб/, което всъщност представлява българското нарицателно "било", прочетено наобратно. На територията на Балканите и Мала Азия са известни 6 планини с име Олимп. Тези български думи и най-вече топоними в гръцкия език са се отскубнали от зоркото око на гръцката цензура именно защото са се запазили в този си вид. Нека не забравяме, че пеласгийската писменост, се характеризира с бустрофедонния си начин на изписване на думите в изречението - посока от ляво на дясно, и от дясно на ляво. А когато думата е била самостоятелна, не е било от значение посоката й на изписване. Бел. Е.Ж.).
             • Затова Теофилакт (Theophylact), гръцки епископ на Охрид по времето на византийското иго (ок. 1110 г. сл. Хр.), е използвал много български думи (strouga, planina, otrotzina ) [59].
             • Преди него, около средата на Х век, Константин Порфирогенет (Constantine Porphyrogenitus) е използвал български думи, като drougarios [60], zakonon, zoupanos and krabatos. A. Bailly буквува и произнася последната дума  krabbatos и казва, че това е заемка с неясен произход. Liddell и Ascott (По-нататък в текста второто име е изписано и по друг начин. Бел. прев.) обаче смятат, че това е македонска дума, което е и в действителност. Откриваме производна на тази дума (krabataria) съответно през VII и VI век [61].
             • В гетския танц, описан от Порфирогенет в неговата “Книга за церемониите”, се откриват някои български думи, като bele, biki, ide, ogun, toul, означаващи съответно “(той) казва”, “(той) вика”, “(той) иде”, “огън” и “колчан” [62].
             • Малко по-рано византийците са научили българската дума “Загора”. Когато българите присъединили областта около Бургас (стария Debeltum – Дебелт), те я нарекли Zagoran, казва Зонара (Zonaras) [63]. Думата Загора се разбира чрез славянската дума. Тя означава “област оттатък, отвъд планината”, което точно отговаря на местоположението на анексираната област на картата.

            21. Така ние постепенно се връщаме към периода, предшестващ приемането на кирилската азбука, предхождащ и образуването на Първата българска държава. Списъкът на българските думи в гръцкия речник може да бъде разширен.
            • У Хайкий (Heychius, V в. сл. Хр.) (Хезихий ? – Бел. прев.) намираме думата zelkia, която бива обяснена като фригийска за “зеленчуци” [64]. Тази дума е особено жива в съвременния български език и означава “зеле”, “зелка”.
            • От Диодор Сикул (Diodorus Siculus) (Диодор Сицилийски ? – Бел. прев.) можем да научим, че Estia е била тракийска (гетска) богиня [65]. Тя е била тачена и в Рим под името VESTA и нейните поклонници вярвали, че тя е разкрила как се строят и обзавеждат домове [66]. В други думи тя е била знаеща жена, на български “веща”. Съответстващо на това очевидно е “невеста”, което във всички славянски езици означава “булка”, “годеница”, т.е. млада жена, която трябва да бъде посветена в изкуството на семейния живот.
             • Гръцкото прилагателно malakos най-общо се превежда като “мек”.  Един пасаж у Плутарх (Plutarch) подсказва, че същата дума, с лека разлика в значението, сигурно е била обща и за двата езика – гръцки и тракийски. Аристодем (Aristodemus), тиран на Куме (Cumae), казва Плутарх, е бил наричан от варварите Malakos, “което на техния говор означава “детски” [67]. Е, едно дете е “малкия”, а “нисък” или “дребен” на български е “малък”.
             • Една заемка, на която досега е било обръщано недостатъчно внимание, е bolai. Тя се среща у Прокопий, който обяснява, че в “минали времена” така са били наричани родилните болки/мъки [68]. Защо хитрият Прокопий не е цитирал своя източник или по друг начин да ни даде възможност да отгатнем кои “минали времена” е имал той предвид? Защото ако беше направил това, той трябваше да признае, че “в минали времена” жителите на Евбея (Euboea), където думата е записана, са говорели български (тракийски), в който думата “боли” винаги е означавала болки, и то не само родилните. Но Прокопий не го е било грижа да знае това.

             22. Един изпипан опит да бъде преправен тракийският (наричан иначе славянски или още български) произход на една гръцка дума – името на една езическа богиня – може да се наблюдава при Йоан Лидийски.
             • Ето как лидиецът процедира с нея: “Земята е била наричана qemeli (“основа”), тъй като всичко е основано, положено в нея; поетите и писателите, сменяйки буквата S, са я наричали Semeli” [69]. Лидиецът или не е знаел, или не е искал да знае, че на езика на съседните “варвари” ZEMLJA/ЗЕМЛЯ означава “Земя/та”, а TEMELI/ТЕМЕЛИ – “основа”, което е същото значение на тази дума в днешния български език.
             • Друг лексикален куриоз представлява гръцката дума deltos (плочици, дъсчици за писане). A. Bailly казва, че етимологията й е неустановена. Liddell и Scott казват, че наименованието идва “от буквата ? (“делта”, старата форма на плочиците)”. Триъгълни плочици за писане се намират само в речниците. Истинските са правоъгълни. За да се разбере това, всеки трябва да знае, че произходът на тази дума е от българската ДЕЛАМ, която означава “режа”, “изрязвам”, “дълбая” или “правя”, “върша”. Думата “chisel” (англ.) на български е “длето”. Инфинитивът е “делати”. Причастието “делано” означава “нещо, което е било рязано, изсичано, дълбано, обработвано”, както една дъсчица за писане, например на гръцки deltos.
             • Имаме също и поразяващия случай с името на местност Нестане, което мистериозно е убягнало от погледа и на древните, и на съвременните филолози. Павзаний съобщава, че в Аркадия той минал покрай руините на селище, наричано Nestani, близо до което Филип II Македонски някога разположил своя стан [70]. Един поглед върху тази дума е достатъчен, за да ни убеди, че пред нас е случайна транскрипция на старобългарската дума НА СТАНЕ, означаваща “в стана, в лагера, в бивака”. Nestani няма смисъл в гръцкия език. Павзаний трябва да я е записал както я е чул от някой местен човек.
            • И накрая, arbulai е било названието на вид обувки, носени по селата. Произходът на думата, казват Lindell и Scott, бил неизвестен. Nonnos смята, че това е стара дума [71]. На български и до ден днешен една от думите за означаване на меките кожени обувки (мокасини) е “цървули”.

            23. Думите, обсъждани досега, са описани от лексикографите като фригийски, като възможни македонски, като варварски, древни или с неизвестен произход. Те имат едно общо нещо: те са съвсем живи в съвременния български език. Особено забележителни са имената Vesta (Hestia), Semele и Nestane,  към които могат да се добавят още много други [72].

            24. Изучавайки лексикалната осмоза между гръцкия и българския език, заслужава си да бъдат разгледани и някои други категории. Обикновено думите биват заемани наред с предметите или действията, които те означават. Гърците са морски народ (? “хора на морето” – Г.С.) – рибари, търговци и пирати. Не е голямо чудо, ако траките са заели от тях думи, като oktapodis (“октопод”), qallasa (“вълни”; макар че и за тази дума трябва да се замислим, имайки предвид, че в българския тя се отнася и за явления на сушата, като например “движещите се или прииждащи на талази мъгли”, което пък е свързано с глагола “лазя”. – Бел. прев.), skelos (“място за сваляне, стоварване”; и тази дума в българския език има редица съответствия и различни употреби: “скеля” – в двете разновидности “пристан” и “помощно строително съоръжение”, както и човешкият “скелет”. – Бел. прев.) или muron (“благоухание”, “аромат”). От друга страна, траките, бидейки предимно земеделски народ, би било съвсем естествено за гърците да възприемат някои тракийски думи, свързани със земеделието и скотовъдството. Затова българската дума “сърп” се появява в гръцкия като arpi – изпускайки по необходимост звука “с”, следвайки един закон на гръцката фонетика. Българската дума ЯРЕ (малко козле) получава гръцко окончание и става iareion, ПРАЗ става prasion, КРОМИД става krommuon, ЛАПАД става lapaqon, ЦЕЛИНА става selinon, ЖИТО става sition. Този списък далеч не е изчерпателен.

