"Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. "Време разделно" е българският роман на XX век. След "Под игото" на Иван Вазов, това е отечественият роман, който най-ярко концентрира посланията на националния дух. Творба, възпяваща величието и духовния подвиг на нашите предци, без които не би била мислима новата история на България."
Към 16-тото издание на "Време разделно", Издателство "Захари Стоянов", София, 2002 г.


Антон Дончев на 33 години, когато
излиза романът му "Време разделно" (1964 г.)



 
 
       Част от отзивите за романа "Време разделно", публикувани в чуждестранния печат:

АВСТРИЯ

        Днешната българска литература е малко позната в областта на немския говор - затова още по-радостно е да срещнем един български роман, който дълбоко да ни въздейства и едновременно да ни подбужда към размисли.
       Формално изобразяването на три столетия стара история е навсякъде реалистично, начинът на изложение е хронологичен и традиционален - книгата удовлетворява една прастара потребност на човека: тя разказва и възвишава. "Това е една стара история, но тя остава вечно нова..."

Радио Виена - "Из книгите"


         Един западен читател винаги може да се наслади на напрежението в този исторически роман, на героизма и на несломимите идеали като вяра, родина и мъжество, които тук са литературно заверени. 

"Ди цукунфт" - Виена


         Източната и югоизточната европейска история, която на Запад далеч не е позната, обещава на литературата още широки и пълни с багри килими от неизчерпаеми мотиви, един завладяващ хоризонт от нови сюжети, исторически полета па напрежение и народни предания. Хърватинът Иво Андрич беше за нас първооткривател на тия балкански теми. Сега към него се присъедини и българинът Антон Дончев.
         Това е едно майсторско произведение с епичен народен стил...

"Ерваксененбилдунг ин Йостеррайх"
АНГЛИЯ

         Голям, правещ дълбоко впечатление роман от XVII век за потурчването на Балканите с огън и меч и за раждането па един мит за героична съпротива от мащаба на епоса за крал Артур и рицарите на кръглата маса.

"Обзървър ривю"


           "Време разделно" е като голяма грубо обработена меча кожа, просната пред огнището, която лъхти на мъченически героизъм и романтика. Това е могъща плът, изтъкана от позорна жестокост и пламтяща смелост, от лай на кучета и грандиозни пейзажи, в която се преплитат народни митове и суеверия с история. Анатомията на една легенда се оформя така, както се е оформила в сърцата и преданията 
на непросветените, самотни планинци.

"Гардиън"


           Описанията на пейзажите и битките са грандиозни... книгата успява да пресъздаде една епоха и едно място на действие, които би 
трябвало да бъдат далечни и мъчно разбираеми за средния читател. Антон Дончев създава чувство за близост с неспокойната левантийска 
история, от коя го и до днес, три века по-късно, светът продължава да се интересува.

"Ню стейтсмън"


         Издирванията на автора са широки и задълбочени, темата му грабва и тези, които обичат историческите книги, ще бъдат не само информирани, но и очаровани.

"Спектейтър"


           Това е документална история за действията на хората и за събития, които без съмнение авторът е проучил задълбочено.
          Но той успява да плени нашето внимание и с друго - като живо пресъздава личните отношения между своите герои, разяждани от любов и страст. Чудесно изваян е и суровият пейзаж на планинската област, където се развива действието.

"Морнинг стар"


         Единият разказвач - местен български свещеник, израства до разбирането, че българското национално чувство може да бъде също толкова здрава преграда за чуждия поробител, както и кръстът. Привидната му слабост да поведе хората си, за да приемат чуждата вяра, всъщност е постъпка на мъжествено себеотрицание в името на по-висшето благо.
         Изпълненият с насилие и ярки багри сюжет е използван, за да се разискват големи теми. Белег на истинско мъжество ли е да можеш да убиеш брата си, когато политически или идеологически обстоя телства изискват това? Какво лежи в корена на идеологическата тъждественост - верую или култура? Как могат синовете на героични бащи да докажат, че са мъже?

"Таимс", литературно приложение


         Великолепни описания, поетична проза сурово платно, в което брат убива брата, за да може да бъде погубен на свой ред ненавистният потисник.

"Лъндън лук"
АРМЕНИЯ

          Антон Дончев е български писател, прекрасен писател. И ако прочетеш тази книга, ти ще обикнеш и него, и българския народ, който го е родил. Дончев е голям майстор, творец. Той така прекрасно пресъздава същността на човешкия характер, че ти го осезаваш, сливаш се с него. Чувстваш болките на трудовия народ... виждаш праха на земята, кървавите пламъци, дело на човешките ръце. Книгата е обагрена от неповторимите черти на българския народ - народ трудолюбив и героичен. Какъв могъщ писателски дар обладава Дончев! Като че ли усещаш диханието на Шекспир. Поразява ме майсторството, с което Дончев - с вяра и правдивост - предава непресъхващата сила на своя народ, неговата жизненост.
          Трябва да запомним, че подобна книга ние, в нашата арменска литература, нямаме. Остава да поздравим българския народ за това, че е създал тази забележителна книга и този писател.

"Советакан грох", Ереван, Серо Ханзадян


          Родопчаните на Дончев - обикновени селяни, хора на гората и планината, клети и безписмени - се възвисяват, като показват безгранично душевно богатство и безрезервна самоотверженост. Не можеш да не помислиш, че родолюбието е и свещен запас от мъдрост, 
който се дарява на истинските хора по рождение.
          Не си спомням друга книга, която с такава сила, толкова вярно и ярко да разголва насилието...
         Прието е да се казва, че най-добрите творби на националното изкуство и литература влизат в общочовешката съкровищница и стават достояние на всеки цивилизован народ. Това явление често се нуждае от известни уговорки. Но в случая с книгата на Антон Дончев уговорки няма. Тя принадлежи на всички народи, които са се борили срещу насилието, имали са мечти за свобода, за самостоятелен и мирен живот.

"Гракан Терт", проф. д-р Пакрал Улубабян
ГЕРМАНИЯ

         Дончев владее две класически добродетели. Той разбира добре от единството на време, място и действие и извлича пълните със страст дела на своите герои изцяло от техните характери. Той знае своя Лесинг.
        Дончев преодолява по един великолепен начин една великолепна материя.

"Франкфуртер нойе пресе"


       Дончев превръща своята прастара и вечно млада приказна тема в метафора.

"Франкфуртер алгемайне цайтунг"


       Начинът, по който Дончев разказва, придава напрежение на драматичното действие и превръща историята във великолепна колоритна картина.

