Кратко житие на Св. Климент Охридски
(Охридска легенда)
 
 

[директно към житието]
 

Увод

       Краткото житие на Климент Охридски е известно в науката още с името Охридска легенда (Legenda Ochridica)(1). Названието Охридска легенда е създадено от руския славист В. А. Билбасов, който е взел под внимание, че житието е на светец, известен със своята дейност в Охрид и в неговите околности. От друга страна, и авторът, който тогава не бил още известен, но бил търсен между охридските архиепископи, е свързан също с Охрид. Съдържанието на житието е свързано с този град.
      Най-старото издание на Краткото Климентово житие е от 1746 г., отпечатано в служба на св. Седмочисленици в град Москопол . Тази служба е печатана и през 1741—1742 г., но в това издание липсва житието. В. И. Григорович, който е посетил през 1845 г. гр. Охрид, намерил там две жития на Климент: едното е Пространното житие, което сега се пази в Москва, а другото е Краткото житие(2) на Климент. Григорович го издал през 1847 г. с превод на руски, обяснения и отделни варианти по изданието на '(3). За намирането на ръкописа Григорович съобщава: "Житие на св. Климент намерих в Охрид в гръцки пергаментен ръкопис с жития на светии за месеците юни, юли и август. Като съдя по писмото, сравнено със засвидетелствувани ръкописи, аз го отнасям към XIII век. Писмото е четливо, но е свързано (= думите не са разделени една от друга, б. м.) и носи белези на стар курсив" (стр. 13). П. Й. Шафарик издал през 1853 г. житието по нов ръкопис, който му бил доставен от проф. Курциус(4). Издателят е напечатал латинския превод на Курциус паралелно с оригиналния текст. Това издание е много хубаво. В. А. Билбасов през 1871 г. препечатал само гръцкия текст „като по-малко известен" (стр. 129) и под линия е посочил някои варианти от текста, печатан от Григорович(5). Билбасов е направил и нов руски превод. Същият гръцки текст е напечатан от Н. Ястребов(6) и от Йордан Иванов(7) с паралелен старобългарски превод, намерен от нашия именит учен в Зографския манастир в пролог № 47. Старобългарският превод е със съкращения. Гръцки текст на житието е печатал и Георги Баласчев с паралелен старобългарски превод и с латинския превод на Курциус под линия(8). Старобългарският текст Баласчев получил в ръкопис от Д. Чакъров (не е посочен векът на ръкописа), а гръцкият текст е по ръкопис, даден на автора от Бодлев. Балан е напечатал извадки от гръцкия текст(9). Туницки споменава за още един ръкопис, който се намирал по негово време в руския атонски манастир „Св. Пантелеймон", който той имал пресниман. Гръцкият текст на този ръкопис доколкото зная, не е издаван, но той показва известни различия от публикувания текст от Григорович и Шафарик и показва по-голяма близост с текста в , както съобщава Туницки(10).
      Освен тези издания трябва да споменем и новогръцките издания на Никодим Агиорит(11) от 1842 г. Светогорецът Никодим свободно преразказал житието на новогръцки, като използувал намерен от него стар ръкопис в светогорския Протат, използувал също изданието на Памперей и „Небесен съд", като отделни сведения от тия печатни издания внесъл в текста, а други поставил под линия като допълнителни обяснения. Житието е поместено на 22 ноември. Дукаки препечатал този текст в своя сборник от жития(12).
      При второто си посещение на Св. Гора през 1943 г. проф.Ив. Дуйчев направил препис от пазения ръкопис в Протата. Той го публикува тази година с разночетенията по изданието на Шафарик и паралелен старобългарски превод, издаден от Йордан Иванов. Към старобългарския текст са дадени разночетенията от печатания превод от Г. Баласчев. Гръцкият ръкопис е от 1485 г.(13).
      Както повечето жития, и Краткото Климентово житие е анонимно. Гръцките ръкописи носят заглавие: "В същия ден (27 юли) памет на светия наш отец първоиерарх и чудотворец Климент, епископ на България в Охрид"(14). Издателите са смятали дълго време житието анонимно. Пръв Г. Баласчев, като взел под внимание, че охридските архиепископи Димитрий Хоматиан, Кавасила, Григорий и др. са писали части от службата на светеца, изказа предположение, че вероятно Димитрий Хоматиан (или Григорий) е написал и това житие. Туницки привежда редица съображения в полза на авторството на Димитрий Хоматиан и заключава: "Най-вероятно от всичко изглежда, че автор на житието е Димитрий Хоматиан, охридски архиепископ в края на XII и началото на XIII век" (стр. 98). В полза на Хоматиановото авторство говори и фактът, че житието е поместено в канона, написан от него. А краегранието (акростихът) на гръцкия канон е: . Същият акростих в славянския превод на службата гласи: Климента чтоу пастирь бльгарьскьi Димитрiе.(15) Това изречение се намира и в старобългарския превод на Йор. Иванов след за главните редове. По този начин Иор. Иванов(16) с намирането на старобългарския ръкопис на житието установи точно и автора на житието — охридския архиепископ Димитрий Хоматиан(17).
     Краткото житие е писано въз основа на Пространното Климентово житие. В гл. 4 се говори за преследването на св. Климент и другите ученици на двамата солунски братя от еретиците. В края се подчертава, че за това по-подробно се говори в пространната история: , или по изданието на Виктор Григорович . Още Григорович, Билбасов, Туницки, а след тях и всички други, които се занимават с това житие, приемат, че в случая авторът има пред вид Пространното Климентово житие. Пък и съдържанието на Краткото житие показва, че то следва изложението на първото. Но наред с това в Краткото житие има сведения, които не се намират в Пространното. Това показва, че Димитрий Хоматиан е имал на
ръка и други писмени сведения и устни предания. Авторът обаче е направил няколко грешки, които говорят за повърхностно използуване на изворите и за историческа неосведоменост. Той приписва превеждането на богослужебните книги само на Кирил, Климент кръстил Бориса, бърка името на Симеон с Михаил (12), съобщава, че папата ръкоположил Методий за архиепископ на Моравия и България, а Климент бил ръкоположен от Методий за епископ на Илирик и на земите, които владеят българите (5). Всичко това е накарало мнозина да смятат, че изобщо сведенията в Краткото житие не заслужават доверие. Това не е съвсем така.
       Димитрий Хоматиан съобщава, че Климент произхожда от европейските мизи, които народът обикновено нарича българи(18). Византийските автори твърде често наричат българите мизи. В това отношение е много характерно, че в надпис от XIV в. в охридската църква „Св. София" архиепископ Григорий нарича българите мизи(19). В едно житие на Наум, запазено на старобългарски език, се казва: Сън прподобнъi и великiи отцъ Наумъ прозеб въ Минсiю(20) .
       Грешката за ръкополагането на Климент за епископ от Методий възможно е да почива на късно предание, когато охридските архиепископи са се смятали вече наследници на престола и на Първа Юстиниана и са дирили различни доводи и доказателства от миналото, за да представят своята власт голяма. За това имал особено основание и Димитрий Хоматиан, който действувал често като глава на самостоятелна църква.
         Съобщението в глава 7, че манастирът в Охрид, основан от Климент, бил посветен на великомъченик Пантелеймон (), се потвърждава от историческите сведения от по-късно време. Този манастир е бил превърнат след идването на турците в теке, но споменът за него живее сред народа до най-ново време.
        Съобщението на житиеписателя за издигнатите стълбове за покръстването на българите е твърде важно. И това място е будило съмнение, особено след като В. Григорович съобщи, че дирил такива стълбове при своето посещение на Охрид и околността през 1845 г., но не можал да ги намери. Въпреки всеизвестния факт, че българите са имали обичай да увековечават важни събития от своята история на каменни стълбове, за което говорят Омуртаговата колона, колоната на Иван Асен II и др., все пак мнозина смятали това съобщение за агиографски елемент. Откритият през Първата световна война надпис при село Балши доо гр. Берат, Южна Албания, обаче напълно потвърди сведението на житието, защото надписът има същото съдържание, за което се съобщава в житието.