            25. Една друга категория думи, заети от българския (тракийския) език все още може да бъде разпозната с белег на семантична икономия. Българската дума КОРИТО се появява в гръцкия като korus (родителен падеж: korutos), но със стесненото значение на “капак”, “похлупак”, също “калпак” [73]. (Българската етимология извежда думата “корито” от “кора”, имайки предвид времето, когато коритата са били издълбавани от цели дървесни стволове, т.е. оставала е само външната част, близка до самата кора и нейната форма. – Бел. прев.) Думата КОРЕН става koruni, означаваща не само всеки вид корен, но и “чепато, чворесто парче дърво, сопа”. Българската дума КОЛАЧ, означаваща кръгъл самун хляб с дупка в средата (като колело), се явява в гръцкия език като kollix – самун ечемичен хляб, докато ЧИРАК става khrux, т.е. специален (специализиран ?) пратеник, глашатай, вестител, херолд.

            26. Някои граматични форми също подсказват, че влиянието на българския (тракийския) език върху старогръцкия е било силно.
            (I) Позиция на определителния член. В древния гръцки език членът е от префиксен вид, докато в българския членът следва съществителното (или прилагателното). Но и в гръцкия също откриваме случаи, в които членът следва. (Понякога той се използва двойно – и преди, и след съществителното.)
            • У Ксенофонт (Xenophon), например, откриваме структурата kata meson to twn polemiwn [74].
            • При Херодот се натъкваме на qanatos ? . . . [75],
            • при Платон (Plato) – kat akouhn thn [76], а
            • у Еврипид – andra ton и adhv to [77].
  Могат да бъдат приведени още много други примери. Такива особености могат да бъдат обяснени, предполагайки едно състояние на образуване на гръцкия език, през време на което употребата се е колебаела между префиксния и суфиксния тип член.
            (II) Система на члена. На един наблюдател, който има малко време за детайли, сравняването на члена в гръцкия и в българския език едва ли ще се стори особено обещаващо. Но да започнем. Българският език е загубил по-голямата част от склонителната си система, а това се отнася и за члена. От друга страна, в старогръцкия език откриваме едно напълно развито склонение на члена. Какво виждаме, сравнявайки именителния падеж? В мъжки и женски род всички членове се различават; само в среден род формите са идентични и в двата езика, както може да се види от следната таблица:

 
единствено
число
множествено число
съвременен български език старогръцки език съвременен български език старогръцки език
мъжки род
ТЪ
НО
ТЕ
HOI
женски род
ТА
НЕ
ТЕ
HAI
среден род
ТО
ТО
ТА
TA
            Все пак, когато разглеждаме пълната система на члена в старогръцкия език, забелязваме нещо различно. Виждаме, че във всички косвени падежи членът се характеризира с едно начално “Т”.
 
 
  мъжки род женски род среден род
единствено число Nom.
HO
HE
TO
Gen.
TOU
ThS
TOU
Dat.
Tw
Th
Tw
Acc.
TON
ThN
TO
Dual Nom&Acc
Tw
TA
Tw
Gen&Dat
TOIN
TAIN
TOIN
множествено число Nom.
HOI
HAI
TA
Gen.
TwN
TwN
TwN
  Dat.
TOIS
TAIS
TOIS
Acc.
TOUS
TAS
TA

 
 

            Така е при атическата система.  В дорийския можем да наблюдаваме явлението, че именителният падеж на члена в множествено число не е HOI и HAI, а TOI и TAI. Това изглежда влиза в разрез със схващането, че дорийският е по-стар от атическия. В такъв случай едно начално “Т” или “Тs” трябва да е било налице през цялата система на определителния член в периода на образуването на гръцкия език. По-късно “Т(Тs)” вероятно е било изпуснато от “преработения” именителен падеж; възможно е това да е станало след преходния период, включвайки минаването през “S”.

             (III) Някои неправилни глаголи. Няколко неправилни глагола в старогръцкия проявяват черти, подсказващи, че имаме пред себе си сливане на два или повече глагола с различен произход. Вероятно най-интересният случай е този с глагола OIDA (“зная”). Сегашното изявително наклонение на този глагол в гръцки и български е:

   OIDA                     ВИДЯ
   OISTHA (OIDAS)    ВИДИШ
   OIDE                     ВИДИ

   ISMEN                   ВИДИМ
   ISTE                      ВИДИТЕ
   ISASI                     ВИДЯТ

             Но на старобългарски ВЕДЕТИ означава “зная”. В горната парадигма формите ISMEN, ISTE, ISASI биха могли да бъдат обяснени по-лесно, приемайки, че е станало сливане на две отделни глаголни системи, всяка от които е взета от два различни езика и запълващи част от цялото – единият език единственото число, а другият – формите на множественото число.
             Неправилните форми се срещат и при следните важни глаголи:
 

   (a) ЯМ

   Гръцки език                    Български език  (сегашно изявително наклонение)

   ESTHIO (сег. време)               ЯМ
                                                 ЯДЕШ
   EDOMAI (бъдеще вр.)            ЯДЕ
   EPHAGON (мин. несв. вр.)     ЯДЕМ
                                                 ЯДЕТЕ
                                                 ЯДАТ

   (b) КАЗВАМ

   PHEMI  (сег. време)             РЕКА (perfective)
                                              РЕЧЕШ
   EIPON (мин. несв. вр.)         РЕЧЕ
   EIREKA (мин. св. вр.)          РЕЧЕМ
                                              РЕЧЕТЕ
                                              РЕКАТ
 

            Тези глаголи имат напълно развити парадигми в съвременния български език. Съвсем невероятно е българският език да е счел за необходимо да заеме един неправилен глагол от гръцкия, с оглед да го развие напълно за собствена употреба. По-убедително обяснение би било да очакваме, че първичните устойчиви форми са останали в употреба сред местните хора, а говорът на пришълците гърци е комбинирал някои характерни форми с езиковите форми, внесени от Египет или от някъде другаде.

IV.

            27. Налице са голям брой факти от историята, лингвистиката, археологията, нумизматиката и фолклора извън споменатите в тази студия, които подчертават извода, че езикът на Константин Велики е бил една по-стара форма на славянския диалект, който е станал известен като български език. Събирайки и класифицирайки тези факти, може да се получи един интересен изследователски проект. Все пак, necessaria non sunt multiplicanda. Затова нека следващите примери бъдат разглеждани като добавяне на багри към това, което беше казано по-преди.

            (I)
            • Лаоник Халкондил (Laonicus Chalcondyles) казва, че е установил, че трибалите (Triballi) са били най-древният и най-големият от всички народи [78]. “Сега те биват наричани българи”, казва той.
            • За Страбон трибалите са били траки.
            • Дион Касий смятал трибалите и дарданите (Dardani) за мизи [79].

            (II) Според Цезар Бароний (Cesare Baronius) Константин Велики твърдял, че е потомък на Веспасиан (Vespasian) [80].  Ние знаем, че Веспасиан е основател на рода Флавий (gens Flavia). От друга страна, латинската дума “flavius” означава “рус”, докато “руси”, като съществително, означава “руснаци”. Човек се изкушава да пита дали един рус славянин някак си не станал латинизирано на Flavian(us). “Веспасиановата връзка” на Константин подсказва една цвестиста литературна заврънкулка, която е напълно лишена от обаяние. Да предположим, че някой ни каже, че бащата на Веспасиан е бил наричан от своите роднини и приятели ЧИЧО СЛАВИ ПЕТРОВ. Как едно такова варварско име ще бъде латинизирано така, че да се понрави на римска публика? Едната възможност е – а възможно е да има и други – да смени името си на TITUS FLAVIUS PETRO; което е точно името, записано от Светоний (Suetonius).

