Болг се роди, Коладе,
тази вечер , Коладе!
 

Николай Йован Образопис (Никола Образописов), 1869 г.,
Стенопис от старата църква в с. Старо село
 
 

Застигналъ ми, мале,
Личенъ-день Коледовъ-день.
Слезалъ ми Коледа Бога
Слезалъ ми фафъ гора-та,
Та ми седналъ пудъ даро-ту

Пудъ даро-ту на чешма-та;
Я ми йоще ни тралъ
Да ми седи пудъ дароту
Пудъ даро-ту на чешма-та,
Чи ми седи пудъ дароту

Та ми виде утъ гора-та
Що станалу на земе-та.
Юнаци ми на чешма-та,
Малки моми вода точетъ
Съсъ юнаци са глуметъ,

Та на Бога пригришили
Пригришили грехъ сторили.
Налютилъ са Вишну Бога
Налютилъ са разедилъ са,
Та си наетъ сторилъ

Да си фарли люта грома
Люта грома, люта срела
Да погуби юнаци-те
Юнаци-те и моми-те:
Юнаци са на чешма-та,

Малки моми вода точетъ
Съсъ юнаци са глуметъ.
Коледа си Бога каилъ ни станалъ,
Я му дума и говори:
«Боже ле, Вишну ле,

И язъ, Боже, каилъ ни ставамъ
Да погубишъ млади юнаци
Млади юнаци, малки моми:
Бива ли, Боже, ни бива
Да ми слезе злата майка

Да ми слезе фъ Бела гора,
Да ма роди малку дете
Малку дете нишенлие,
Малку дете млада Бога?
Да ми дадешъ Златна книга,

Та са шетамъ пу земе-та
Та си уче млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Да ни фодетъ на чешма-та
Да са съсъ моми ни глуметъ.

Чуди са Вишну Бога,
Чуди са малу млогу
Малу млогу три нидели,
Па си каилъ ни стана
Да си фарли люта грома

Люта грома, люта срела
Да юбие юнаци-те
Юнаци-те и моми-те;
Лу си рукна Злата майка
Та хи вели ютговори:

Ой, ти мале, Злата мале,
Мольба ти са, мале, моле:
Коледа ми Бога на земе-та
На земе-та фафъ гора-та
Та ми седналъ пудъ даро-ту

Чи му е личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
Я ми юнаци гюнефъ сторили
Гюнефъ сторили пригришили
Та самъ наетъ сторилъ

Да си фарле люта грома
Люта грома, люта срела
Да осреле млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Чи са глуметъ на чешма-та;

Коледа Бога каилъ ни става—
Каилъ става да гу родишъ
Да гу родишъ на земе-та
Да гу родишъ малку дете,
Малку дете млада Бога;

Да са шета пу земе-та,
На рока му Златна книга,
Та си учи млади юнаци
Млади юнаци малки моми,
Да ни ми грехъ усторетъ:

Сега, мале, каилъ ли си
Каилъ ли си, ни си каилъ?
Да си слезешъ на земе-та
Да си родишъ Коледа Бога,
Да гу родишъ малку дете

Малку дете млада Бога.
Майка му вели ютговори:
Йоти, Боже, каилъ да ни самъ.
Вутре си слевамъ на земе-та.
Лу ти са молъба моле,

Лу да си роде малку дете,
Да си пратишъ свети Ангелъ
Да му донесе Златна книга,
На лику му ясну сланце,
Какъ са шета пу земе-та

Да си пее ясна книга
Да си пее да си учи,
Кой гу види да верува.
Рече майка ни утрече
Зададе са златенъ облакъ

Златенъ облакъ и есничевъ
Та си закри Злата майка,
Та си слезе на земе-та
На земе-та, фафъ гора-та.
Лу си седна пудъ даро-ту,

Де ми седи Коледа Бога,
Та си майка затруднела
Затруднела Коледа Бога.
Та ми седи фафъ гора-та
Малу млогу деветъ месеца,

Я си ми йоще ни ражда.
Дуръ си слезе на поле-ту,
Я си фъ града ни флезе—
Богъ да бие царна харапине
Царна харапине харапска-та крале,

Чи да ми са научи,
Разедилъ са налютилъ са,
Та ми сече Злата майка,
Злата майка малку дете
Малку дете млада Бога