        Преводът на надписа е: „... (покръсти се князът) на България Борис, преименуван Михаил, с дадения му от Бога народ в годината 6374". В глава 9 на житието се съобщава, че Климент поставил каменни стълбове, в които отбелязал преминаването на княза и народа в лоното на християнството (вж. превода на стр. 179)(21).
       Най-много спорове е предизвикало даденото съобщение в глава 14 :  ("изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил"). В Пространното житие не се говори за Климентова азбука или дейност за подобряване на съществуващите дотогава азбуки. Затова някои учени, като Лескин, Гилфердинг, Голубински и др., смятат, че това е агиографска амплификация или неправилно предадена мисъл от Пространното житие, където се говори за обучаване на децата да пишат или пък за съставяне на прости и ясни слова от Климент(22). Други учени, като Шафарик, Ягич, Г. Баласчев и др., мислят, че Климент е автор на славянска азбука. Понеже двамата братя са създали глаголицата, то Климент е автор на кирилицата. Дори някои препоръчват азбуката да се нарича Климентица, а не кирилица. Няма съмнение, че разрешаването на този въпрос е твърде мъчно при сегашните оскъдни сведения. Съобщението на Димитрий Хоматиан не може да почива върху неразбиране на текста на Пространното житие. Не може да се допусне, че това е агиографска амплификация. Следователно трябва да се приеме, че авторът на житието е почерпил от устен или писмен източник това сведение. Като се има пред вид, че славянската азбука не е била създадена в съвършен вид от един път, а дълго време е доуточнявана и усъвършенствувана, мнозина приемат за най-вероятно, че тук става въпрос за дейност на Климент в тази насока. Това мнение е изказал за пръв път Билбасов (1871), после го преповтори Йорд. Иванов (1931), Иван Дуйчев (1942) и др.
     Краткото Климентово житие е важен извор за нашата история и славистиката изобщо. Освен споменатите преводи на руски език има и преводи на български. В. Сл. Киселков го преведе от руския превод на Билбасов(23), Ив. Дуйчев преведе славянския текст, като допълни повечето липсващи места по гръцкия оригинал(24). Авторът на тази книга направи нов превод през 1955 г.(25). Този превод, съответно поправен, се печата и сега. Той почива върху текста на Шафарик, но са взети под внимание и разночетенията по изданието на Григорович и Баласчев.
        На чешки език е преведено от Шафарик и Григорович през миналия век(26), а на словашки — от Ян Станислав(27).