            (III) Юлиан казва, че семейството му е дошло от Мизия край Дунава, където хората били известни с това, че са много твърдоглави; веднъж съставили си мнение и взели решение, те никога не го променяли [81]. Как може някой да спомогне да се мисли, че толкова отдавна, още по времето на Юлиан, в Дунавската равнина е имало някакви твърдоглави българи – в днешната всекидневна реч ИНАТ БЪЛГАРИ?

            (IV) Човекът, за който се предполага, че е казал на гърците как да правят кисело мляко (йогурт), се е казвал Аристей (Aristaeus). Казва ни се, че той е научил това изкуство от нимфите. Ние не знаем къде Аристей е срещнал тези нимфи.
           • Все пак, от Херодот научаваме, че Аристей е бил голям пътешественик, че е ходил далеч, чак до Иседон (Issedones) в Скития (Scythia), и че е написал поема, наречена “Аримаспиите” [82].
          • Плиний говори като че ли е чел писанията на Аристей [83] и добавя, че в Тракия той е бил първият човек, който смесил мед с вино [84].
          • Страбон е познавал хора, които твърдели, че Аристей бил учителят на Омир [85].
          • Диодор Сикул (Diodorus Siculus) (Диодор Сицилийски ? – Бел. прев.) ни казва, че е възможно Аристей да се е преместил на място близо до планината Хемус [86], където завършил живота си.

           Възможно ли е при едно от своите продължителни посещения в Тракия Аристей да е срещнал някои местни жени (“нимфи”), които са му казали как се прави кисело мляко? Свидас (Suidas) нарича Аристей един от гигантите. От други източници можем да научим, че “гигантите” по всяка вероятност са били тракийски народ на Халкидическия полуостров [87].

           Тези, които не вярват, че езикът на Константин Велики е бил тракийски, т.е. славянски диалект, известен като български, би направил услуга на историографията, ако само могат да покажат какъв друг език трябва да е бил той [88].

БЕЛЕЖКИ ПО ИЗТОЧНИЦИТЕ

            Източниците в текста и в бележките на страници 24 – 30 са тези, които ми бяха достъпни в Квебек по време на писането. По отношение на техните относителни качества не следва да се подразбират косвени оценки, освен посочените в някакъв друг аспект. По-специално, не се предполага, че един публикуван текст, да речем в Corpus scriptorum historise byzantinae, е ipso facto (по силата на самия този факт, сам по себе си; Бел. прев.) по-благонадежден, отколкото съответният текст в Patrologia Graeca или обратно.

            Не са правени опити за изчерпателност. Ако това беше направено, то щеше да раздуе настоящата статия далеч извън установените граници, като придобивките нямаше да са особено големи. Това означава, че в случаи, при които няколко древни автори са изтъкнали едно и също нещо, не всички са цитирани. По същия начин там, където даден автор е направил същото наблюдение няколкократно, не всички примери са записани тук.

             Аз споделям мнението на онези учени, които са доловили, че по правило най-старите източници са най-надеждни. По-голямо внимание се изисква, когато се използват по-скорошни извори, докато на мненията, изразени от съвременните писатели, винаги трябва да се гледа със съмнение.

            Някои общи бележки с оглед използването на източниците като такива.
            Ние бяхме предупредени да не разчитаме твърде много на някои автори, защото същите цитират източници, които вече не могат да бъдат намерени. Такъв е по-специално случаят със Scriptores Historiae Augustae (SHA), от който трябва да научаваме за голяма част от информацията, касаеща Константин и неговите съвременници. Когато преводачът на английски за изданието на SHA от издателство “Loeb”  Дейвид Меги (David Magie) е стигал до източник, който не е можел да намери, рядко е пропускал възможността да добави под черта думите: “вероятно въображаем”. На автор, който измисля своите източници, не може да се има доверие. Като че ли унищожаването на библиотеки и архиви не е било обичайна практика сред хората във властта през всички времена, по всички части на света. Все пак, ако някой си направи труда да каталогизира всички такива вече несъществуващи източници, ще види, че повечето от тях засягат произхода, живота и езика на Константин Велики и този на неговите тракийски сънародници; през цялата история.
             Ами къде са записите на фригийците и мизите, които според Страбон (12.8.4) връщали назад във времената преди Троянската война?
             Същото се отнася и за изгубените части от книги, които са оцелели в изопачен вид. Откъснати страници и изчегъртани думи и редове предимно там, където авторът явно е казал или се е канел да каже нещо важно, касаещо Константин и неговия народ, или отнасящо се до Тракия изобщо. В тази връзка читателят да се отнесе към приложението, озаглавено “The Eloquence of Gaps” (“Красноречието на пропуските” – Бел. прев.), в моята книга “The Assassination of Justinian’s Personality” (“Убийството на личността на Юстиниан” – Бел. прев.; Regina, Lynn Publishing Co., 1974).
             За да влошат нещата, ревностни, но предубедени преводачи често са изопачавали смисъла на оригиналните източници. За един поразителен пример за такива разрушения, касаещи древността на тракийската писмовност, читателят да се отнесе към статията за пред-кирилската писменост в славянските страни на друго място в тази книга.
              И не на последно място, ние сме изложени на фантастичните тълкования, предлагани при разни случаи от някои високопоставени учени. Един пример: Плутарх (Moralia, 282a) “обяснява” защо римската аристокрация имала по обувките си орнаменти, оформени като лунни сърпове. Може би, подмята той, това е било така, защото те са били аркадци (от Аркадия – Бел. прев.), proselhnoi, които са дошли в Италия с Евандер (Evander). А как тълкува тази дума (proselhnoi) преводачът за изданието на “Loeb”? “Пред-лунни хора”, казва той, като че ли Аркадия и Евандер са могли да имат нещо общо с времето преди луната. proselhnoi, съвсем очевидно, не е нищо друго, освен българската дума ПРЕСЕЛЕНИ, означаваща “имигранти”, “преселници”, “пришълци” (литературно: “преместени”). Колкото до малките (лунообразни) орнаменти с формата на полумесец по обувките на богатите римляни, човек наистина трябва да си няма друга работа и да е със силно въображение, за да види тук връзка с лунната епоха.
             Изследването на историческите извори (Quellenforschung) може да е изтощителна и разстройваща дейност, все пак обаче, малка доза от нея може да бъде благотворна, когато се изучава предмет като езика на Константин Велики.
            Странни неща се случват не само с книгите. В музея на Капитолия в Рим човек може да види главата, ръцете и краката на това, което някога е била колосалната мраморна статуя на Константин. Кой я е раздробил? Кога и защо? Какво е станало с тялото? Имало ли е надпис върху него?

            Pontifices maximi няма да проговори.

БЕЛЕЖКИ КЪМ ТЕКСТА

   Съкращения:

  BL = Les Editions Belles Lettres, Париж.
  CERF = Les Editions du Cerf, Париж.
  CSHB = Corpus scriptorum historiae byzantinae, Бон.
  Loeb = Loeb Classical Library, William Henemann, Лондон.
  PG = Patrologia Graeca,  J.-P. Migne ed., Париж.
  PL = Patrologia Latina, J.-P. Migne ed., Париж.
  SHA = Scriptores Historiae Augustae. (Teubner, Лайпциг; или Loeb)
 

