Забравеният д-р Ганчо Ценов



          Когато за първи път срещнах името на д-р Ганчо Ценов (някъде из трудовете на проф. Бешевлиев), ми направи впечатление, че ставаше въпрос за единствения български учен , който твърдял за българите, че имат "тракийски" произход. Разпитах мои познати историци и археолози, дали знаят нещо за този български историк. От тях не можах да изкопча абсолютно никаква информация.
          Започнах да търся книгите на Ценов. Повечето открих много трудно. Оказа се, че в Народната Библиотека "Св.Св. Кирил и Методи", на мястото на неговите изследвания са поставени рецензии на други учени върху трудовете му. Най-интересните му книги намерих в частни библиотечни сбирки на мои познати и приятели.
         Когато се запознах с изследванията на професора, осъзнах, че Ганчо Ценов е заслужено инкриминиран от "историците". Неговите трудове бяха толкова Български, че нито един академичен "учен" не би допуснал този човек в университетските висши среди. Както е и станало. Опитите на Ганчо Ценов да защити докторат в Университета и да учи Българската Младеж на Българска История са ударили на камък. Научната си титла (доктор по история) Ганчо Ценов е получил в Берлинския университет.
        В своите научни дирения д-р Ценов допуска и не малко грешки. Но пътят към истината е труден и неравен за всеки изследовател, още повече за този, който сам с много труд се бори срещу клишетата в науката.

         Ще ви представя част от послеслова на Ганчо Ценов към книгата му "Кроватова България и покръстването на Българите", издадена в 1937 година.

        Глава II
        Наука и политика
        Двете обществени течения в България

         Турската и гръцката тирании бяха свели българския народ до най-ниското стъпало на човешка култура , но българизма му те не можаха да изкоренят. Под съзнанието на народа все още бяха останали зародиши от национален усет. Българският народ съзна, че е бил народ и е имал своя самостоятелна държава и успя даже да си извоюва своя народна църква. Русия освободи една част от българския народ. Освободените българи се повикаха за самостоятелно управление , но те се разделиха по атавизъм на два дела.
        Херодот разправя за нашите прадеди кимериите или скитите следното:
        Веднъж персите ги нападнали. Те се събрали на съвет да решат, какво да правят. По-имотните казали , че трябва непременно да се защитават, та ако и всички би погинали. "Ако избегаме от тук , къде можем да идем и каква ще бъде нашата съдба" казали те. Другата партия била на мнение да не се бият , а да бегат. И понеже била по-многобройна и по-силна , тя се нахвърлила върху оние, които искали да се бият и ги избила. Тогава нахлули персите и безпрепятствено заели кимерийската земя. Избегалите отишли да си търсят прехрана у други народи. Херодот ги нарича "доулои" т.е. слуги , роби , което латинците отсетне нарекоха склавени (слуги, роби), а по-новите писатели ги нарекоха славени.
       След освобождението българският народ се разделил на два дела. Единият дел, който се наричаше славянофили, бе на мнение, че България требва да се постави под протектората на Руся , защото тя сама не могла да се управлява.
        Другата партия, която се наричаше патриоти, беше за една самостоятелна България. Ожесточените борби между тези две партии пълнят историята на България от освобождението до световната война. Русофилите се засилиха от разните модерни течения , като комунисти, социалисти и други исти , които за народност и отечество лула тютюн не даваха. Отечестволюбието се счете за порок , за назадничавост. Тежко тому, комуто излезеше дума , че е патриот.
       Когато в 1907 година аз издадох моята книга "Праотечеството на Българите", от която излизало, че българите са били нещо по-добро от онова, което се мислеше досега за тех, аз бидох обявен за патриот и, следователно, за човек, който стои извън законите. Всички , които ме критикуваха , критикуваха ме не по съдържание, не защото посочените от мен данни са неверни, а защото съм бил патриот, който изнасял факти, че българите са били и храбри и културни, когато според мнението на моите противници било очевидно, че българите са създадени от природата за тор на чужди ниви.
 ...
       Моят шовинизъм, като доказвал, че Тракия и Македония са стари български земи, заплашвал от една страна Русия, която аспирираше за Южна Тракия, като хинтерланд на Дарданелите, а от друга страна - панонските славяни , които аспирираха за Солун.
...
       Ягич написа една обширна студия в изданията на Виенската академия на науките на тема: "Как е настанал църковнославянският език", в която натъртено викаше , че преводът на св. Кирила трябва да се нарича славянски и само славянски. На българите да не се обръщало внимание. Под българи той разбираше св.Климента и другарите му, които (от шовинизъм) се наричали българи. Ягич беше против названието старобългарски , защото от него би се разбрало , че македонците са българи, а не славяни, а Ягич искаше да са славяни, а не българи. Какво значение имаше тая теоря в времето около Балканската война , всеки разбира.
...
       Становището на панонските слависти се поддържаше и от българските учени.

д-р Ганчо Ценов
 
 

Списък на книгите, писани от Ганчо Ценов:

1. Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand gesteckt? Ebering, Berlin, 1900. Reprint:Kraus, Waduz, 1965
2. Праотечеството и праезикът на българите. - 1907 г.
3. Българите са по-стари заселници на Тракия и Македония от славяните. - 1908 г.
4. Критически разбор на българите. - 1910 г.
5. Произход на българите и начало на българската държава и българската църква. - 1910 г.
6. Първите религиозни борби в България. - 1912 г.
7. Покръстването на българите - обяснение. - 1914 г.
8. Хиляда години ли от смъртта на Св. Климента ? - 1915 г.
9. Кой е Климент Охридски ? - 1915 г.
10. Произход на хуните. - 1915 г.
11. Русия и завоевателните стремежи на сърбите. - 1915 г.
12. Goten oder Bulgaren. Leipzig, Dyk, 1915
13. Geschichte der Bulgaren. Steiwetz, Berlin, 1917
14. Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven. - 1930 g.
15. Geschichte der Bulgaren und der anderen Subslaven. - 1935 g.
16. Препирните по народността на българите - в що се състоят и защо се водят. - 1936 г.
17. Кроватова България и покръстването на българите. - 1937 г.
18. Прокоповите хуни и Теофановите българи. - 1938 г.
19. Народността на старите македонци. - 1938 г.
20. Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство. - 1940 г.
21. (статия) Седмичните дни като белег на старо християнство у славяните. сп.Преглед, 1907 г.
22. (статия) Das wissenschaftliche Leben in Bulgarien. "Minerva" (WdeG), Berlin, 6 Sept., 1924.

GBV Union Catalogue

KVK
Търсете на Autor - Gantscho Tzenoff