Та са чуди де да иде,
Низъ поле са вартела
Вартела са навартала.
На Бога са нажелилу
Нажелилу натажилу,

Та си прати свети Ангелъ
Та си слезе на поле-ту,
Намери си Злата майка,
Фана си е за рока-та
Уткара е тука долу

Тука долу фъ пещере-та,
Темна ми пещере потемнела
Потемнела поцарнела,
Лу си флела Злата майка
Ясну ми сланце изгрелу

Та ми грее фъ пещере-та.
Замочи са Злата майка
Замочи са забахта са
Та си роди малку дете
Малку дете млада Бога,

Млада Бога и Коледа;
Чудну ми дете нишенлие,
На лику му ясну сланце,
Фъ рока му златна книга
Златна книга звезналие

Звезналие ясналие;
Йоще ми чуду станалу,
Чуду ми на небе-ту
На небе-ту фъ облаци-те
Фъ облаци-те фафъ магли-те,

Изгрела ми ясна звезда
Ясна звезда и зорница,
Що ни ми йоще изгрела,
Та са никой ни дусетилъ
Чи ми са Бога родилъ,

Дусетили са трима царе
Трима царе башъ биларе.
Трима царе утъ край земе,
Трима царе царни харапине.
Та си пели Звезна книга,

Звезна книга биларева,
Какъ си пели и видели;
Яхнали си барзи-те коне
Та ми на поле излели,
Йоще ми са чудумъ чудили

Та си думатъ и говоретъ:
Какъ си Бога каилъ станалъ
Да си слезе на земо-та
Да са роди малку дете,
Да са шета съсъ юнаци

Съсъ юнаци и съсъ моми,
Я си йоще ни веруваме,
Чи на лаже Звезна книга,
Лаже на, мами на.
Речь-та йоще ни утрекли

Подаде са Звезна Юда
Звезва Юда самувила
Та хми вели ютговори:
Ой ми вие трима царе,
Трима царе и биларе,

Йоти сте умни и безумни
Та си йоще ни верувате,
Чи са родилъ Коледа Бога,
Сега гу повила Злата майка
Повила гу малу дете,

Та си ми е фъ пещере-та,
Само дете никог нема,
Дуръ са на майка нажелилу
Нажелилу натажилу
Та ми плаче и ми вика.

Яхнали сте барзи-те коне,
Я що ми са йоще чудите
Та са фъ сарае ни варне-те,
Да юторите сандаци-те
Да искарате баксише-те,

Па да идете фъ пещере-та,
На Бога селемъ давате,
Та си гу дарба дарувате,
Да ни му майка плаче,
Да ни му майка вика,

Чи си е Бога уставилъ
Фъ темна пещере потемнена,
Сама майка фъ пещере-та.
Трима хи царе ютговорили:
„Е, ти Юду самувилу,

Наетъ сме Юду сторили,
Та сме коне яхнали,
Да са шетаме пу земе-та
Да тераме малку дете
Малку дете млада Бога,

Де ми са дете родилу
Селемъ да му дадеме,
Я си, Юду, ни знаеме
Де ми са дете родилу,
Де ми е дете седналу.

Хаде ми вие фодите;
Йоще ми сте утъ сарае ни излели
Утъ сарае и утъ града,
Изгрела ми ясна зора
Ясна зора и зорница,

Та си грее ни зафожда,
Зора ви е млада водица,
Водица ви е на дервене
На дервене на клисуре,
Лу да си дете намерите,

Па си са зора скрила.
Трима царе каилъ станали,
Трима царе и биларе,
Та си думатъ и говоретъ:
Бабайку ни стара крата,

Тамамъ веке да юмрие,
Посинилъ си Звезна книга
Та ни думалъ и говорилъ:
Сега малу йоще три години
Чуду ми на неба ше боде,

И на небе и на земе,
Чуду ми мощне нишенлие.
На поле са Бога родилъ,
Родилъ ми са малку дете,
Малку дете фъ пещере-та;

Та са шета пу земе-та,
Фафъ рока му златна книга
Та си учи ду млади юнаци
Млади юнаци, малки моми.
Ние са сме на бабайку смели,

Чи ми боленъ лежи
Та ни знае да ми пее,
Я той си е йоще знаелъ,
Та си пеелъ Звезна книга.
Варнали са трима царе

Варнали са фафъ сарае,
Та си сандаци-те юторили
Юторили ютключили,
Три си баксише искарали,
Та си веке наварвили;