"Нойе оснабрюкер цайтунг"


       В центъра на повествованието се изправя овчарят Манол, който въплъщава духовната съпротива срещу нашествениците и със своята смърт дава пример за несломима воля да си остане християнин и българин. Срещу него е Караибрахим, който крие зад дяволските си черти една дълбока човешка трагика.

"Бюхерай унд билдунг"


        Пред читателя израства една наситена с багри картина от една кървава епоха.

"Офенбах пост "


       Авторът ни дава една необикновено пластична картина от миналото на своя народ. Страданията и героизма на неговата нация и безчовечността на чуждите завоевания той описва с ярки, контрастни багри.

„До нойе бюхерай" - Мюнхен


         Благодарение на двете противоположни гледни точки лицата и епизодите се отразяват двойно. Така те печелят откъм интензивност и драматичното действие довежда историята до завършеността на една богата с багри живопис.

"Зигенер цайтунг"


        Богатият на действие разказ достига ранга на героичен епос - едно удивително постижение за нашата съвременност.

"Дер евангелише бухбератер" - Гьотинген


        Незабравимо е шествието на столетницата баба Сребра, незабравими са сцените, в които села и черкви падат жертва на страшния поробител... Двете повествования се преплитат в една история от високо ниво.

"Остдойчер културрат"


        Хората нищо не са научили. Насилие и несправедливост, въпреки целия външен напредък, отново и отново избуяват като бурен...
        Стилът на Дончев е динамичен, действието - пълно с напрежение, настроение и тъга.

ДПА - Дойче пресе агентур
ИТАЛИЯ

        За книгата на Антон Дончев „Време разделно" могат да се кажат много неща, но преди всичко трябва да се отбележи, че е рядко днес да се намери модерен исторически роман, който да заключава в себе си тази мощ на израза и това дихание на героизъм, както творбата на българския писател. Творба, която възкресява една епоха, един климат, една цивилизация - вече изчезнали. Това е епопея - велика и ужасна, пресъздадена с наистина забележително изкуство, доминирана от няколко незабравими образа, възвишени и в доброто, и в злото, на свой ред превъзхождани от постоянното присъствие на почти одушевената Родопа, великата българска планина.

"Трибуна политика"


        Изключително трудно е било да се построи убедителен роман върху базата на предложените от историята факти, защото се рискува или да се държи тонът на сух разказ, или да се изпадне в идеализация на един исторически момент. Или във всеки случай да се възхвали религията като триумф на духа над материята и грубата сила. А всъщност именно тази упорита вяра е, която възвишава дори най-ужасните сцени и най-впечатляващите описания, като им придава библейска величавост. Смъртта и унищожението придобиват почти ведрина, разсечените тела и реките кръв падат на земята, без да я оскверняват, в едно мъчително, но естествено възвръщане.
        "Време разделно" трябва да бъде определен като поетична творба в проза. Със стил на живо и състрадателно участие и едновременно на обективност, с ясно изразен вкус към картината като израз преди всичко на душевно състояние.

„Леттуре" - Рим


        Една красива и мъчителна история за любов се вплита в политическата и религиозната драма - в страници, където дълбокият, но не и прекален лиризъм помага да се почувства поезията на любовта наред с величието на историческия момент.

"Идеа" - Рим


        Странен, първобитен и пълен с чар е историческият роман "Време разделно". Ярки герои, любов, драматични избори, сблъсък меж- 
ду жестоките мюсюлмански потисници и бунтовното християнско население, което защитава вяра, традиция и свобода - всичко е описано на фона на изумителните планини, гори и долини.

"Ла воче републикана "


        Исторически роман, който, вярваме, е необходимо да отбележим за неговите изключителни качества. Българският автор със забележителна способност е успял да слее реалистичния стил и психологическата изтънченост на модерния роман с примитивния, но сложен ритъм на народната песен, която всъщност вдъхновява този роман.
        Една творба с неоспоримо ниво.

"Аника "


        Книгата се изгражда като непрекъснат сблъсък на различни гледни точки, които налагат да се променят формата и същността на нещата. Поп Алигорко и Венецианеца, двамата идеологически противопоставени свидетели, които се срещат, разделени от вековна омраза, накрая се научават да преценяват и уважават взаимно особеностите на чуждата цивилизация.

Италианската телевизия


        Това е една въздействаща история, изтъкана от насилие и болка. Борбата на двете религии е описана от автора със знание и изкуство и той успява от началото до края да издържи романа в реалистичен психологически стил, който покорява читателя и го прави изцяло съучастник и във вътрешните борби на героите, и в поезията на суровата и недокосната природа, сред която героите се борят, умират или преживяват.

"Нуове перспективе" - Милано


        Жестока и правдива история. Упорита борба с исляма, постъпките на тези силни хора са разказани с несравнимо майсторство в този голям епичен роман.

"Арена" - Верона


        Трябва да отделим и да подчертаем изключителното умение на автора да оживи пред нас хора, епоха, нрави. Това е познание за движението, една изтънчена поетичност, която не пресеква на петстотинте страници на романа. Това е история в движение. Книга, която не се забравя и за която един ден ще почувстваме необходимостта да я препрочетем.

"Кориере дел тичино"


        Целта на тази книга е изложена най-добре и преди всичко от двамата разказвачи - да не позволят да се изтрият от паметта на идните поколения животът и постъпките на силните хора, живели преди триста години по великата Родопа.

"Диалого" - Катания


        В този изключителен исторически роман поразява преди всичко майсторството на Дончев...

Сеттимана ТВ


        Като чета великолепното „Време разделно"... Кръвта, жестокостта, зеления мрак на родопските лесове - Дончев не ги описва, той ги усеща изначално, в тяхната същност, физически. Думите в една негова страница се връщат властни и чисти като новородени.
        Вярно е, че изкуството на Дончев, далеч от всяка софистична дестилация, представлява щедър извор на истински земни сокове. Но тънко поднесената суровост и варварската непосредственост на това повествование го държат високо над всякакви банални определения. Романът на Дончев в края на краищата е завладяващ кондензат на случки и чувства в тяхното чисто състояние: тук омразата, отмъщението, вярата, любовта имат своя първичен вкус.

"Ресто дел карлино"


        Дончев е автор с проверена и заслужена слава, известен както всвоята страна, така и в чужбина с публикуването на три романа. Последният роман „Време разделно" достига в България тираж от 200 000 екземпляра и десет (вече петнадесет) издания в други страни. Този роман заслужи за Дончев една премия за най-добрия исторически роман в САЩ, издаден през годината. (Забележка: Става дума за наградата "Ървинг и Джейн Стоун", която се присъжда на най-добрия исторически роман, издаден през годината в САЩ. Комитетът специално е поискал да бъде включен и разгледан романът "Време разделно", въпреки че е предвидено награда да се дава само на американски автори. В последна сметка се е приело, че трябва да бъде награден американски писател.)