  1. Книга 2.30.2. Особено съм признателен на професор Т. Ф. Карви (T. F. Carvey) от Университета в Уиндзор (Онтарио) за това, че насочи вниманието ми към тази част от книгата на Йоан Лидийски. (Виж блестящия превод на проф. Карни (Carney; [Очевидно, едно от двете изписвания на името е погрешно, но не може да се определи кое. – Бел. прев.]) на произведението на Лидийски “De magistratibus”, The Wentworth Press, Сидней, Австралия, 1965 г.).
  2. Някои унизителни забележки по отношение на гърците (Graeculi), направени от оратори в присъствието на Константин, a priori изключват каквато и да била възможност императорът да е имал гръцки семейни връзки. (Виж по-специално Inceri panegyricus “Constantino Augusto dictus”, IX, 1 и “Panegyricus Constantino dictus”, VII.XIX-BL, т. 2, стр. 128 и 70.)
  3. Op. cit., II.12.2 и III.68.1-4. Също “De mensibus”, фрагм. 7 (Teubner, 1967, стр. 180). Лидийски укорява правителствени чиновници за занемаряването на латинския език в полза на гръцкия – стъпка, която според древно предсказание предващавало залеза на Римската (т.е. на Византийската) империя. Това, разбира се, е безсмислено, след като в дадени случаи гръцкият е бил използван в римския сенат и на който изключително са писали Марк Аврелий и Юлий. Това, което е измъчвало Лидийски, е било отстъплението от латинския в Константинопол под натиска на местния говор, а именно тракийския.
  4. Йоан Малала (Ioannes Malalas), “Cronographia”, XVIII.1. (Превод на английски от Spinka и Downey, Чикаго, 1940.) Също Прокопий (Procopius), “Anecdota”, XIV.2-3 (Loeb). Достоен за внимание е фактът, че от тринадесетте императори, които са управлявали между Константин и Юстиниан само трима не са били траки. (Виж списък в: G. Sotiroff, “The Assassination of Justinian’s Personality”, Regina, 1974, стр. 60.)
  5. Трибелий Полио (Trebellius Pollio), “Divus Claudius”, XIII. 1-2 (в SHA).
  6. Anonymus Valesianus, Pars Prior, 2. (Отпечатано след Амиан Марцелин [Ammianus Marcellinus] в изданието на Loeb, т. 3.)
  7. Според Лактанций (Lactantius) в “De mortibus persecutorum”, XXVII.8. (Издание на CERF, Париж, 1954). Същата идея явно е застъпвал готският владетел Атаулф (Athaulf) според Пул Орозий (Pulus Orosius), Seven Books, VII.43. (Вашингтон, окръг Колумбия, 1964).
  8. Mysopogon. Passim. (Loeb)
  9. Записано от Георгий Кодин (Georgius Codinus), “De rebus Constantinopolitanis” (CSHB, т. 48, стр. 23).
  10. Уйлям Смит (William Smith), автор на “A Dictionary of Greek and Roman Geography” (Лондон, 1873, препечатка на “AMS Press”, Ню Йорк, 1966), казва, че “от езика на траките едва ли съществуват следи” (стр. 1182). В “Chamber’s Encyclopaedia” (1908 г.) за Тракия може да се прочете: “Много е било дискутирано по това, кои са били древните траки. Техният език е изчезнал напълно.” Никой съвременен авторитет не е отхвърлил тези неоснователни твърдения. Сегашната тенденция е да се внушава, че траките са били “славянизирани”, повтаряйки ad nauseum (до втръсване – Бел. прев.) тезата, че славянските народи са “дошли в” или са “завладели” Тракия през VII в. сл. Хр. Фундаменталният въпрос колко са били “нахлуващите” славяни и колко местните траки, никога не е бил обсъждан. Тази материя е била допълнително замъглена с излизането (във Виена, 1957 г.) на книгата на Д. Дечев (D. Detschev) “Die Thrakischen Sprachreste”, която почива на предпоставката, че в действителност тракийският език фактически е изчезнал. Беше време, когато аз също смятах така. Вече не.
  11. Вероятно е странно, че това схващане е защитавано от Вилхелм Томашек (Wilhelm Tomaschek), “Die alten Thraker”, Sitzungsberichte der philosophisch-historischen Classe der kaiserlichen Akademie der Wissenschaften, Виена, 1893, стр. 123 - 127).
  12. V.3.
  13. Херодот., V.6 и Страбон, Фрагм. 11 от книга VII. (Loeb, т. 3, стр. 329 - 331.) В същия фрагмент Страбон обяснява, че това, което по негово време е било наричано Македония, в по-раншни времена се е наричало Ематия, и че повечето от обитателите й са били траки.
  14. Книга XLIX.36.2. (Loeb, т. 5, стр. 415)
  15. De mag., III. 32.5.
 16. Chiliades, X.185. (препечатка на изданието от 1826 г. от Георг Олс [Georg Ols], Хилдесхайм, 1963 г.)
  17. 12.3.20. и 7.3.2.
  18. Херодот, VII.73.
  19. 7.3.2.
  20. 13.4.4. и 5.3.2. Забележителна е също бележката у Атеней (Athenaeus) (Deipn., IX.398 – Loeb), свидетелстваща, че пеоните и мизите са говорели един и същи език.
  21. Книга XXIX.6.2.
  22. N.H., V.31; N.H., V.120.
  23. Апий (Appian), Mithr., 55. 224 (Teubner, 1962, т. 1, стр. 567); Страбон, 12.3.20 и Фрагм. 45 (46) – Loeb.,  т. 3, стр. 367
  24. 39-ти диалог (Discourse), 1. (Loeb, т. 4, стр. 97)
  25. Книга V (“Elis”), 12.7. (Loeb, т. 2., стр. 449)
  26. 12.3.3 и 12.3.40. (Loeb, т. 5, стр. 375 и 449)
  27. Historia Nova, II.37. (превод на английски език J. J. Buchanan и H. T. Davis, “Trinity University Press”, Сан Антонио, Тексас, 1967, стр. 77)
  28. Cronographia, IX (0 285). (CSHB, стр. 221)
  29. У Фотий (Photius), The Library, cod. 186. (BL, Париж, 1962, т. 3, стр. 33 - 34)
  30. Книга VI (“Elis II”), XX.18. (Loeb, т. 3, стр. 129)
  31. Op. cit., IV (088). (CSHB, стр. 72)
  32. Correspondance, BL, Париж, 1927 г., стр. 38
  33. Общоизвестно е, че Евмолп (Eumolpus) е бил вожд на траките в Атика. Древната гръцка литература е пълна с податки за траките из цялата страна, включително и на островите. Присъствието на траките при Фотий е засвидетелствано от “легендата” за Терей (Tereus) и Филомела (Philomela). Видни хора, като философът Антистен (Antisthenes), Питак (Pittacis), Темистокъл (Themistocles) и Ификрат (Iphicrates), са били полу-траки. Менандър (Menander) се е гордеел със своя тракийски произход. Помпей Трог (Pompeius Trogus) свидетелства, че най-старото име на македонците е било пеласги. (Книга VII.1, издат. “Garnier”, Париж, 1936 г., т. 1, стр. 155 от Юстиновата “Epitome”) Тези пеласги завзели целия Пелопонес. Не без известно коварство около 1528 г. пр. Хр. (по изчисленията на Орозий [Orosius], Книга I.11) Данай, бягайки от Египет, дошъл в Пелопонес и завзел главния град там (Аргос/Argos), след което наредил името на страната и хората да се сменят според неговото. Всички изчисления, основаващи се на хронологиите на Мането, Евсевий и Орозий, както и на мраморната скулптура на Парий, клонят към ХVI в. пр. Хр. като вероятно време на пристигането на първата гръцка колония от Египет.
  34. Diod. Sic., Книга I.18.1-3
  35. Виж изданието на Loeb (1956), стр. 16.
  36. Виж изданието на Loeb (1959), стр. 156 – 157.
  37. Цитирано от Константин Порфирогенет (Constantinus Porphyrogenitus), “De thematibus”, 2.38.B. Друг интересен детайл: Ливий (XXXI.XXX.15) казва, че македонци, акарнанци (акарнийци, акарнейци ?) и етолийци употребявали един и същ език. От друга страна, акарнанците (акарнийците, акарнейците ?) се идентифицират с траките по един заобиколен, но напълно убедителен начин. Майката на Темистокъл (Themistocles), според Корнелий Непа (Cornelius Nepos), е била акарнейка. Когато по-късно Плутарх е писал биографията на Темистокъл, той я е нарекъл тракийка. Това не е единственото доказателство.
  38. Op. cit. (0 122). (CSHB, стр. 97)
  39. За обяснение на тази ономастична главоблъсканица (гети = готи) виж G. Sotiroff, “The Assassination of Justinian’s Personality”, стр. 135 - 140. Тук ще отбележим само това, че според Юлий Капитолиний (Julius Capitolinus), бащата на Максимин (Maximinus) е бил гот. Максимин никога не се научил да говори гръцки, а през младостта си едва-едва знаел латински и говорел на императора Александър Северий (Alexander Severus) на “съвсем чист тракийски”. (SHA, Maximini Duo, 1.7 и 2.5)
  40. Книга XXXVIII.10.1-3. (Loeb, т. 3, стр. 217)
  41. Divus Augustus, LXIII. Светоний (Suetonius) също казва, че Октавиан (Octavian) бил обещал дъщеря си Юлия (Julia) на Котис (Cotys) – “цар на гетите”, когото Овидий (Ovid) нарича цар на траките.
  42. N.H. IV.40. (Loeb, т. 3, стр. 147)
  43. Версията, която обикновено се разгласява, е, че Аурелиан (Aurelian) “изтеглил” от Дакия римските гарнизони и всички римски граждани. Никой не е обяснил защо точно ги е оттеглил. Фактът, че преди Аурелиан, Адриан (Hadrian) е махнал талпите от горната част на моста през Дунава, който той е наследил от Траян (Trajan), е обяснен у Дион Касий (Dio Cassius) (LXVIII.13.6) със страха, който Адриан имал, че “варварите”, т.е. даките, биха могли да използват моста, за да преминат на римска територия, което идва да покаже кой е бил силен и кой слаб през онова време. Аурелиан е “изтеглил” римските граждани от Дакия, защото те са били изгонени.
  44. P.G. т. 108, кол. 347