Иоще си утъ сарае ни излели
Излела ми ясна зора
Ясна зора и зорница,
Водица хми низъ дервене
Низъ дервене и клисуре,

Стигнали си фъ харапска-та земе.
Застанала ясна зора
Застанала на поле-ту
На поле-ту фъ пещере-та,
Та си флели трима царе,

Трима царе и биларе,
Намерили малку дете.
Повила гу Злата майка,
На лику му ясну сланце,
Фъ рока му Златна книга;

Я си плаче Злата майка,
Плаче майка и си вика;
Какъ си виде  трима царе,
Трима царе и биларе,
Та ми веке ни плаче,

Лу хми вели ютговори:»
Ой, ми вие трима царе,
Трима царе и биларе,
Какъ сте вие знали
Чи са роди Коледа Бога,

Та сте дошли фъ пещере-та
Да видите малку дете,
Малку дете млада Бога?
Мале ле, Злата мале,
Ни сме, мале, знали

Чи са родилъ млада Бога;
Я сме пели Звезна книга,
Па сме ни верували;
Дуръ си дойде Юда самувила
Та си дума приговори:

Хемъ на покана покани
Да дойдеме фъ пещере-та,
Млада Бога дарба да дариме,
Чи си е млада Бога на небе-ту,
На земе-та млада царе.

Юторили сандаци-те
Искарали баксише-те,
Та си Бога дарба дарили,
На Бога си селемъ дали.
Ла си яхнали барзи-те коне

Та ми флели фъ харапска-та града,
Фъ харапска-та града фафъ сарае.
Причека ги харапска-та крале,
Та си ги гозба гости—
Йоще ги пита и ги праши:

Хаде вие трима царе,
Трима царе трима крале,
Мольба ви са моле,
Какъ сте вие утъ Край земе,
Имате ли Звезна книга

Имате ли пели ли сте
Що ми е чуду станалу
На небе-ту на земе-та
Та изгрела ясна звезда
Ясна звезда и зорница,

Що ни ми йоще изгрела.
Хай, ти, харапска кралю,
Зеръ ти йоще ни знаешъ?
Тука долу на поле-ту
На поле-ту фъ пещере-та

Родилу са малку дете,
На небе-ту си е млада Бога,
На земе-та млада царе,
Та изгрела ясна зора
Кой си види да си знае

Чи е чуду на земе-та.
Разеди са харапска-та крале
Разеди са палюти са,
Та си прати царна харапине
Да ми сече малки деца,

Дуръ да флезе фъ пещере-та
Да посече малку дете
Малку дете млада царе;
Дуръ да иде царна харапине
Посекалъ ми малки деца

Малу млогу деветъ хиледи;
Я ни флезе фъ пещере-та,
Спуснали са облаци-те
Облаци-те и магли-те
Та си пещере закрили,

Закрили е укрили,
Ни е виде царна харапине,
Дуръ са варна фафъ сарае.
Царе ми са гозба гости,
Царе ми пие руйну вину

Руйну вину тригодишну,
Собралъ си везире-те
Везире-те и паши-те,
Та си еде и си пие,
Чи си погубилъ млада царе,

Та му земе ни плени,
Три дни му гозба трае;
Иоще си Бога трае,
Дуръ тоги са веке налютилъ
Налютилъ разедилъ,

Та си фсекна люта грома,
Грома фарли фафъ сарае
Та му сарае погурелъ;
Па ми са царе гозба гости
Па си пие руйну вину

Руйну вину тригодишну.
Заградилъ ми нова сарае,
Калесалъ си масторе-те
Масторе-те дюлгере-те;
Самъ си царе камень турилъ,

Та са фальба пофалилъ,
Господъ ми са, вели, разедилъ,
Та си фарлилъ люта грома
Погурелъ ми сарае-те—
Мене са мощне дупадналу,

Сега си граде нова сарае
Да гу нема на дюне-та:
Да си падне люта грома
Па да си гу ни погури
Рече йоще ни утрече

Чула гу мoра Юда
Мора Юда самувила,
Ютъ Бога си изимъ тера
Да си фарли люта срела,
Какъ си дума и говори

Да му душе прималее.
Бога хи изимъ ни даде,
Лу хи вели ютговири:
Юду ле мора самувилу,
Ни си, Юду, каилъ ставамъ