-----------------------------------------

1. За думата "легенда" като специален научен термин вж. бел. 2, стр. 9.

2. Сега ръкописът на Краткото житие се пази в Лениновия музей в Сбирката на В. Григорович, № 1858.

3. В. И. Григорович, Изыскания о славянских апостолах, произведенния в странах Европейской Турции, ЖМНПр., 1847 г., ч. 53, стр. 1—29 (същото и в отделен отпечатък).

4. Р. J. Sаfarik, Pamatku hlaholskeho pisemnictvi, v Praze, 1853, str. LVII-LIX.

5. В. А. Бильбасов, Кирилл и Мефодий, ч. II, Спб., 1871 г.; гръцкият текст е на стр. 301—306, а преводът — на стр. 372—375.

6. Н. В. Ястребов, Сборник источников для истории, жизни и деятельности Кирилла и Мефодия, апостолов славянских; Спб., 1911 г., стр. 147—151. В същия сборник е отпечатан със съкращения и гръцкият текст на Пространното житие (стр. 130—146).

7. Йор. Иванов, Български старини из Македония, II изд., София, 1931 г. стр. 314—321.

8. Г. Баласчев, Климент, епископ словенски, и службата му по стар словенски превод с една част гръцки паралелен текст, София, 1898 г., издание на Св. Синод, стр. 23—30 (страниците в книгата са дадени със славянски букви кг—л).

9. Ал. Теодоров-Балан, Кирил и Методий, II част, София, 1934 г., стр. 177—178.

10. Н. Л. Туницкий, Св. Климент, епископ словенски, Сергиев Посад, 1913 г., стр. 90.

11.  , 1842.

12. . . . , 1896 (цитирано по Туницки).

13. Ив. Дуйчев, Краткото Климентово житие от Димитрий Хоматиан, в „Климент Охридски, сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му" БАН, София, 1966 г., стр. 161—171.