  45. “De bello gothico”,  VI.XII.26-27 и II.19.32 (Loeb). Трябва да се отбележи и начинът, по който Мемнон (Memnon) говори за “войската на римляните и на траките” – едва ли не като че ли това са били едни и същи хора. (Фотий, “The Library”, код. 224, BL, т. 4, стр. 95)
  46. De Aedif., III.VII.18 (Loeb)
  47. “Getica”, XII.35
  48. В “Corpus Scriptorum Ecclesiasticorum Latinorum” (“Paul Geyer ed.”, Виена, 1898 г., стр. 183 - 184)
  49. “Museo Nazionale” в Неапол притежава един папирус, отнасящ се за продажбата на една готска църква (? в Равена). Докато самият документ е съставен на латински, някои готски духовници са го подписали на тяхната собствена готска азбука.
  50. “Alcestis”, 966 - 970. Тук, както и другаде, неточността на гръцкия език е довела до някои въображаеми преводи. Вместо “Аз не намерих лекарство в тракийските плочици, писани на езика на Орфей”, Arthur S. Way смята, че е разбрал: “Няма нищо в плочиците от Тракия, нито лекарства, за които Орфей е говорил.” (В изданието на Loeb)
  51. Книга VII.111.
  52. “Ex Ponto”, IV, еп. XIII.17-22. (“Garnier”, 1957 г., стр. 401)
  53. Op. cit., код. 177a. (BL. т. 2, стр. 163)
  54. Човек може да види глуповата лигавина, разливаща се по колективното лице на специалистите, ако им се каже, че древните гърци може да са заели своите букви от българите. Все пак, тъждествата българи = траки = македонци = пеласги (виж Помпей Трог [Книга VII.I.2 – “Garnier” (1936 г.) – резюмето на Юстин], т. 1, стр. 155) би следвало да активира някои лениви мозъчни клетки. Дионису от Милет (Dionisu Miletus), на който се позовава Диодор Сикул (Diod. Sic., 3.67.12), казва, че пеласгите са били първите, които са употребявали буквите на Кадм (от когото гърците са ги заели). (Виж G. Sotiroff, KOINH и IDIAI, “The Classical World”, Филаделфия, декември, 1968 г., стр. 131 - 132.)
  55. Виж Симоката, “Histories”, III.4.4. и VII.2.5. (“Ed. De Boor”, Лайпциг (Teubner), 1887 г. Препечатка 1972 г. (Превод на руски е публикуван през 1957 г. в Москва.) За трудностите на Филип II в страната на трибалите виж Помпей Трог, Книга IX, глава III (“Garnier”, Париж, 1936 г. [резюмето на Юстин], т. 1, стр. 187). Според Херодот (V.17) македонският цар Александър I получавал по един талант дневно от сребърните мини на своята страна. Платон “кара” Сократ да каже (“Charnides”, 156D), че гетските лекари били толкова изкусни, че имали репутацията на хора, способни да дават безсмъртие. Лечението на Лизимах (Lysimachus) след пленяването му от тракийския цар Дромихет (Dromichaetes) може би е изучено от Диодор (Diodorus; XXXI.12.4-5). Достатъчно странно е, че Орозий (Orosius, III.23) нарича същия цар Дор (Dorus).
  56. 12-ти диалог, 57 (Loeb, т. 2, стр. 71)
  57. “Cratylus”, 409 e
  58. “Deipnosophists”, III.122. (Loeb)
 59. Означаващи съответно: “речни бързеи”, “планина” и “наследство”. (Alice Leroy-Molinghen, “Trois mots slaves dans le “lettres” de Theophylact de Bulgarie”. Annuaire de l’Institut de Philologie e d’histoire orientales et slaves – “Годишник на Института по филология и източна и славянска история”, том VI, 1939 г., стр. 111 - 117). Трите думи наистина са славянски, тъй като са български.
  60. Анастасий Библиотекар (Anastasius Bibliothecarius, P.L., t. 108, col. 1418) обяснява, че “drungarius” било “imperialis vigiliae simul et Thraciae praetor” (“началник на императорската стража, както и императорски наместник (управител) на Тракия”; Бел. прев.). Но Порфирогенет (De admin. Imp., cap. 8; 38) използва тази дума в смисъла на военачалник, тъй като drouggos се употребява за означаване на “рота”, т.е. ДРУЖИНА.
  (Виж също бележка 31 от книгата на Иван Богданов “Кирил и Методий”, изд. “Български писател”, София, 1987 г., стр. 240, отнасяща се за друнгарий Лъв, бащата на първоапостолите Кирил и Методий. – Бел. прев.)
 61. Виж (в изданието на CSHB) Малала, p. 436 и “Chronicon Paschale”, I, стр. 696. (КРЕВАТ е “легло”, а ЖУПАН означава “старши”, “главен”, “вожд”).
  62. BL. Париж, 1939 г., т. 2., стр. 186. zakanon е употребено, както може да се предположи, в смисъл на “lex” или “mos recepta”. (Ibid., гл. 8; парагр. 38)
  63. “Annalium”, lib. XVI.II.  (CSBH, 1887 г., стр. 15)
  64. Броят на българските думи в старогръцкия език е достатъчно голям, за да запълни един малък речник. Следват още няколко примера: galhnos, errw, khlon, mhdos, oicew, praos, poros, ponew, stamnos.
  65. Книга I.94.2
  66. За Залмоксис (Zalmoxis) се казва, че твърдял, че Хестия (т.е. Вестия) дала на гетите техните закони. (Ibidem.)
  67. “Milierum virtutes” (“Moralia”, 261 E. – Loeb, т. 3, стр. 573). Легендата, предадена от Plutarch (Plutarch), допускайки, че е легенда, има още един интересен аспект. Аристодем (Aristodemus) е бил тиран на Куме (Cumae) в Кампания (Campania) и се е вярвало, че някога “варварското” население там се е състояло от кимери – същите хора, които са живели около Азовско море.
  68. Goth., VIII.XXII.29. (Loeb, т. 5, стр. 287)
  69. “De Mensibus”, IV.51. (Teubner, 1967 г., стр. 107)
  70. “Arcadia”, VIII.VII.4. (Loeb, т. 3, стр. 377)
  71. У Фотий, “The Library”, код. 2. (BL. т. 1, стр. 5)
  72. Виж моята статия в “Onomastica”, Winnipeg (Nos. 37, 41 и 53).
  73. Според Херодот москвиите са носели дървени шлемове. (VII.78)
  74. Anab., I.8.12
  75. IX.44
  76. “Timaeus”, 25 D
  77. “Troades”, 667 и “Alcestis”, 13. С лични имена следпозитивният (следпоставеният) член е почти задължителен. (E.g. Alexandros o Filippou)
  78. Лаоник Халкондил (Laonicus Chalcondyles), P.G., т. 159, кол. 41 - 42. Да не се забравя фактът, че Халкондил по някакъв начин е избегнал изгарянето на клада, но неговата книга била поставена в “Index librorum prohibitorum” (“Списък на забранените книги” – Бел. прев.). N.B. – Той отъждествява трибалите с българите. (Op. cit., кол. 26)
  79. Страбон, 7.3.13 (Loeb, т. 3, стр. 215) и Дион Касий, LI.23.3. (Loeb, т. 6, стр. 67)
  80. “Annales Ecclesiastici” (издание 1624 г.), т. 3, кол. 4. Независимо от това дали Константин е предявявал или не такива претенции, свидетелството в “Annales Ecclesiastici” поражда един друг интересен въпрос. Бароний (Baronius) казва, че негов авторитет бил Полио (Pollio). Но в текста на Полио, такъв, какъвто го имаме, няма споменаване на така наречената претенция на Константин да е потомък на Веспасиан. Липсващата в такъв случай част трябва да е изчезнала след като Бароний я е видял. Как е могла да изчезне от ватиканската библиотека? И една друга по-малка мистерия: Юлий Капитолин (Julius Capitolinus) съобщава (“Gordiani”, III, 24.5, в Loeb т. 2, стр. 447), че Лицин (Licinus) твърдял, че е потомък на Филип Старши. Как става така, че Бароний нищо не е казал за тази претенция?
  81. “Mysopogon” (издание на Loeb , т. 2, стр. 451)
  82. IV.13
  83. N.H., VII.2 (Loeb, т. 3, стр. 513), където Плиний използва изявително наклонение: “Herodotus et Aristaeus Proconnesius scribunt” (“Херодот и Аристей Проконесий пишат” – Бел. прев.), казва той. Лидий (Lydus) също изглежда е познавал писанията на Аристей. (De Mag., I.31.6)
  84. N.H. XIV.VI
  85. 14.1.18
  86. IV.81-83 (Loeb, т. 3, стр. 73 - 79). Плиний (N.H., IV.XI.45) е знаел за един град Аристеум (Aristaeum) по билото на планината Хемус, близо до Черно море. Към края на ХIХ век за I. Leunis е съобщено, че той твърдял, че е намерил в този район руините на един резервоар и фрагмент от гръцки надпис. (Г. Михайлов, “Inscriptiones Graecae”, etc., т. I (София, 1970 г.), стр. 251, #306bis.)
  87. Таеген Македонски (Thaegenes Macedo; “Fragmenta Historicorum Graecorum”, издадена от К. Мюлер [C. Mueller], т. 4, стр. 509/1-2) е писал, че Палена (Pallene) (западният нос на Халкидика) някога е била населена от “гиганти”. Ликофрон (Lycophron; “Alexandra” – Loeb, 1977 г.) неведнъж описва “гигантите” и (в редове 1356 - 1358) изглежда внушава, че траките от неговата епоха били потомци на гигантите. (О)ПАЛЕНА на български означава “изгорена” (земя, страна), което правилно е преведено от гърците като FLEGRA.
  88. Чувствам, че някой ще се опита да “обясни” лингвистичната осмоза между българския и старогръцкия език, прибягвайки до индо-европейците. На това аз ще кажа, че индо-европейската хипотеза плава в мъглите на едно толкова отдалечено минало и неговото място е толкова неопределено, че да го направи фактически ирелевантно спрямо епохата на Константин или дори спрямо тази на Омир. Трябва също да си припомним, че Александър Велики е основал много трако-македонски колонии почти до далечна Индия. Толкова много, че Сенека (Seneca) могъл да пише: “Защо откриваме гръцки градове в самото сърце на варварските страни? Защо (откриваме) македонския език сред индийците и персите?” (“De consolatione ad Helviam”, VII.1)
 