Да си фарлишъ люта срела
Да му душе прималее—
Я му слези фафъ сарае
Та гу служи тровна билька,
Да си пие тровна билька

Боленъ ми да легне
Да ми легне на потстеле,
Да ми лежи малу млогу
Малу млогу три години,
Дуръ да му кости прогниетъ,

Дуръ да му коса искане,
Та му сечешъ руса глава
Да ни ми е на земе-та—
Чи са йоще кани
Да си прати царна харапине,

Какъ са шета млада Бога
Да гу сече залугъ пу залуъ;
Я си йоще ни знае
Чи ми седи фъ пещере-та—
Царна харапине пещере ни виделъ,

Спуснали са облаци-те
Облаци-те и магли-те
Та си пещере закрили,
Закрили е засенили.
Мора Юда са налютила

Налоттила разедила,
Та си слела фафъ бахче-ту,
Набрала си тровна билька
Тровна билька болничева;
Па си слезе на земе-та

На земе-та фафъ сарае.
Харапска-та крале на трапеза,
Лужникъ си гу служба служи.
Служи гу руйну вину
Руйну вину тригодишну;

Стоела ми Мора Юда,
Я си е никой ни виде,
Та си зела златна чеше,
Сипала си руйну вину
Руйну вину тригодишну,

Фафъ вину-ту тровна билька
Тровна билька болничева,
Подаде си златна чеше,
Подаде е на харапска та крал",
Та си пие руйну вину

Руйну вину тригодишну,
Йоще вину ни ми галналъ
Записка ми завика ми
Охь, си, мале, загинахъ си!

Люта ми отрава на сорце-ту.
Рече царе ни утрече
И си флезе стара биларе,
Та си виде Мора Юда
Чи ми стои на трапеза.

Та хи вели ютговори:
Ахъ, ти Юду, Мора самувила.
Какъ си флезе фафъ сарае,
Ни ли, ти, крале думилелъ?
Йоще си е млада зелена

Та гу си поила тровна билька
Тровна билька зихирлие;
Фъ сарае седи бабайку му,
Легналъ ми на потстеле,
Зеръ си слепа ни гу виде

Да гу поищъ тровна билька,
Да му душе прималее,
Доста му са веке дуделу,
Боленъ лежи малу млогу
Малу млогу деветъ години—

Я, ти, си служила млада крале:
Какъ, ти, йоще ни думилелъ?
Какъ си, Юду, кайдисала
Та, му си подала руйну вину
Руйну вину тригодишну

Да гу тровишъ да гу поишъ?
Ютговори Мора Юда
Мора Юда самувила:
Богъ да бие харапска-та крале!
Ни му думилели малки деца,

Лу си пратилъ царна харапине
Та посече малки деца
Малу млогу деветъ хиледи,
Белкимъ си посече млада Бога,
Я си пещере ни намери—

Спуснали са облаци-те
Облаци-те и магли-те
Та си пещере закрили
Закрили и укрили,
Ни посече млада Бога.

Боленъ ми легналъ харапска-та крале,
Боленъ ми е малу млогу
Малу млогу три години,
Дуръ му кости испогнили,
Коси му искапали,

Та му са веке дуделу,
На Бога са мольба моли,
Боже ле, мили Боже,
Що ми са си йоще налютилъ
Налютилъ разедилъ?

Ни ли ти са веке нажелилу
Нажелилу натажилу?
Боленъ леже малу млогу
Малу млогу три години,
Кости ми са прогнили,

Коси ми са искапали:
Я ми земи парна душе
Да ма утемнешь утъ неволе -
Мольба са моли харапска-та храле,
Дуръ си на Бога думилелъ.

Та си прати Мора Юда
Та си фарли люта срела,
Усрели гу на сорце-ту.
Излезе ми Злата майка
Та ми са шедба шета,

Та си флезе фъ харапска-та града
Фъ харапсюа-та града фафъ сарае,
Та си пита и си праши
Де ми седи харапска-та крале.
Чи му хаберъ носи.