"Месаджеро"
КАНАДА

        Епичният стил на балканските народи може да не се хареса веднага на повечето модерни американци, но рецензентът поне в крайна сметка беше завладян от него, както завладява ритъмът на неспокойните барабани.
        Наистина това не е книга за всеки, но тя представлява необичайна награда върху рафтовете на по-големите библиотеки - да дойде и да я вземе подходящият читател. И когато той направи това, ще я оцени високо.

"Истйорк пъблик либръри", Торонто, Вивийън Нюмън


        Въпреки сцените на насилие и жестокост основното звучене на романа е пълно с лиричност и със светла надежда за помирение.

"Америкън нюз"
КУБА

        Това произведение бележи една нова концепция за романа в България - магическия реализъм. Не става дума за една магическа реалност, създадена от автора, която ние приемаме за действителна...неговият магически реализъм възниква от събитията, които чрез своята значителност променят курса на историята.
        Тук се смесват в една жизнена простота действията на хората: oвчари, свещеници, войници - с едно тракийско минало и с едно настояще, едновременно българско и турско. И пред тях има само два пътя - борба независимо от цената или асимилация, окончателно откъсване от народа и неговата култура, за да станат чужди, дори врагове на земята, на която живеят. Тези герои - силни, доблестни честни, плахи, дръзки, амбициозни, са добре описани, различни един от друг, монолитни и многолики в едно и също време.

Хосе Мартинес Матос


        С удоволствие прочетох последната българска книга, преведена на испански език - „Време разделно" от Антон Дончев. Това е чудесна книга. Тя има много общи неща с литературата, която тук определяме като магически реализъм. Красивото си е красиво, написано на всички езици, а книгата е поетична повест. Мисля, че това е една от най-хубавите книги, които съм чел в последните години. Такава книга трябва да бъде прочетена непременно още един път.

Телевизионно интервю, Онелио Хорхе Кардосо


        Това е една изключителна творба. Сигурен съм, че тази книга ще допадне на кубинските читатели и мисля, че интересът към нея ще нараства, а това е и моето желание.

Телевизионно интервю, професор Буено
ПОЛША

        ...Без съмнение в съвременната българска литература историческият роман на младия писател Антон Дончев представлява ново явление по форма и по съдържание... В този поетичен разказ, в който има нещо от атмосферата на балада за стари, забравени вече събития, авторът излага със силен и точен израз мотивите и основанията както на тези, които са дошли в долината Елинденя с меч в ръка, така и на онези, които не искат да се поддадат на насилието... Дончев е изградил твърде оригинално конструкцията на своето произведение... Това е и разказ за любовта и смъртта - два проблема, които засягат човека все едно дали е живял през XVII век, или живее днес. 

"Култура"
РУМЪНИЯ

        Историческа интелигентност, осъществена с голям финес: наблюдателност, почти кинематографичното разнообразие на ъглите за 
представяне на действителността, проекцията на образите на фона на митове и легенди - всичко разкрива един голям талант, подпомогнат от упоритостта и усърдието на превъзходен историк и филолог. Авторът се изравнява и надминава своите учители, като изми
нава неизходени пътища в българския исторически роман - изостря ъгъла на изследване на дълбочините на човешката душа, придава на детайла значение със стойността на символ, разширява проблемното и философското пространство.
        Освен като стилистичен успех романът привлича и с топлия хуманизъм, с който е пропит, с човечната правдивост, с тоталното отхвърляне на войната, на насилието и на трагизма в един свят, в който физическото и моралното потисничество бяха изместили правата и свободата.

Михаил Маджари
РУСИЯ

        Художествената тъкан на романа, напомняща многоцветна родопска шевица, поетическата възвишеност, дълбокият психологизъм - всичко това хармонично се слива с изяществото на повествованието. Нашата съвременност помага на автора да вникне в същността на историческите събития, да се издигне над тях, да ги обхване в цялата им дълбочина и да ги осмисли от позицията на настоящето.

"Иностранная литература"


        В романа „Време разделно" няма безстрастно или гладко написани страници, защото той сякаш е пронизан от остър, пронизителен лъч на гнева, който осветява страданията и борбата на българския народ в черните като нощ години на турското владичество.
        Антон Дончев е реалист, неговите краски понякога са мрачни и сурови, както го изисква самото време, описано с подробностите на 
строг свидетел. Навсякъде по страниците на неговия роман диша неутолимата любов към многострадалния народ. И даже в трагичните часове през гъстите рембрандовски краски сияе и пронизва тази дълбока нежност, тази очарованост от родната земя, от нейните благоухания, реки и лесове, която неразривно съединява реалността на неунищожимата като вечността природа с непресъхващата сила 
на народния дух.
        Читателят с неотслабващ интерес се потопява в потока на събитията, в сочния колорит на романа, в живописността, в живота и борбата на българския народ - като узнава, радва се, скърби и се възхищава.

Юрий Бондарев


        Едно от главните постижения на автора на "Време разделно" се проявява в синтеза на субективното и обективното, на психологизма и епичността. Разрушение и жизнеутвърждаване, любов и ненавист вървят заедно, преплитат се тясно, по житейски многолико. И какъвто и персонаж да ни рисува авторът, неговата нравствена оценка се определя от това какво начало доминира в този характер - разрушителното или жизнеутвърждаващото.
        Човекът е показан във "Време разделно" и в единение с природата. В единението на българина с природата се отразява неговата философия на свободен, естествен човек, който вижда в нейно лице приятел и защитник. Антон Дончев не само умее да наблюдава природата, но и да забелязва такива подробности, които отекват в подтекста с основния патос на произведението, предават трагичния разрив между красотата на живота и силите, които го разрушават.

"Млада гвардия", М. Каназирска
САЩ

        От безпощадната и безизходна борба, от поривите и упоритостта Антон Дончев е създал епическа проза с невероятна красота.
        Стилистичният триумф на автора се крие в умението му да претопи в единна сплав реалистичната и психологично изтънчена форма 
на съвременния роман с епическата примитивна тъкан на народните песни и приказки. Резултатът е тонално великолепен - страница след страница на действие със странен величествен ритъм - едно богатство, което може да се сравни с това на Толкийн или с музиката на Сибелиус.
        Вариациите, които Антон Дончев изтъкава върху мита за Орфей, задълбочават духовните измерения на неговия роман с едно майсторство толкова изтънчено като това на Джойс или на Томас Ман. 