 

5. ПРЕДКИРИЛСКА ПИСМЕНОСТ В СЛАВЯНСКИТЕ ЗЕМИ

скоро

6. ДВА ВЪПРОСА

#1

             Йоан Лидийски съобщава (De  mensibus,   IV), че Помпей издигнал колона в Цариград (Byzance) в чест на победата си над Митридат (Mithridates) "и готите". Не е ясно за каква победа е претендирал Помпей, след като е известно, че Митридат е загинал от ръката на един от своите синове (63 B.C.).  Но споменаването на колона посветена на готите само по себе си е много важно. "Готите са гети" казва Лидийски. Бил ли е тогава Митридат Евпатор цар на гетите, славянския народ? Ако да, трябва да знаем, че той е владеел наведнъж Мизия, Тракия, Македония, т.е. всички български земи, и че неговата флота фактически е блокирала Италия за период от няколко години;  също и това, че марсите го помолили да прати армия в Италия за да им помогне в битката им с римляните на тяхната собствена земя.

#2

            Плутарх съобщава, че Деметрий Полиоркет (Demetrius Poliorcetes) говорел развален гръцки. Като младеж Деметрий е бил приятел с първият Митридат (Ktistes)*. Какъв език са говорели тези двама младежи, когато живеели заедно в двореца на цар Антигон (Antigonus) (около 320 г. пр.Хр.)? Бил ли е този език гръцки, латински, или е бил готски, който всъщност е гетски, славянски, с една дума български?

             * Авторът пропуска да приложи към аргументите си и факта, че прозвището на Митридат е българското Чист. Терминът "чист" (Ktistes) е доказана "тракийска" глоса със същото значение, каквото има и днес тази българска дума (Бел. Е.Ж.).
 
 

7. ИМЕНАТА НА ЕЗИЧЕСКИТЕ БОЖЕСТВА*

1.           В своя труд Животът на Порфирий, писан вероятно в началото на V век, Марк Дякон пише как в Газа християнска тълпа подпалила храма на Зевс. "След това" - със задоволство допълва той - "къщите били претърсени защото имало много идоли в дворовете. Някои от намерените идоли били изгорени, а други били хвърлени на сметището. Били открити също и книги" - продължава Марк - "пълни с измама, с която идолопоклонниците прославяли своите мистерии и други забранени церемонии. Тези книги последвали гибелната участ на техните богове." (1) Станалото в Газа било аналогично на това, което се случило в Александрия няколко години по-рано. Там християнски фанатици унищожили библиотеката на Serapeum, съдържаща повече от 400 000 тома. Останалата част от 700 000 тома съхранявани в Александрия била унищожена в 642 г. от Омар Халиф. Книгите послужили, ако историята е вярна, да се поддържа огъня в градските бани шест месеца.

2.            Многократното опожаряване на библиотеки в хода на историята лишава поколения от много ценна информация. Ние не знаем точно как са построени пирамидите, нито имаме информация за огромния египетски кораб, който според преданията е можел да превозва 2850 пасажери. Ние знаем, че египтяните са били добри хирурзи, но са ни известни малко подробности за уменията им. Нашите разбирания за социалния ред в античността са повече от повърхностни. В наше време историците, които  искат да възстановят части от това липсващо познание, са принудени да разчитат на данни доставени от помощни дисциплини като археология, нумизматика, фолклор и ономастика. Чрез такъв комбиниран метод понякога е възможно да се допълва и коригира оскъдната информация запазена в оцелелите исторически извори. Така откритието, направено в края на Втората Световна война, на тракийска гробница декорирана със стенописи, ни разказа повече за траките, отколкото всичките гръцки и латински извори взети заедно. На тези стенописи ние можем да видим стройни мъже и изящни жени с профили характерни за представители на бялата раса (Caucasian profile). Те носят  фини одежди и скъпи украшения, заобиколени са от майсторски изработена мебел. Тези хора очевидно са били доста различни от диви скотове, каквито често са описвани в пристрастните извори. Монетите на Филип Арабина изобразяват мъж с несемитски черти. Това изображение ни кара да заключим, че този император не е бил от арабски произход, както някои смятат, или искат да ни накарат да вярваме, а това е прозвище дадено му защото е роден в Арабия. Лингвистичните анализи доказват, че старогръцкият език е бил индоевропейски с хамитски примеси. Това би ни накарало да се откажем от презумцията, че прагърците са били преселници от Египет.  Имената на някой езически божества почитани в големите градове на античността ни дават информация за етническия състав на тези градове, по-специално Рим, Атина, Александрия и Константинопол.