14. .

15. Г. Баласчев, о. с., стр. LXXII.

16. Йор. Иванов, о. с., стр. 314.

17. Димитрий Хоматиан е виден охридски архиепископ. Той е роден в Ликия, вероятно в епископството Хомата. Бил дълго време хартофилакс на Охридската архиепископия. Негов покровител бил епирският деспот Теодор Комнин, който му помогнал да стане охридски архиепископ, вероятно през 1216 г. През 1234 г. Хоматиан е заемал още охридската катедра. В качеството си на охридски архиепископ той коронясал Теодор Комнин за император, като действувал напълно самостоятелно и като глава на автокефална църква, равна по значение и права на патриаршия. От запазените свидетелства за него и от дейността му личи, че той бил волева личност, плодовит писател по правни и канонически въпроси, вдъхновен автор на църковни песнопения и жития на светци (повече сведения вж. у К. Krumbacher, Geschichte der byzantinischen Litteratur, II Auf., Munchen, 1897 г., Passin ; Ив. Снегаров История на Охридската архиепископия, ч. I, София, 1924 г., стр. 206—211, 301—304 и др.

18. .

19. Вж. бел. 3 към превода.

20. Н. Туницкий, о. с., стр. 93—94.

21. Йорд. Иванов, о. с., стр. 14 и сл.

22. В първия том на „История на българската литература", издание на Българската академия на науките, се поддържа тезата, че житието не е достоверен исторически източник, понеже се отрича всякаква дейност на Климент за подобряване на азбуката. Припомня се мнение, че това място можело да бъде отзвук на въвеждането на названията на буквите (аз, буки и т. н.), което нововъведение било станало в Климентовото училище (стр. 46—47).

23. В. С л. К и с е л к о в, Св. Климент Охридски, живот, дейност, жития, София, 1941 г., стр. 137—141.

24. И в. Дуйчев, Стара българска литература, кн. II, София, 1944 (?), стр. 260—265.

25. Ал. Милев, Краткото житие на св. Климент Охридски, увод, превод и обяснителни бележки, сп. Духовна култура, 1955 г., кн. 8, стр. 18—21, и П.Динеков, К.Куев и Д. Петканова. Христоматия по старобългарска литература, София, 1961 г., стр. 236, 238—250.

26. Саs. сеs. musea, 1847, I, 508—521 (цитирано по Ян Станислав, стр. 59).

27. Jan Stanislav, Osudu Curila a Metoda a ich ucenikov v zivote Klimentovom, Tatran-Bratislava, 1950 г., стр. 127—134.
 
 


Кратко житие на Св. Климент Охридски

В СЪЩИЯ ДЕН, 27 ЮЛИ(1), ПАМЕТ НА СВ. НАШ ОТЕЦ АРХИИЕРАРХ И ЧУДОТВОРЕЦ(2) КЛИМЕНТ, ЕПИСКОП НА БЪЛГАРИЯ В ОХРИД

1. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи(3), които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила(4) на Александър от разположения край Бруса(5) Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия(6).

2. Преподобният мъж водел произхода си оттам. Както Самуил (I Царства I—IV), той още от майчината си утроба бил избран от бога(7) и още като дете обикнал богоугодния начин на живот. Пръв заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд(8) усърдно изучил Свещеното Писание, преведено с божествено съдействие на тукашния(9) български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало(10) още бил с Методий, известния учител на мизийския народ на благочестие и православна вяра. Като плодородна и добра почва той приел евангелското семе на истината и според божественото слово като плодна нива го умножил(11) до сто и шестдесет (Мат. XIII, 8; Марко IV, 20), както това е потвърдил с делата си.

3. Обикнал отшелническия и девствен живот, какъв ли вид на добродетел не извършил, какво ли средство не измислил против страстите ? Той с кротост(12) отблъсвал външната и наложена му борба, а чрез пост и други подвизи(13) подтискал сладострастните си нагони, с постоянно въздържане и молитви премахвал страстните и пълните с видения смущения нa душата си. Най-отличителен белег на неговата душа били безпристрастната обич и искреното смирение(14).