"Ню Йорк таймс", Гай Давьнпорт


        Това е една ужасна книга, забележителна и мъчителна. Забележителна поради силата на разказа и поради факта, че успява да възкреси героизма, страданията и примитивния живот на едно далечно място и време, както и една малко известна историческа трагедия. 

"Сатърдей ривю ", Орвил Прескот


        Разказът разтърсва, а разказването радва. И действие, и декор излъчват поезия. Това е хубавият Стар свят в цялата си сила. Романът 
наистина извънредно много ми харесва.

Джеймс Мерил, лауреат на национална награда през 1966 г.


        Появата на романа „Време разделно" в САЩ трябва да се смята за литературно събитие от най-голяма величина. Борбата между българското население и нашествениците турци се води всъщност не само за религията, а и за братството.
        И все пак въпреки цялата жестокост, на която, както Дончев показва, хората са способни - преобладаващото настроение в романа с неговия безусловно превъзходен и поетичен език, това е настроение на лирична надежда и помирение.
        Във „Време разделно" е втъкана и една от най-необикновените и трогателни любовни истории в цялата съвременна белетристика.

"Бук нюз"


        Това произведение - първо преведено в САЩ - носи със себе си една красота, твърде рядка за съвременните романи. Езикът е толкова превъзходен в превод, че човек може само да съжалява, че не е в състояние да го прочете в оригинал.
        Макар че действието се развива през XVII век, то има вечно значение за всички хора. Дали читателят би го избрал като един превъзходен исторически роман, или ще предпочете да разкрие всички изводи за човека и за неговия дълг към човечеството, това е все едно - романът е творба с изключителни достойнства.

"Ню Орлеан стейтсмън", Сюзън Уелс


        Един от най-хубавите романи за годината "Време разделно", от българина Антон Дончев, който възпява както борбите на човешкия дух, така и борбите на човешката плът.
        Голяма част от романа като че ли извира от стари предания, това е техният стил, но прост и естествен. Това е сказание - и сказанието е пълно с красота и поезия.

"У ако нюз трибюн", Тексас, Гьнтер Куил


        Този роман е едно забележително постижение. Въпреки че действието се развива през 1668 година, "Време разделно" е извън времето по своето умение, с което извиква в съзнанието ни страната и планината на драмата, по своя сетивен анализ на психологията на човешките подбуди за действие.
        "Епичен" е може би прекалено употребяван термин в речника на критиците, обаче това е единствената дума, способна да изрази стремителния размах и импулсивното въздействие на романа на Дончев.
        Това, което романът утвърждава, е запазването на човека като личност и колективно като нация. „Веруюто и школите" на Уитмън тук са преведени като любов към земята и човека независимо от вярата - християнска или мюсюлманска, която ги различава.
        "Време разделно" е богат и ценен роман, който победно утвърждава достойнството на човека.
        Аз съм уверен, че написаното от Дончев надвишава и преминава всички изкуствени межди, които човек е издигнал сред своите събратя.

"Бестселърс ривю ", Николъс Лопрет


        Това е едно огромно шествие от първични образи, които ни карат да се замислим за единството и безсмъртието на всичко живо и за безкрайното възраждане на човечеството чрез вярата, която преминава отвъд смъртта.
        Чрез изтънчено детайлизираните страдания и грижливо планираните ужаси на разказа Антон Дончев като че ли изтъква едно неодобрение на всички войни независимо от герба на светостта.

"Чикаго сън таймс", Бевърли Хилз


        "Време разделно" е един изключителен исторически роман от българския писател Антон Дончев. Още от пръв поглед романът е пълен с вълнение и лирична красота...
        Някой може да намери езика на тези откровения за дръзко романтичен, но той не бива да забравя, че литературната основа, върху която гради Дончев, не е тази на западните мандарини на културата. Като българин той е хиляда години по-близо - отколкото вероятно би могъл да бъде средният западен интелектуалец - до устно предаваната епическа поезия на една бардическа култура, която предшества модерния способ да се пише, за да се чете. Естествената форма на изказа на Дончев дължи много на традиционната устна риторика и в неговия роман свещеникът прави песен от своите открития.

"Дъ ню йоркър", Ентън Уест


        Историческият роман от дълго време не ни е представил нито един литературен факт, който да е над средното ниво. За пръв път това прави "Време разделно" - първият роман, публикуван в САЩ. Историческите събития, разказвани в романа, са достойни за епоси са разказани по епичен начин.

"Хералд" - Хънтингтън, Ден Хетфилд


        Романът поразява с авторовото умение да борави с многобройни сложни и пълни с живот характери - включително и на насилниците турци, и то в рамките на едно народно сказание, почти притча, която придобива вечни, несвързани с времето хуманни качества.

"Нюз трибюн"


        Епичният роман е почти загинало изкуство - последното голямо произведение от този род беше „Тарас Булба". Затова всяко ново усилие в областта на романа, което успява да постигне същото въздействие, трябва да се смята за значително постижение, какъвто е случаят с тая смела и тържествена книга - романа на Антон Дончев "Време разделно".
        Действителната сила на романа се крие в способността на автора да раздвижи голям брой живо описани герои в рамките на една народна легенда, която има несвързани с времето хуманни качества и в която намираме множество поразителни сцени.

Списание "Киркус"
УНГАРИЯ

        Книгата на Дончев "Време разделно" разказва за най-съкровената сърцевина на българщината.
        Цялата книга звучи като народна балада и това я прави трикратно правдоподобна и достоверна: първо - тя съхранява фактите на 
народните спомени, второ - тя оформя народната мъдрост. Българският народ, преминал в отбрана против агресията на турското насилие и мохамеданската вяра, къде с борба, къде с примирение слага върху всяко свое действие печата на българщината.
        Словото на Дончев е баладично-народно, изключително богато.

"Живот и литература "
ФРАНЦИЯ

        Понякога мълчанието обгръща велики произведения. Познавате ли някой си Антон Дончев? Знаете ли, че съществува един първостепенен български писател, чийто фундаментален роман ни разкрива всички взаимоотношения между османския свят и неговите християнски съседи на Балканите? Отломъци от памет, дълбоки подмолни рани, готови да бъдат съживени от ловките слуги на властта, които не се колебаят пред никакво безчестие. Планината е театър на братоубийствен сблъсък с мощ и жестокост, достойна за великите трагедии.
        Близко сме до големите епични романи на Яшар Кемал, до висотата на големите книги на Жан Жионо. Дивото величие на природата, умножено със страданията на хората, принадлежащи към една и съща земя.

