Столицата на "дакийския" владетел Децебал се намира в местността Градище в планината Оръжие /много показателни имена/ в Румъния. Ето няколко обекта в Сармизегетуса:
Път изграден от каменни квадри - абсолютна аналогия на известния път от Плиска до Светилището, където по-късно е изградена "Голямата базилика".
Пътят в Сармизегетуса:
Пътят от Плиска до светилището, в последствие разрушено и построена Голямата Базилика
Градежи в Сармизигетуса, абсолютен аналог на градежите в Плиска и Преслав:
Зидове от "Омуртаковия дворец" в Плиска:
Обрядни кръгли съоръжения, подобни на откритото в цитаделата на Плиска, обявено от "учените" за тюркска юрта или "хански дворец"?!
"Ханският дворец" в Плиска:
Наскоро бяха огласени данни от археологически проучвания в централна Европа, където са открити храмове с аналогичен план, изградени по същия начин, които се датират пето хилядолетие преди Христа !
Каменни стълбове подредени в правилни редици край Сармизегетуса - абсолютен аналог на така наречените "девташлари" край Плиска.
За Българските Възрожденци Децебал е български цар /История во кратце.../.
Името Децебал е българско двусъставно име Дете Бал, което означава дословно "голямо дете".
В българския фолклор съществува митологичен образ Дете Големеше, който очевидно е в пряка връзка с историческата личност Децебал.
Бащата на Децебал се нарича Скорило. Това име има за корен "тракийската" /българската/ дума "скор" - бърз. И до днес са се запазили български имена с този корен - например Скорчев.
В известният средновековен документ познат под името "Именник на българските владетели" пише черно на бяло следното:"Тези петима князе /Авитохол, Ирник, Гостун, Курт, Безмер/ държаха князуването от другата страна на Дунав 515 години с остригани/те/ глави. После дойде на страната на Дунава Исперих княз, както досега." В следващото изречение името на Исперих е написано по следния начин - Есперерих, което ни навежда на мисълта, че Испер носи "тракийската" титла РИХ, сиреч името Аспарух е двусъставно "тракийско" име АСПАР РИХ. Нещо повече, добре известно е, че дакийската аристокрация се е деляла на две прослойки, като едните са носели дълги коси, а другите са стрижели и бръснели главите си. Следователно в тези три изречения от Именника имаме цели три доказателства за местният Балкански характер на българската държава преди , по време, и след Аспарух! Да, Рим изтласква българите насевер от Дунав, но те "държат князуването" в близост до бащините земи, а при първата благоприятна възможност , която съдбата предоставя, Аспарух премества столицата на юг от Дунав - в старите български земи. И наистина, Рим никога не е владял източната част на Дакия, където най-вероятно са резидирали българските владетели преди Аспарух. Владенията на българите са се разпростирали от Дунав до Волга но столицата е била в Дакия.
Точно тази част от Дакия, която никога не е била завладявана от Рим е най-слабо проучена от румънските археолози. Най-вероятно тук някъде е била столицата на Авитохол.
Под номер 33 е отбелязан град Сармизегетуса, паднал под римска власт в 106 година след Христа.
Под номер 29 е отбелязан град Остров /по румънски Pacuiul lui Soare/, който е български град основан от Аспарух. Румънската наука твърди, че това е византийски град.
http://www.romaniatravel.com/index.php?url=info&id=5_1#sus
Трябва да се отбележи и възможността, около Сармизегетуза да е останало компактно българско население, което не е напуснало земите си при агресията на Траян. Доказано е по археологически данни присъствие на българи в близост до районите на разрушената столица Сармизегетуза в началото на IX век.
Народни носии на населението около Сармизeгетуза днес. Очевидна аналогия с българските!