4. От млади години(15) следвайки по този начин божествения закон и живеейки точно според евангелието, най-сетне станал сподвижник на водачите(16) и водач на целия мизийски народ в благочестието, като заедно с отците и учителите(17) понесъл  едни и същи изпитания от имащите тогава власт еретици, както разказва пространното му житие(18).

5. Когато божественият Кирил се преселил в по-добрия живот, след като предварително бил направил известно апостолското си служение и увеличението на поверения му талант (Мат. XXV. 15—30) на Адриан, тогавашния папа на древния Рим, а Методий бил поставен за архиепископ на Моравия и България(19) от същия този папа, тогава и Климент бил издигнат на епископски престол, като бил поставен от Методий за епископ на целия Илирик и на българския народ, който владеел страната.

6. Най-често пребивавал в илирийския град Лихнида, който е център на околните градове и който сега на езика на мизите се нарича Охрид, и в Кефалиния(20), преведено на български език Главиница, където е оставил и паметници(21).

7. В този град Лихнида или Охрид той изградил и други божествени храмове и от основи свет манастир на великомъченик Пантелеймон(22), където се отдавал на аскетически подвизи. Докато той бил жив, като от небесен и висок светилник разпръсвал лъчите на това учение сред учениците си, а когато пък се преселил в радостния живот сред блажените, той оставил светия си гроб като безценно съкровище на паството си и като имот, който струва колкото целият свят. Всекидневно гробът му лекува най-различни болести и поради него тази света обител е подарена от бога като обща и безвъзмездна лечебница за търсещите я. Но за тези неща по-късно.

8. Той ни е оставил тези паметници и свещени книги в Охрид — собствени трудове на неговата възвишена мисъл и ръка, които се почитат и уважават от целия народ като написаните от бога Моисееви скрижали.

9. Може да се видят запазени дори и досега каменни стълбове(23) в Кефалиния, на които е издълбан надпис, който съобщава за преминаването и приобщаването на народа към Христа.

10. Понеже българският народ не бил още напълно просветен с кръщение и имал варварска дивост, той довел всички до богопознание със своите боговдъхновени поучения и превърнал грубостта на мисълта им в благородство на нравите, внушавайки им справедлив и разумен живот.

11. Той обновил с банята на кръщението(24) техния княз Борис и след него сина му Михаил(25), който и пръв се нарекъл цар на българите, и ги убедил да управляват по христянския обичай. След това той ръководил целия народ като един човек, водейки ги не с насилие, а доброволно по тесния и стръмен
път към Христа. Те били привличани не само от магическата(26) сила на неговите мъдри слова и съвети, но и от многото чудеса, които Христос извършвал чрез своя верен служител. Той дарявал на слепите прозрение и на немите ясен говор, лекувал беснуващи, изцерявал чрез молитва и докосване болни от треска, бидейки винаги готов гонител и на всяка друга болест, поради което дори възкресил с молитвата си детето на един човек(27).

12. Споменатия цар на българите Михаил направил толкова послушен на думите си, че той му помагал при изграждането на храмове и бил готов да изпълнява всяка негова заповед. Поради самото това разположение и преданост към светеца той напредвал в добродетелния живот и станал много по-добър, отколкото бил(28).

13. Когато поради любов към усамотение и съзерцание, спокойно от земни грижи, той пожелал да се откаже от епископското си задължение (пък и вече старост надвиснала над главата му), Михаил(25) не го освободил, но молейки го и настоявайки, едвам го склонил и убедил да ги ръководи като
пастир до края на живота си. Той се съгласил с това и употребявал всички средства, за да не се възпрепятствува от старост и немощ в грижата си за паството и в ръководенето им към душевно спасение(29).

14. Изобретил и други(30) форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил. С тях написал цялото боговдъхновено Писание, похвални слова, жития на свети мъченици и преподобни и свещени песни(31), на които с усърдие научил по-способните си ученици, а достойните от тях издигнал до свещенически сан. Така чрез собственото си усърдие превърнал варварския и див народ в свет народ, като извършил апостолско дело, и заради това бил удостоен с апостолска благодат.

15. Когато пък настъпило времето на неговата смърт, той смесил последните си прощални думи с наставления и напътствия, помолил се за паството си, което скърбяло безутешно и не можело да понесе загубата и лишението си от добрия пастир, и се преселил с радост при бога, когото силно желаел.