"Медитеране", Тиери фабр


        Отвъд отрязаните глави и героичната любов се разкрива цялата актуалност на фанатизма, който струи от тези покъртителни страници... до епилога, където в една гениална сцена двамата хроникьори се обединяват. Красивата Елица... и много други персонажи прекосяват тази драма толкова живо, толкова правдиво, че остават незабравими.
        Величествена, вълшебна, дълбока като времето, родопската гора наблюдава хората, оставени на съдбата си. Дали романистът Антон Дончев е спал под клоните на тази гора, за да чуе разкритията на вековните дървета? Книгата се обръща към съвременността в нейния най-трагичен и най-труден за разбиране аспект - конфликта между религиозния фанатизъм и културната идентичност.

"Ле новьо квотидиен", Роз-Мари Паняр


        Препрочитам един роман от Антон Дончев. Това е епопея на балканската съпротива срещу исляма. Когато човек прочете тази книга, има съвсем друга представа за историята на Балканите. И разбира сърбите.

"Мину", Бернар Люган


        Първото, което изненадва по повод на тази книга, е датата на първото й издание - 1964 година. Смяташе се, че България по онова време е обхваната от идеите на дългосрочните планове, кооперативите и политиката на Хрушчов в Куба. Този роман... се превръща в Песента на Ролан на българското мъченичество. Това, което издателят с изключителна скромност нарича паметта на балканската зона, ние наричаме история, от която ти настръхват косите.
        Да се върнем към настоящето, за да признаем, че усмиряването на умовете се провали, за да си припомним, че навсякъде останките на тази памет се пробуждат.

"Фигаро", Кристиан Комба


        Един голям български романист, епически разказвач в сърцето на Балканите. Един от онези непознати, които ни убеждават в нашето незнание и ни карат да съжаляваме, че толкова малко познаваме литературите на „малките страни". Романът на Антон Дончев представлява нов добър случай да се учудим колко много богатства ни липсват. Епичното величие е жанр, окончателно изчезнал от нашите творчески лаборатории. В България, както във всички страни със стари народни традиции, които дори диктаторите не могат да унищожат, историята се превръща в легенда и от това става още по-истинска. Тя ражда епопеята, сякаш това е нейната природа, защото събитията, които припомня, надхвърлят баналните измерения на историческото. С романа препрочитаме истинската история и стигаме до извод, който известна късогледа представа за европейското минало отдавна е причина да отдалечаваме от съзнанието си: ислямът е в сърцето на Европа, той се е вкоренил в него.
        Антон Дончев се присъединява към изключителните писатели от Централна Европа, които добре познаваме - албанеца Исмаил Кадаре и босненеца Иво Андрич, лауреат на Нобелова награда. И тримата черпят вдъхновение от една и съща многолика история, която вече нищо - нито дори войните като тая, която изглежда свърши, не може да промени. Историята не се разкайва.

"Ла кроа ", Люсиен Гюсар


        Разказът не е линеен и авторът, който познава Пирандело, както и древногръцките писатели, разказва в тона на молебствието и трагическите хорове. Ражда се и се пресъздава някакво всеобщо обезумяване, което напомня испанския театър от епохата на златния век. Това е национална епопея, която представлява лирична песен и едновременно с това музика на отчаянието - ето кое откроява романа от общия поток. Антон Дончев е превъзходен създател на образи.

"Льо магазин литерер", Ален Боске


        Голям епичен роман, който сякаш е взел идеите си от дълбините на народните легенди. Благодарение на един превод, отличаващ се с голяма плавност, можем да се възхищаваме на силата на разказа. Един хубав роман, чийто бароков реализъм, лиризъм, сила на изображението, както и горчива насмешка, разкриват романист със замах.

"Льо монд", Никол Занд
ЧЕХОСЛОВАКИЯ

        Рядко българската литература ни предоставя произведения като този роман. Историческата творба на писателя е тясно свързана с локалната история на една българска област, но надхвърля нейните граници и придобива характера на обобщение.
        Действието на книгата е твърде просто, трагично и дълбоко човешко. Чрез съпоставяне на историческите факти авторът подчертава и високо издига моралните качества на обикновения човек, който с цената на живота си защитава своето национално (а в случая и религиозно) съзнание.
        "Време разделно" е по-скоро „жесток" роман. Но той е - а за съжаление и ще бъде - актуален за нашата съвременност, тъй като действията и случките, описани в него, са живи и до днес и, както изглежда, ще живеят още дълго време. Романът е добър. Написан е от писател, който очевидно добре се ориентира в съвременната действителност, знае да анализира фактите и знае (което е особено важно) да пише умело и интересно.

"Нове слово", Милан Расутик


        Антон Дончев достига с "Време разделно" върха в своето художествено творчество. В чешките преводи на българска литература с историческа тематика романът представлява действителен принос. Авторът дава най-обективен израз на страшните исторически събития, разглежда тази историческа епоха в широк европейски аспект и едновременно изгражда изразително индивидуализирани образи на българи и турци.
        Романът „Време разделно" е едно от най-интересните произведения на българската проза през последните години.

"Руде право", Злата Куфнерова


        Не е чудно, че тази книга е наградена с държавна награда. За това са допринесли нейните безспорни художествени качества, с които понякога се доближава до "Тихият Дон" на Шолохов или "Делба" на Чосич. Не история, а живот, не пергамент (макар в началото авторът да ги посочва като измислен източник на произведението си), а пулсиращата кръв на първичното планинско население с неговото омировски ясно отношение към любовта и смъртта лежат в основите на тази книга. Читателят, който вече познава "Тютюн" на Дими
тър Димов, остава с впечатление, че тази книга продължава успешната линия на българския роман.

"Словенске похляди", Милан Ферко


        Първото издание на тази забележителна творба на българския писател излезе преди осем години. (В Чехословакия романът има две издания на чешки език и издание на словашки език.)
        Тук не става дума просто за тази или онази вяра, а за запазване на морални добродетели, за това, което сплотява хората и дава смисъл на живота. Тук става дума за тази човешка същност, която живите трябва да пазят, докато са живи, въпреки че тя понякога се заплаща със смърт.
        Баладичната постройка на целия разказ осигурява на романа едновременно земна жизнена монументалност и нежна поетичност, присъща на народната поезия. Творбата е модерно възприета и модерно написана пленителна проза, която буди възторг не само с художествено изградения интересен сюжет, но и със своята философска същност, произтичаща от известни исторически факти, но разгледани от съвременен аспект. Романът принадлежи към забележителните произведения на съвременната българска литература.

"Нови книги", Хана Райнерова
ШВЕЙЦАРИЯ

        Дори романът да беше само хроника на кървав епизод от разцвета на Отоманската империя, той би бил едно заслужаващо внимание начинание, но не непременно едно произведение на изкуството. Книгата на Дончев обаче безсъмнено е такова произведение на изкуството - авторът умее да разказва, той тъче нишките на случките и възлите на човешките съдби все по-изкусно с хода на разказа, той вплита багрите на природата в човешките дела и стремежи и извиква на бял свят скрити взаимоотношения и съответствия.