3.             Истина е, че гърците прилежно превеждали на техния език имената на другите народи, тези  на чуждите местности, и тези на бележитите публични фигури в страните, които те с удоволствие наричали варварски.  В своя диалог наречен Тимей, в който между другото се разказва и историята за Атлантида, Платон изрично твърди, че Солон превел на гръцки имената на няколко чужди богове. Трудно можем да прогледнем през гръцката завеса за да разберем къде се е случило това и какви са оригиналните "варварски" имена. За щастие от време на време ни помагат други източници. Ето един пример: Херодот ни разказва, че по бреговете на Черно море живеели хора, които той нарича melanchlaeni. (2) Пет века по-късно Dio Chrysostom споменава същия народ. Читателите, чиито познания по гръцки език са повърхностни, биха приели, че melanchlaeni е било име, с което тези хора са се самоназовавали на техния собствен език. Било ли е така наистина? На гръцки език melanchlaeni означава хора облечени в тъмни дрехи. По този начин Херодот е описал народ, който носел дрехи направени от черна вълна. Интересното е, че тези хора все още живеят там, където Херодот ги е забелязал. Те все още носят същите костюми, и наричат себе си на своя език ЧЕРНОДРЕШКОВЦИ, същото значение, което има и гръцката дума. В близост до тях ние откриваме друга група от хора, които очевидно отглеждат повече бели овце, и затова произвеждат повече бяла вълна, и носят бели вълнени дрехи. Те наричат себе си БЕЛОДРЕШКОВЦИ. Не е ясно до каква степен римляните са заимствали от гърците тяхната практика да превеждат имената по този начин. Може би те също правели подобни преводи, защото само две от техните главни божества имат имена идентични с техните гръцки съответствия: Maia и Apollo. Плиний във всеки случай изхвърлил от своя списък с иберийски народи няколко имена, с които срещнал трудности  при  превеждането на латински език, с латински букви. Освен това съществува причина да подозираме, че някои антични автори не са били особено стриктни, когато ставало дума за ономастични анализи. Така латинската дума circus е обяснена от един автор със значение на сграда, която издигнала легендарната царица Circe , за да засвидетелства с това почитта към своя баща. (Според историята тя била толкова хубава, че претендирала да е дъщеря на слънцето). Изглежда не се е намерил автор,  преразказвал тази история, който да ни каже, че на един славянски диалект ЧЕРКА (умалително от ДОЧЕРЬ) означава не нещо друго, а точно дъщеря. В същото време ЧАРК означава зъбно колело. Така Circe изглежда е била жена, която предпочитала да нарича себе си дъщеря на слънцето, което по-ясно показва истинската същност на нейния баща, докато circus означава просто кръгла сграда. Ако това обяснение изглежда малко странно, то може да се възприеме по-лесно като знаем, че първите преселници в Италия са дошли точно от тази част на Македония, където думите ЧЕРКА и ЧАРК се ползват и до днес. В светлината на казаното дотук няма да е изненада за нас ако открием в латинските и гръцките източници някои имена, които не са нито гръцки нито латински. "Варварският" произход на тези имена е очевиден. Други са представени в тенденциозно изопачена форма, но техният оригинален вид може да бъде възстановен с минимум усилие. Ако сторим това, ще открием, че съществуват повече от шест имена на божества почитани в Рим, и няколко други в Атина, чийто "варварски" произход  е сигурен.

4.              Присъствието на такива имена в Рим и Атина подсказва, че населението на тези и други градове не е било хомогенно. То не е било непременно латинско или гръцко. Било е смесено. От гледна точка на гръцкото присъствие в Рим въпросът не подлежи на съмнение. Там е имало специална част от града (Graecostasis), която е била предпочитана от гърците. Но в Рим е имало също и друга част наречена   Subura , и докато ние не сме казали, че това е славянската част на града, ние не можем да разберем връзката със славянската дума собор , която означава събрание, събор. (По-късно добила също и значение на катедрала). Имената на чуждите божества подсказва, че тук е имало и чужденци, които са почитали тези божества. В Рим ние откриваме шест такива имена: Веста, Мая, Венера, Юнона, Нептун, Юпитер. Както се вижда женските имена са повече в този списък. Това не бива да ни учудва, като се има предвид по-големия консерватизъм сред женската част от населението. Особено сред емигрантите, жените били зависими от своите наследствени обичаи и вярвания.  Ние ще разгледаме тези имена едно по едно.

5.           (а) Веста. Споменахме вече, че Веста е била богиня на огъня в домашното огнище, а също и това, че е била почитана във всяко римско семейство. Тя е изобразявана като зряла жена , символ на дома и семейството. Случаят с Веста е особено интересен , тъй като в славянските езици ВЕЩ означава знаещ или познавач. Веста е следователно веща жена, което контрастира с НЕВЕСТА, което означава булка, младоженка, т.е. млада жена или годеница - която още не е  въведена в изкуството на семейния живот. Гръцкия вариант на Веста, между другото, била богинята Хестия, която притежавала същите характеристики. Платон придава доста чудновата етимология на името Хестия, свързвайки го с гръцката дума  ousia (същина, есенция).(6)  Но от  Диодор Сицилийски (Diodorus Siculus) ние знаем , че Веста била гетска богиня. Гетите - стар славянски народ - вярвали, че Веста им дала законите.(7)
               (b) Мая. Друга богиня почитана в Рим била Мая,персонификация на Земята.Наричали я също Bona Dea - Добрата Богиня.(8) Месец май е посветен на нея. Предполага се, че е родена в Аркадия в далечното минало, когато тези земи са обитавани от траките.(9) Думата мая се открива и в гръцкия език. Тук тази дума има значение на дойка, в някои случай на баба. Използва се също за уважително название спрямо стара жена. Както и да е, днес на територията между Карпатите и Егейско море думата мая (с ударение върху втората гласна) означава закваска, мая, или сперма. Освен това умалителната форма майка е стандартната дума за мама, майка. Това е доказателство за присъствието на славянски елемент в населението на Рим и Атина. (Нека допълним, че богинята Мая е майка на Ерми /Хермес/ в "тракийския" пантеон. Както знаем, Ерми е почитан от "тракийските" и "прабългарски" владетелски династии като техен родов предтеча.(Бел. Е.Ж.))
                 (c) Венера.  Случаят с Венера е по-сложен. Херодот ни казва, че в страните, които познава, тази богиня е известна под 26 имена - всичките различни. Едно от тези имена е Милица. Херодот изписва името  MYLITTA (10), с двойно Т, както гърците отбелязват звука Ц, непознат в Атика. Но не и в Рим. От друга страна в Рим Венера понякога е наричана  Venus Libentina за да се загатне факта, че тя е богинята на  плътското удоволствие.(11)  Тук отново епитетът има славянски нюанс, защото в славянските езици думата ЛЮБЯ означава обичам, правя любов. Във всички славянски езици ЛЮБОВНИК означава този, който прави любов, любовник. Думата е аналогична в румънския език, където само е отпаднал звука И (ЛИУБОВ - ЛУБОВ Бел. прев.). В Северна Македония днешната дума за любовник е ЛИБЕ. И още нещо, ако ние вземем родителния падеж на името VENUS (да не забравяме, че винаги родителният падеж ни разкрива истинския корен на думата) , а именно VENERIS, ние виждаме, че коренът на думата е VENER-, което е по същество аналогично на VESPER, със значение на вечер. Римляните наричали вечерната звезда VESPER, или VESPERUGO.(12)  Интересното е, че VECHER е славянска дума за нощ, вечер, а VECHERNICA - вечерна звезда, вечерница.
               (d) Юнона. В Рим, на първи юни се освещавал храмът на Юнона, богиня, която била считана за сестра и съпруга на Юпитер. Когато се налага да се обясни значението на това име, известните нам източници са недостатъчни. Макробий  (Macrobius), който пише върху латинските теоними не изразява мнение по въпроса. Варон (Varro) също. Както и да е, ние знаем, че iunis има индоевропейски произход, и означава млад. Ние го откриваме в английския, немския, френския  - във формата jeune - и в славянските езици, където има доста производни, а именно:

ЮHOCTЬ  ЮHOШA ЮHИЦA
(youth, adolescent, heifer)

                Примамливо е да обмислим възможността, че докато Веста е персонификация на зрялата жена, майката, господарката на дома, то Юнона олицетворява младата невеста, т.е. тя скоро е изгубила девствеността си, но все още не е зряла жена.
                (e) Нептун. Името със сигурност не е славянско, но гръцкият му еквивалент е ПОСЕЙДОН.  Ако се осмелим да премахнем окончанието ОН се получава ПОСЕЙД или ПОСИД. ПОСИД може би идва от по-ранната форма БОЖИЧ. Тази дума все още се използва в Северна Македония и Западна Тракия за да обозначи Младенеца Бог. Не трябва да забравяме, че в гръцката митология Посейдон е по-младия брат на Зевс. Но тук има и нещо друго: Нептун при римляните не е само бог на морето, той е и бог на конете. Един от епитетите му е Consus. Този епитет заслужава нашето внимание защото, както е известно, в старославянския език и в много от съвременните славянски езици KON има значение на кон. Следователно Neptune Cоnsus може би е  по-приемливо име за някои жители на Рим отколкото, да кажем, гръцкото POSEIDON HIPPIUS. (13)
                 (f) Последното име от нашия списък е Юпитер. Прието е да се смята, че Юпитер се състои от две думи: DEUS + PATER -> DEUPITER -> JUPITER, което може и да е така. От друга страна съществува определена връзка между латинското DEUS и гръцкото ZEYS. Ако премахнем типичното гръцко окончание S, получаваме ZEY-. И отново, като помним трудностите на гърците със славянските звуци Ж, Ч, Ш, ние можем да се запитаме дали ZEY- не произлиза от ЖИУ, т.е. ЖИВ, сиреч живият бог. Подобно значение, без противоречие с вярванията на римляните, би могло да бъде ползвано от славянските жители на Рим.

6.             Без съмнение не би било честно, да правим генерални изводи от този доста сбит ономастичен преглед върху античната история. Все пак , ако ние вземем под внимание тези имена и направим връзки с други известни факти, ние ще сме принудени да признаем, че не само във времената на основаването, но и през цялата си история, Рим е бил космополитен град. Сред императорите ние откриваме Елагабалус, който е бил сириец. Траян е бил испанец, Север мавър, Максимин трак. Като (Ancient) пишел на гръцки език , и Марк Аврелий написал неговите Размишления на същия език. Напоследък станаха известни два надгробни надписа, от които става ясно, че сановници от народа костобоки са живеели в Рим.  Беше изказано мнението, че костобоките са били славянски народ, живеещ в северната част  на дунавската равнина. Че Александрия е имала смесено население, включващо египтяни, македонци, гърци и евреи, е добре известно.По-късно Константинопол се превръща в друг многонационален метрополия, който факт е бил определящ за цялата му история.

7.             Нека отбележим , че в Атина също е имало поне едно божество със славянско име , а именно Деметра, която била наричана също и СЕМЕЛЕ, очевидно славянска дума ЗЕМЛЯ, означаваща земя. Гръцкото съответствие на Юнона е също интригуващо, защото в Атина тя се наричала Хера. Няма да пропуснем да отбележим приликата на това име и думата ВЕРА - славянското вяра. Ние знаем, че Атина е имала и голямо тракийско население. Много от известните атиняни са били от смесено гръко-тракийско потекло (Antisthenes, Pittacus, Miltiades, Thucydides).

8.             Римската империя , както и Македонската преди нея, е била мозайка от народи. Изглежда е съществувала политика на разместване на малките народностни общности както върху шахматна дъска, за да се пречи на формирането на големи еднонационални структури. Има причина да се смята, че начало на тази политика е поставил Александър Велики, който преселил много македонци и траки в Египет и в някои части на Мала Азия и Месопотамия. Римляните очевидно продължили тази политика, поне до известна степен. Междувременно големите метрополии, и особено столиците, били заляти от народи прииждащи от целия цивилизован Свят. По този начин се формирали отделни лингвистични и религиозни общини на основата на зачитането на едни и същи природни закони, обикновено еднакви по форма, но различни по име. Някои от тези имена очевидно успявали да проникнат и сред общности , чийто език бил различен от този, в чиято среда се появили въпросните имена.  Такива заимствания , ако това е думата, били вероятно улеснявани от факта, че всички тези общности били управлявани заедно от законодателно устройство, останки от което са оцеляли в много държави и до днес.

(Относно политиката на Александър Велики за преселване на народи, може да се добави и сведението на Димитрий Хоматиан в "Охридска легенда", където се споменава следната интересна подробност за произхода на Св.Климент: "Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия." Бел. Е.Ж.)

---------------------
* Представена на ежегодна среща на Canadian Institute of Onomastic Sciences, Edmonton, 1975

(1) Ed. Les Belles Lettres. Paris, 1930, p. 57.
(2)  IY.20;   101;   107.
(3)  57th Discourse, 7.   (Loeb edition, vol. III, p. 427-429).
(4)  ?.H., Book III.I.7.
(5) Varro, De lingua, V.155.
(6) Cratylus, 401c.
(7) Oiod.Sic., I.94,2 (Loeb. ed. vol. I, p. 321).
(8) Macrobius, Sat., I.12.21; 29.
(9)  Аркадия е спомената като родина на Мая в Homeric hymn to Hermes (IV.I).  Владетелите на Пелопонес по това време били пеласги  , което се подразбира от Aeschylus Suppliant Maidens. В Юстиновото Изложение на Филиповата история на помпей Трог пеласгите били отъждествени с македонците.   Аркадия е разположена в сърцето на Пелопонес. Македонците, както одрисите, мизите, гетите, витините, и много други, са били траки.
(10)  I.131 and 139.
(11)  Varro, De lingua. VI.1.2.
(12)  Ibid.t VI.6; VII.50.
(13) За Neptune Census виж Pausanias (VIII.14.5) и Johannes Lydus (Da Mag., I.30.1).   Dionysius of Halicarnassus (I.33.2) твърди, че по време на Roman consualia e било нещо обичайно да се закичват главите на коне и мулета, свободни от работа, с цветя.
(14) loan.   Tzetzes (Chil. XIII.360seq.) пише за жителите следното:  "Their murmur is not alike and their language not one but mixed,   since they are men of many wiles, these men who live in the royal city of Constantine..."
 
 

8. ПРИЛОЖЕНИЕ

скоро
 
 
 
 


Тази електронна публикация дължим преди всичко на Тинко Ефтимов.
Превод от английски език - Емил Живков /"Увод", "Мостът", "Два въпроса", "Имената на езическите божества"/ и Ради Панайотов /"Езикът на Константин Велики"/.
 

Настоящият сборник от статии на българския емигрант Георги Сотиров е безценен с голямото количество фактологичен материал, който авторът ни поднася. За съжаление и той, както повечето изследователи, робува на остаряла терминология, нямаща място в днешния обективен историографски анализ. Става дума най-вече за термините "славяни" и "славянски езици", които са абсолютно хронологически несъстоятелни, когато се говори за античността. Абстрахирайки се от тези недостатъци, можем да обобщим, че настоящата монография притежава всички качества на безпристрастен изследователски труд с фундаментален принос в търсенето на Истината за произхода на българите. (Бел. Емил Живков)

Ziezi ex quo Vulgares

isti@gbg.bg