16. След смъртта си(32), прославяйки с чудеса и всекидневни изцеления прославилия го господ (Йоан XIII, 31—32; XVII, 1, 4—5; I Царства П, 30), сега той заедно с апостолите е глашатай на истината и е равноапостолен, живее заедно с мъчениците, понеже много пъти понесе окови и мъчения заради словото, а заедно с йерарсите и преподобните възнася молитви към господа за паството си и за целия свят, които, като чуе господ, поради голямото си милосърдие дано бъде милостив в деня на въздаянието, като ни прости това, което неразумно сме съгрешили в живота си.
 

-------------------------------
 

1. В текста на Григорович и Шафарик стои месец „юни" вместо „юли". В изданието на Баласчев е правилно в гръцкия и старобългарския превод. Йорд. Иванов поправя гръцкия текст, но погрешно пише, че в публикувания текст на В. Григорович стояло „юли" („Български старини...", стр. 316).

2. В старобългарския превод след „чудотворец" стои „Христов".

3. Византийските автори често наричат българите „мизи", а България - „Мизия". Това народностно име се предпочита от тях след падането на България под византийско иго. Охридският архиепископ Григорий е оставил надпис, в който българите се наричат „мизи" :  - „Григорий..., като построи храм, мъдро почна ла поучава мизийския народ на богописания закон, 6825 (= 1317 г.)". (Срв. Н. Л. Т у н и ц к и й, Св. Климент..., стр. 92.)

4. В Мала Азия има област Мизия и затова авторът е смесил Мизия от Мала Азия с областта между Дунав и Стара планина.

5. Гр. „рукою и властию" ; Д. „ръката и мощта" ; роуки и повелнiа. Преводът на Дуйчев отразява старобългарския превод. Той не винаги съвпада с гръцкия оригинал, понеже старобългарският преводач понякога е превеждал неточно. Това изтъква и Дуйчев (Ив. Дуйчев, Стара българска литература, книга втора, стр. 405, където съвсем правилно е изтъкнато невярното превеждане на  с знааше).

6. Вместо Тесалия в стб. стои сол&ньскаа.

7. Гр. „на служение богу" ; Д. „[да служи] богу".

8. Авторът на житието е пропуснал имената на Сава и Лаврентий. В Пространното житие се говори на две места поименно за учениците на Кирил и Методий. В първото са споменати Горазд, Климент, Наум, Сава и Ангеларий (II, 7), а във второто вместо името на Сава е споменато името на Лаврентий (XII, 35).

9. Вместо тукашния, на гр. , в стб. стои въ сиемоу.

10.  Д. „пръв" вместо „отначало", стб. прьвого.

11.  „го умножил"; Гр. „воздал... мзду";  Д. „даде плод".

12.  Думата  тук има значение на „безмълвие" или „кротост" ; Гр. „в безмолiи" ; Д. „чрез мълчание".

13.  Думата  се превежда различно: стб. жестосрьдiемъ; Гр. „лишениями" ; Д. „суровости". Смятам, че най-подходящ превод е „подвизи".

14.  Както се вижда от посочените разночетения, текстът тук е повреден. Григорович го е допълнял свободно. Даденият текст от Г. Баласчев е по-точен. Той е използуван и от преводача на старобългарски. Различието на преводите се дължи на разночетенията. Гр. „во всем был без безразличия и в смиренiи без притворства" ; Д. „неразсъждаващ в обичта и нелицемерен в смирението". Моят превод отразява текста на Баласчев и Дуйчев.

15.  В оригинала стои гръцкият идиом , който буквално значи „от меки нокти"; Гр. „от юности"; Д. „от младенчество".

16.  владоущихъ ; Гр. „предводящим" ; Д. „владетелите".

17. „отци и учители" са Кирил и Методий.

18.  Изпитанията от немското духовенство във Велнкоморавия. В текста на Григорович и в старобългарския превод стои неправилно множествено число вместо единствено : „пространното им житие".