"Нойе цюрихер цайтунг"


        Една богата на багри картина от българската история. Едно необикновено напрегнато и завладяващо произведение.

"Космопрес" - Женева


        Сега за първи път от тази комунистическа страна (България), която традиционно се грижи за своите писатели и ги цени с високо уважение като свои духовни водачи, излиза в немски превод един голям роман.
        Авторът с пламенна убедителност разказва за ужасната съдба, която преди триста години сполетява една мирна долина в Родопите.
        Долината на Елинденя със своите характерни герои, със своите песни и фолклор, със своите страхотни изпитания остава за читателя на създаденото от Антон Дончев черно-бяло пано завинаги незабравима.

"Дас бюхерблат" - Цюрих
ШВЕЦИЯ

        Български роман, достоен за Нобелова награда. Би трябвало Антон Дончев да получи Нобелова награда за литература. Той отговаря на две от най-важните условия - напълно е неизвестен в Швеция и е много, много талантлив. Този, който така красиво, поетично и в същото време брутално може да опише усилията на турците да направят българите последователи на правата вяра, на Аллах, не може да бъде обикновен писател.
        Разказът на Дончев е изпълнен с поезия - и когато възпява природата, и когато описва хората. Той изобилства с кръв и насилие, а създава впечатление за нещо всекидневно, нещо почти красиво, благодарение на изпълненото с гордост държание на планинските жители при тяхното безпощадно унищожаване. "Време разделно" е блестящ разказ за героичната борба на един народ за запазване на своята самобитност и вяра.

"Фалу курирен", Бенгт Акселсон


        "Време разделно" разказва как обикновените овчари се вдигат на бунт против своите поробители. От този бунт се ражда едно ново общество - и Дончев създава химн на българската нация, оцветен с оттенъците на пацифизма. Един американски критик нарече романа "анатомия на една легенда" и това е вярно до голяма степен, тъй като в романа се преплитат реалистичният метод на разказване с психологичния анализ. Но никъде фолклорните елементи не се превръщат в орнамент. Обратното - резултатът е един грандиозен исторически роман, който носи едновременно документални и художествени стойности.

" Свенска дагбладет ", Ричард Шварц


        Това е една пълна с живот, кошмарно жестока и красива сага. Тя понякога звучи като народна песен от Балканите - една самотна флейта, тъжно очарователна, тъй драматична, почти сладникаво романтична - и внезапно така разголена, сурова - и отново тъй тъжно очарователна. Това е голям, обширен и силен роман, който би възбудил ограничен интерес, ако нямаше едно особено качество - човек нерядко остава поразен от поетичните описания, които създават главозамайващо чувство, че долината Елинденя се намира наблизо, ей там, зад ъгъла, до горичката, зад следващия завой на пътя (и това е така).
        И става така, че този роман с мистичните изразни средства на сагата срива преградите на времето... и се превръща в едно преживяване на читателя, което ще се опитам да обрисувам с един малък затворен кръг: „Аз живея, аз чета, аз пътувам - аз живея." Понякога Дончев успява да накара читателя да достигне до това преживяване - а това е голямо нещо.

"Афтонбладет ", Бернт Розенгрен


        Дончев се представя като прекрасен разказвач с епическа широта, която въпреки размера на романа поддържа интереса на читателя от началото до края на това вълнуващо произведение. Жестокостите по време на война са неизбежни и писателят не отстъпва дори пред тях, но богатият език и житейската мъдрост на хората от романа ни карат да четем този епос с удоволствие. Без да познаваме предишното творчество на Дончев, можем без съмнение да кажем, че писателят - и дори издателството - заслужават поздравление за публикуването му в Швеция.

"Хуфондстадсбладет ", Улф Ерик Слоте


        От мрачните извори на горчивите спомени Дончев изважда много блестящи детайли. Неговият епос има интрига и темпо на роман за развлечение. Но той ни държи в напрежение и с трагичните съдби, и с могъщите страсти на своите герои.

"Квелспостен", Кай Нейдеман


        Дончев е преди всичко изискан майстор на природните описания с високи поетични качества. Неговите многобройни и подробни разкази за българските планинци са изпълнени с богати детайли и умело се преплитат с описанията на събитията. Той използва диалектна техника на разказа по много майсторски начин.

"Хелзинтборс дагблад", Йохан фалк


        Ако "Време разделно" не се възприема преди всичко като исторически роман, той положително ще въздейства като вълнуващо занимание за хора, които обичат да четат за страсти, любов и кръв и за отдавна отминали времена. И несъмнено романът ще има своите верни почитатели.

"Арбетабладет ", Андерш Норбори


        Струва си книгата да се прочете - това е епос за силата на мечтата за мир и разбирателство между хората, разказан понякога с жесток реализъм, но преплетен с остра и очароваща поезия. Това е паметник за хората, които са живели преди три века и са вярвали, борили се и умирали в планините на България.

"Сконска дагбладет", Г. А.


        Антон Дончев не е превеждан досега на шведски, за което трябва да съжаляваме, тъй като той е много силен и интересен писател с талант на народен разказвач, който далеч надминава обикновеното срещано ниво. Той описва живота на народа с тънко чувство за детайлите, в което се промъква фина поетична жилка. Това е книга, която заслужава висока оценка, с рядко срещани качества.

"Оскархамно нюхетерна", Таге Апел


        "Време разделно" е вълнуващ и грабващ разказ за съдбата на шепа хора, покосени от превъзхождащ ги по сила враг, защото са защитили правото си да изживеят живота си по свой начин.

"Гаудеамус", Ролф Херцман


        Въпреки че краят всъщност е трагичен, това не е песимистична книга. Надеждата и вярата в едно бъдеще без терор пролива историята.

"Юстад алехадна", Стиг Хансен


        Не можем да преценим дали Дончев е разказал правдиво историята, но трябва да признаем, че книгата му е пленяваща.

"Борленге тиднинг"


        Книгата на Дончев е исторически епос, който вълнува и възбужда истински интерес. Дано тя получи приема, който заслужава, сред читателите в нашата страна!

"Барометър", Барбро Густавсон


        Издателство "форум" би трябвало да получи похвала за това, че смело е заложило на романа "Време разделно".

"Свенска дагбладет", Роже Гюлин


        Романът описва - с богати краски и богати изразни средства - помохамеданчването на планинците в една откъсната долина. Хуманистичният патос на писателя е преплетен с трагични детайли и с готическата романтика на ужаса.