Я му либе заплакала
Заплакала завикала
Утмалъ дума приговори:
Богъ да бие Мора Юда,
Налютила са разедила

Та гу усрелила на сорце-ту,
Та си умрелъ сега малу
Сега малу три нидели.
Чула ми Злата майка,
Та са варна фъ пещере-та,

На Бога си дума и говори:
Хаде. Боже, мили сину,
Сега ми си веке порасналу,
Я ми иди фъ харапска-та града,
Закарай си Златна книга

Та си учи млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Да ни фодетъ на чешма-та
Да са смеетъ, да са глуметъ,
Лу на тебе да веруватъ,

Съ вера и клетва да са калнатъ.
Шеташъ са, сину, пу земе-та
Малу млогу три години,,
Дуръ да юнаци на иманъ дойдатъ,
И юнаци малки моми.

Па ша форкнешъ фафъ гора-та,
Седнувашъ ми пудъ даро-ту,
Пудъ даро-ту на белъ кладнецъ;
Вишне са дару повишилу
Та са качишъ на небе-ту,

Па си седишъ фафъ сарае
Фафъ сарае при майка.
Рече му майка ни утрече,
Три са Юди фъ пещере-та,
Три са Юди самувили

Три са Юди крилетни
Крилетни и форкати,
Грабнали си Злата майка
Та си фаркнали на небе-ту.
Самъ си устаналъ млада Бога,

Та ми седи фъ пещере-та
Йоще малу три нидели.
Дуръ си дойде свети Ангелъ,
Та му вели проговори:
Боже ле, Коледе ле,

Доста ми си седедъ
Тука, Боже, фъ пещере-та
Сега ми веке излези.
Богъ да бие харапска-та крале,
Налютилъ са разедилъ,

Йоще, ти, са люту канилъ
Да, та, сече залугъ пу залугъ,
Да ни му земе пленишъ,
Я си веке загиналъ:
Мора гу Юда усрелила

Усрелила гу на сорце-ту.
Умрелъ веке загиналъ.
Я си земи Златна книга
Та са шетай пу земе-та,
Да си учишъ млади юнаци

Млади юнаци, малки моми,
Да ни фодетъ на чешма-та
Да са смеетъ, да са глуметъ.
Млада Бога ми излезе
Излезе ми утъ пещере-та,

Та си флезе фъ харапска-та града
Фъ харапска-та града фафъ сарае.
Искара си Златна книга,
Та си учи млади юнаци
Млади юнаци, малки моми.

Кой си виде млада Бога,
На лику му ясну сланце
Фъ рока му Златна книга,
Ни ми фоди на чешма-та
На чешма-та на белъ кладнецъ,

Ни са смее съ малки моми,
Ни са смее, ни са глуми,
Лу си на Бога верува.
Вера и клетва му са приклева,
Чи му веке гюнефъ не чини;

Три години Бога пу земе-та,
Три години ми са шедба шета,
Сите ми юнаци верували,
Сите юнаци малки моми,
Та ми веке гюнефъ ни чинатъ.

На Бога са веке дуделу,
Ни ми са веке шедба шета,
Лу си форкна фафъ гора-та,
Та си седна пудъ даро-ту
Пудъ даро-ту на белъ кладнецъ.

Три дни ми пудъ дару-седелъ.
Вишне са дару повишилу,
Покачи са Бога на небе-ту
На небе-ту пу даро-ту,
Та си седна фафъ сарае

Фафъ сарае при майка.
Вишну гу Бога пофалилъ
Чи си слезе на земе-та,
Научилъ си млади юнаци
Млади юнаци, малки моми
Да ни му гюнефъ чинатъ.

Обрядни песни отъ язическо время.
Упазени со устно предание при Македонско-Родопски-те Българо-Помаци.
Собрани и издани Стефаномъ Ил. Верковичемъ. Книга друга. 1881 г.
г.

 
 
След Бладилий дойде трети крал на име Колад в годината от сътворението на Света 4745 /763 преди Хр./
...
И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал.
И роди два сина: името на първия бе Болг или Бог; и когато се роди първият му син Болг, заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да празнува в месец декември, 24 ден - да ядат и да пият и да пеят песни - сиреч
"Болг се роди , Коладе, тази вечер, Коладе",
и прочие повтарящи многократно и споменаващи името Колад.
Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай.
...
Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, даже до Бяло море и до Рим. И той беше подобен на своя баща - голям мъчител; заповяда на народа да се нарича на негово име болгари, и от това време иллирийците се наричат болгари, а не както някои мислят, че от река Волга иде името болгари.

Спиридон Иеросхимонах, 1792 г.
"История во кратце о болгарском народе славенском"

 
 
 

Кой е Дядо Коледа?