19. ДимитриЯ Хоматиан преднамерено представя Методий като български архиепископ. Вероятно през XIII век е било разпространено предание, че Методий лично покръстил княз Борис. Понеже не е вярно, че Климент бил поставен за епископ от Методий на „целия Илирик и на българския народ", някои превеждат по-свободно това място. Гр. „подчинений Мефодию", а на латински : episcopus a Methodio impositus.

20.  Гръцката дума  е образувана от нарицателното  (глава). Авторът дава и калковата българска дума Главиница, образувана от „глава". Формата на гръцката дума се явява в нашия език като Кефалония (под руско влияние) и Кефалиния.

21.  В стб. превод има още рекше книжiе, „т. е. книги".

22. За манастира вж. бел. 154 към Пространното житие.

23. Българските ханове, князе и царе имали обичай да увековечават по-важните събития от живота на държавата с поставяне на стълбове и подходящи надписи върху тях. Запазени са колони с надписи от Омуртаг, Иван Асен II и др. В. Григорович прекарал в Охрид 12 дена в началото на 1845 г. и търсил из неговите околности споменатото селище, но не можал да открие такива стълбове (срв. бел. 121 към Пространното житие). Намереният гръцки надпис през Първата световна война потвърди това сведение на житието (за надписа вж. увода, стр. 171).

24. Думата  значи „ново (духовно) раждане", т. е. кръщение. Затова не може да се превежда с „прераждане" ; на стб. пакы битеискою и на руски „пакибытiе".

25. Михаил = Симеон.

26. В ръкописите е стояла различна дума и това е отразено в изданията. Гр.  „зрелост", „цветущ вид"; Шафарик ; „магическо колело", „магия, чар" ; Г. Баласчев  „следа"; Дуйчев . Аз приемам за найподходящ превода „магическата сила", стб. повстемъ; Гр. „силою" ; Д."подбудите".

27. Според текста на Григорович „някакво дете" вместо „детето на някого".

28. Гр. „становилься гораздо лучше, нежели прежде" : Д. „стана много подобър" ; стб. wт себе много лоучьшiи бысть.

29. Съдържанието на XII и XIII глава предава в резюме XX и XXV глава от Пространното житие.

30. В изданието от Москопол вместо  стои . Тогава преводът ще бъде „форми на други букви". Това място е твърде важно. Гр. го превежда : „Изобрел он также знаки другие письмен для большей ясности, отличньiе от тех, которьiе изобрел мудрьiй Кирилл" ; Д. „Изнамери и други oбрани
на буквите, по-ясни в сравнение с онези, които изнамери мъдрият Кирил" ; моудрьствова же и wбразы инiе словеснiе iавлiеннишее паче их'же знааше прмоудри Кvриль. Курциус у Шафарик: Excogitavit atiam alias litterarum formas, quae praeberent maiorem perspicuitatem, quam quas Cyrillus invenerat. В. Григорович подчертава, че това е първото писмено известие за съществуването на две славянски азбуки по времето на Климент. Той обаче не твърди, че Климент е създал азбука. Гилфердинг, Голубински, Лескин и някои други смятат това място за агиографска амплификация — преувеличаване на заслугите на Климент. Други учени, между които и мнозина наши, са на мнение, че Климент е създал кирилицата, която погрешно се нарича така вместо климентица. Кирил е автор на глаголицата, която в стар паметник е наречена кирилица.

31. За съчиненията на Климент Охридски вж. бел. 153 към Пространното житие. В. Григорович съобщава (стр. 27), че по време на посещението му в Охрид (началото на 1845 г.) местните жители разказвали за Климентови ръкописи. Те му съобщили, че имало такива ръкописи между зидовете на старата джамия (бившата църква „Св. София").

32..  Думите  се употребяват често вместо думата "смърт". Буквалният им превод „след свалянето на оковите" на български не е ясен дори и когато към думата „окови" се прибави прилагателното "телесни". Затова аз предпочитам превода с думата „смърт" : „след смъртта си" ; Гр. „сложив узьi тела" ; Д. ,след като се освободи от веригите (на живота)" ; Курциус post vincula soluta.
 

----------------------------------
Настоящата електронна публикация е съставена на основата на изданието "Гръцките жития на Климент Охридски" , 1966 г. , Ал.Милев
----------------------------------