"Сюдовенска дагбладет"


        Богатството на детайли се използва преди всичко, за да ни покаже страданията на хората и красотата на природата. Този контраст придава на книгата нейното въздействащо, едновременно мрачно и светло звучене.

"Упсала ноа тиднинг", Кнут Лагруп
 
         Откъс от скандалната статия "Исторически кризи и митове на националната идентичност: няколко илюстрации от българската литература на ХХ век" на Мари Врина-Николов, публикувана в периодичното издание на "Института за изследване на интеграцията", спонсорирано от "Отворено общество". Тази статия е част от проект с ръководител Лютви Местан , и с координатор Самуел Леви - член на УС на въпросния институт.

= * =

      Действието във "Време разделно" на Антон Дончев се развива в малката Елинденсна долина в Родопите, в период на т. нар. насилствено и масово ислямизиране на българите по време на османското владичество. С насилственото ислямизиране се обяснява произходът на помаците, българското малцинство, изповядващо исляма, което се е запазило и до днес...
      Въпреки крайностите си романът се приема радушно от широката читателска аудитория и 
бива преведен на няколко езика (впрочем, има подозрения, че тези преводи са били финансирани от българската държава в лицето на Министерството на културата, както и че самото произведение е написанопо поръчка, за да подкрепи поредната репресивна вълна срещу помаците и българските турци). Романът носи обаче силно послание на нетърпимост и показва как един мит, толкова пресилен, че се превръща в мистификация, накрая губи символната си стойност поради силната деформация и дори карикатурност...
      Не по-малко объркващо е смесването на гледните точки, водещо до пълна дезинформация. Както казахме, разказът се 
води от двама повествователи (сравнително новаторска техника в българския исторически роман, развита в истински полифоничните романи на една Вера Мутафчиева): от една страна, попът, който представя събитията от гледна точка на българите... от друга страна, Венецианеца, избягалият от Кандия френски   благородник, приел доброволно (!) мюсюлманската   религия. Неговата задача е да 
представи османската гледна точка... Всъщност обективността и безпристрастието, които могат да се очакват от двойното осветляване на проблема, са чиста фикция.
      Това, което прави по-силно впечатление оба
че, са преувеличението и стереотипите,  които 
изобилстват в романа. Под стереотипи разбирам манихейството, едностранчивото   представяне на българите и турците, олицетворени от двете главни действащи лица...
      И така, в книгата една след друга следват картини на ужасни изстъпления, извращения и мъчения, извършвани от турците, представени 
като престараващи се прозелити (каквито, както знаем, те не са били), всичко е кръв и насилие, една касапница, която отвращава и самия читател...
      Няма да бъде излишно да съпоставим създадения от автора образ с историческите данни. В излязлата не много от давна "История на България" Вера Мутафчиева излага едно по-обективно виждане за периода на османското владичество и мита за насилственото ислямизиране, довело до появата на помашкото 
малцинство.   Нейният анализ показва, че докато е съществувала действителна дискриминация между мюсюлманите и неверницитехристияни, по-специално чрез данъците, които последните са плащали на окупатора, не е била провеждана политика на насилствена асимилация...
      ...Митовете са трайно насадени и залегналите в романа на Антон Дончев ще бъдат използвани повторно, манипулирани, отново преувеличени и 
доведени до карикатурност  в  едноименния филм, поръчково произведение (още едно!), осъществено от Людмил Стайков през 1987 г., за да се оправдае пред обществеността "възродителният" процес.
 


= * =



      Горната статия предизвика реакцията на Ива Йолова от в. "Труд", която изрази възмущението си от писанията на французойката Мари Врина-Николов в материал, публикуван във вестника на 19.02.2002 г. По-долу е поместен отговорът (от 23.02.2002 г. в същия вестник) на Самуел Леви относно статията на българката. 

= * =

        Проектът "Балкански идентичности в българската култура от модерната епоха - ХIХ-ХХ век" не е периодично издание, а сборник от проучвания на най-известните български и чужди литературоведи и историци по проблемите на формирането на българската идентичност, историята и митовете, свързани с това. Като координатор на този проект аз лично знам, че неговата научна стойност е малко оспорима. В него като научни ръководители са привлечени господата Николай Чернокожев, доцент, доктор, преподавател в СУ "Климент Охридски" и ст. н. с. д-р Николай Аретов, Институтът по българска литература към БАН. В консултативния съвет по проекта участват най-известните български учени в областта на балканистиката, историята, литературата. Така че бих съветвал авторката Йолова да бъде малко по-прецизна в боравенето с думите. Все пак - те не са лъжица за всяка уста.
        Разбирам намерението на авторката да рекламира по най-добър начин романа на г-н Дончев, който обаче наистина почива върху доказан фалшификат - хрониката на поп Алигорко. Всеки народ има нужда от такива митове, като този на поп Алигорко, но това не прави събитията в хрониката историческа истина. В този смисъл историческата основа на романа е спорна. Разбира се, това не значи, че се накърняват неговите художествени достойнства.
        Що се отнася до новия прочит на балканската история, това което се опитва да подпомогне нашият проект, финансиран от "Отворено общество", бих препоръчал в коментарите около целия проект да се има предвид и първия том от тази поредица от четири тома... Процесът на формирането на обща балканска история не започва от този проект. И със сигурност - няма да завърши с него. Но разкриването на историческата истина за общото живеене на балканските народи в процеса на формирането на тяхното национално съзнание е много важно. Ние не претендираме за откриването на абсолютната истина, но при всички случаи - не се стремим да бъде максимално далеч от нея. За съжаление същото не може да се каже за историческия източник, върху който се е родил романът "Време разделно". Що се отнася до съвместното живеене и толерантността във времето на Османската империя, е казано твърде много, но за съжаление около този период има твърде много митове и твърде малко сторически истини. Факт е, че в Османската империя, като при всяка тоталитарна държава, репресиите са основно средство на управление. Но що се отнася до етническата и верската търпимост от времето на ХIV-ХVIII век, то Османската империя oпределено е по-толерантна от други европейски държави от тази епоха. Изгонените от Испания евреи през XIV век намират добър прием в рамките на Османската империя. Дори само този факт стига, за да се преоценят някои митове. Нека си спомним, че примерно Рилският манастир запазва всичките си привилегии от времето на Втората българска държава по времето на османското владичество. Нещо повече - дори го разширява. Има няколко султански хатишерифи, доказващи това. Но за тези факти е по-добре да говорят историците.
        За мен по-същественото е да се отграничи историческа истина от художествената измислица и да не се прави реклама на "Време разделно" чрез антиреклама на изданията на Института за изследване на интеграцията.Само да отбележа - г-жа Врина не е преводачка, а и изследовател на българската литература, по нейни протекции в чужбина са издавани маса български автори.
        Но да се върнем на въпроса - пренаписването на балканската история не е процес, който 
тече само у нас. Той тече и в Гърция, и в Турция, и в Румъния, и в страните от бивша Югославия, отричането на достигнатото в този процес е меко казано смешно, факт е, че първият том от проекта "Балкански идентичности" беше посрещнат с внимание, неочаквано и за самите нас. Към проучването проявиха голям интерес Британската библиотека - Лондон, Публичната 
библиотека - Ню Йорк, Националната библиотека - Париж, Руската държавна библиотека - Москва, Академията на науките в Русия, Масачузетския технологичен университет в САЩ, Академията на науките в Република Турция, Солунският университет в Гърция и др. Отричането на един проект за сметка на възхвалата на едно художествено произведение е меко казано глупаво. А що се отнася до заглавието "Дончев сравняван с Гогол, Джойс, Томан Ман, Андрич..." оставам на съвестта на измислилия го. Едва ли е най-уместно живия Дончев да сравняваме с отдавна починали класици.

= * =


     И Караибрахим застана тъкмо срещу черквата. А караимам Хасан ходжа ме повика и като се засмя, сякаш озъбен звяр, каза ми:
       - Робе на аллаха, иди и изкърти тия образи, пред които си коленичил.
       И ми посочи стенописите на черквата. А те покриваха и двете стени, и олтара.
       Полека минах през черквата и се огледах наоколо. Едната стена беше огряна от слънцето, само че насечена от сенките на гредореда, сякаш светиите гледаха през решетка на затвор, а другата стена тънеше в сянка. Ала не можех да позная ни едно лице, макар с часове да съм седял в тая черква и да съм спирал с вощеница в ръка пред всеки образ. Преди се чудех и благоговеех пред умението на отдавна мъртвия иконописец, сега неговото умение ме убиваше. Защото от стените ме гледаха не лица на светии, а живи хора. Не, не бяха живи хора. Сенки на мъртъвци бяха и ми се стори, че познах дядо Кральо и другите първенци, застанали като оная нощ край воденицата.
      Сега не ме гледаха хиляди чифта очи, както на покрива, само десетина турци запречваха съборената стена зад гърба ми, и ми се струваше, че сега ме гледат повече хора.
      И минах през цялата черква. И спрях пред олтара.
      А там от едната страна стоеше Христос. И брадата му чернееше като Маноловата, и веждите му се въсеха като Маноловите, а косата му падаше като овчарски чумбас до раменете. Червено овчарско наметало обгръщаше широките му плещи и жилестата му десница се вдигаше гола до лакътя. Не бих изтърпял погледа му, ама пак добре, че беше извил глава наляво.
      От другата страна на олтара седеше архангел Михаил, душевадецът, защото черквата носеше неговото име.
      И като не смеех да посегна на Бога, залових се за светеца. А той имаше прави вежди, като Момчиловите, червени крила и червени ботуши, а дрехата му беше зелена. И покрих с лявата си ръка очите му, сякаш се облегнах на стената, а с дясната поисках да раздера дрехата на гърдите му. И очаквах ръката ми да изсъхне. Не изсъхна.
      Ала мазилката, макар багрите да изглеждаха пребледнели и стари, не отстъпи на пръстите ми, само под ноктите ми излезе зелено, като че ли бях драскал диня.
      Тогава отново бавно преминах през черквата и отидох при турците. А те ме гледаха, както вълците гледат агне, и чакаха знак на неподчинение. И видях, че се радваха.
      Казах им:
      - Дайте ми нож.
     И караимам Хасан ходжа ми подаде ятагана си. Ала аз не го взех, защото си спомних за стотиците невинни души, чиято кръв тоя ятаган беше изпил. И черният турски поп щеше да ме съсече със същия ятаган, ако Караибрахим не се беше надвесил от носилката, та ми подаде своя нож. И ми рече:
     - Върви!
     А ножът му беше тънък и остър като език на змия и имаше не два, а три ръба.
     С тоя нож почнах да къртя стенописите на черквата.
     Най-напред избодох очите на архангела, после оставих ножа и почнах да къртя с пръсти. И мазилката се къртеше като кора на бор.
     Тогава изпод пръстите ми видях да се втренчват в мене две нови очи. Под образа на архангела имаше стари стенописи. Изкъртих и тях. Показа се мъжка ръка, която държеше меч. Изкъртих и нея. Излезе нов меч, червен и огънат като пламък. Под меча се усмихна детска уста.
      Стенописите бяха безсмъртни. Грабнах ножа, почнах да мушкам. Сипеше се мазилка, вдигна се пушек. И гърдите ми се задушаваха, и очите ми се напълниха с парлив прах, и коленете ми се подгънаха. Още един удар, и щях да хукна, за да избягам.
      Тогава изведнъж се откърти широко парче от стенописа. Преди се ронеше на люспи, сега падна като плоча над съкровищница.
      И слънцето светна върху бял мраморен камък, на който имаше издълбана гола жена. На прекрасното й лице искреше тайнствена усмивка, а с две ръце стискаше високата си гръд. И от зърното на гърдата й църкаше мляко, и като се извиваше на струйка по мраморната плоча, падаше в широко отворената уста на коленичил гол мъж. А мъжът имаше кози крака, вълчи зъби и остри космати уши.
      Това беше Родопа, която кърмеше зверове и хора, събрани в едно тяло.
      И като си поех дъх, паднах напред върху плочата, а острието на ножа удари в гърдите на жената и се счупи. И острието тропна в краката й и блесна като мъртъв бръмбар, та се зарови в купищата мазилка.
     И облегнал чело в студения камък, видях в краката си дрипи от мантии, късове от очи, клепки и пръсти, парчета от мечове и чаши, видях целия куп изкъртена стенопис. Аз я изкъртих. Ала не можах да пронижа мраморната плоча.
     Тогава се изправих и усетих, че твърдостта се връща в коленете ми. Хиляди такива плочи бяха пръснати из планината. И тия, които са заровени в пръстта, един ден ще видят слънце. Те са безсмъртни. Защото никой не може да заличи образа на планината. И ако аз, червеят, успях да прегризя едно дърво, то ще растат други дървета. И ако лицата на тия хора лежат на късове в краката ми, то ще се родят нови хора с техните лица и лицата им ще бъдат по-прекрасни.
 

 

Тази страница е създадена с некомерсиална цел от "Ziezi ex quo Vulgares". Използвани са материали от 16-тото издание на романа "Време разделно", Издателство "Захари Стоянов", София, 2002 г., както и части от статии, публикувани във в. "Труд" .