Личният бележник на Васил Левски
[sлавна страница] , [увод] , [1-10] , [11-20] , [21-30] , [31-40] , [41-50] , [51-60] , [61-70] , [71-80] , [81-90] , [91-100] , [101-110] , [111-122] , [справочен апарат]
Страници от 41 до 50
(за да видите оригинала, "щракнете" върху номера на страницата)
[с. 41](1)Juni
29 — 30но иди, майко, у дома
и със сърце всичко разкажи
на моите братя премили,
да помнят(2) и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина
за туй, че клетник не(3) трая
пред турци глава да скланя,
сир[о]машко тегло да гледа.
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят
бели ми меса по скали,
по скали и по орляци(4),
черни ми кърви в земята,
в земята, мале, черната.
И да ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята(5),
и дето срещнат душманин
с куршум да го поздравят(6),
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 27, със синьо мастило, а с червен молив — 35; текстът е написан с молив.
2. В ориг. тук и по-долу „повнат".
3. В ориг. може да се чете „ни" или „на".
4. В ориг. „орлеци".
5. В ориг. „сабията".
6. В ориг. „поздрават".
[с. 42](1)Juni
а пък със сабя помилват.
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то га се сберат(2) момите
пред нази, майко, на хоро
и до[й]дат моите връс[т]ници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
с моите братя невръс[т]ни
моята песен юнашка —
как и за какво съм загинал
и какви съм думи издумал
пред смъртта и пред дружина.
Тежко щеш(3), майко, да гледаш
ти на туй хоро весело
и като срещнеш погледа
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене —
-----------------------------------
1. Стар номер на страница - 28, със синьо мастило, а с червен молив - 36; текстът е написан с молив.
2.В ориг. "са зберат".
3. В ориг. може да се чете и "щаш".
[с. 43](1)Juli
5 — 6нейното, майко, и твойто
и две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади,
но(2) туй щат братя да видят(3),
та кога, майко, пораснат,
като батя си да станат,
силно да любят и мразят...
Ако ли, мале, майно ле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байрак в ръка,
под байрак — лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянка пушка(4) на рамо,
и съ[с] саби змии на кръста,
о, тогаз, майко юнашка,
о, либе мило, хубаво,
берете цветя в градина,
-----------------------------------
1. Стар номер на страница - 29, със синьо мастило, а с червен молив - 37; текстът е написан с молив.
2. В ориг. "на".
3. В ориг. "видат".
4. В ориг. може да се чете и "игленки пушки".
[с. 44](1)
Juli
7—8късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки,
и тогаз с венец и китка
ти ела(2), майко, при мене,
ела ме, майко, прегърни
и в красно чело целуни(3),
красно, с две думи заветни:
„Свобода и смърт юнашка"(4).
И аз ще(5) либе прегърна(6)
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
плача му да спра с целувка,
сълзите с уста да глътна.
И тогаз, майко, прощавай,
а ти, либе, не ме(7) забравяй.
Дружина тръгва, отива,-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 30, с синьо мастило, а с червен молив - 38; текстът е написан с молив.
2. В ориг. "ила".
3. В ориг. "цалони".
4. В ориг. "юнашко".
5. В ориг. "щъ".
6. В ориг. "пригърнъ".
7. В ориг. "ни ма".
[с. 45](1)
Juli
9 — 10пътя е страшен, но славен.
Аз може млад да загина,
но стига ми тази награда,
да каже нявга народа:
„Умря сиромах за правда,
за правда и за свобода"(2).
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 31, със синьо мастило, а с червен молив — 39; текстът е написан с молив.
2. При сверката на стихотворението с първата публикация във в. „Дума ..." (вж с. 39, бел. 9) се откриха известни незначителни езикови и правописни различия у Ботев и Левски; те могат да се обяснят по няколко начина: че Левски е записал стихотворението по памет; че е вложил нещо от себе си при преписването му (напр. „тиха, бяла Дунава" — у Левски „тихий бели Дунава"; „мале" — у Левски „майко"; „та да ми" — у Левски „и да ми"; „тъжно" — у Левски „тежко" и пр.); че го е чул лично от Ботев; не може с точност да се установи кога Апостола е записал стихотворението в тефтерчето си, тъй като Киро Тулешков в спомените си отбелязва, че Ботев е рецитирал стихотворната си творба още в 1868 г. (вж Бурмов, Ал. Христо Ботев през погледа на съвременниците си. С., 1945, с. 20); Михаил Анастасов Попов в запазената от него ръкописна песнопойка (вж Институт за история. Архивна сбирка, инв. № 2750) твърди, че поместеното в песнопойката стихотворение „На прощаване" е изпято от Левски през 1870 г. в Плевен — този текст е в различен вариант от запазеното в тефтерчето на Левски стихотворение на Ботев — вж Жечев, Н. За един ръкописен сборник — песнопойка от 70-те години на XIX в. — Изв. на Института за българска литература, 1960, № 9, 285 —292.
[с. 46](1)
Juli
11 — 12За писмо само така(2),
--------------------------
пък за нарочно из-
пратен човек с ло-
зинка така: „Доб[ъ]р ден
или доб[ъ]р вечер, чорбаджи".
Отговор: „Дал ти господ
добро, отде идеш и
каква е работата". Пра-
теникът ще каже:
„Аз ида от добро място и
имам глас". Тогава,
ако е същият човек, до
когото е провoден, ще му
каже: „Ако имаш глас,
хайдем в къщи".
И сяда се вече в разго-
вор.
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 32, със синьо мастило, а с червен молив — 40; текстът е написан с черно мастило.
2. В началото на с. 46 преди това изречение има два зачертани реда с четири нечетливи думи, от които приблизително може да се разчете „веднаж лоза и лози" и „Ль-вий [?]"; вж и с. 116, бел. 6.
[с. 47](1)
Juli
13 — 14В София(2)
------------------------------
Имам дума — пра-
теникът(3) ще [я] каже,
пък на него отгово-
рът — след другите
думи. Ще повдигне и
фесът си като че ли го
наместя(4).
-----------------------------------------------------------------
1. Стар номер на страницата — 35, със синьо мастило, коригиран на 39, а с червен молив — 43; текстът е написан с черно мастило.
2. Следва зачертана дума — „знак".
3. Този текст може да се свърже с документ на В. Левски — вж ВЛ.ДН, с. 236—237, док. № 146.
4. При пререждането на страниците от тефтерчето по календарните му дати тази страница се свързва логически с предходната; тази страница дава сведения за често употребяваните „пароли" и „лозинки" от Апостола и сътрудниците му, служили за конспиративна свръзка между дейците. Вж по този въпрос Тахов, Р. Псевдонимите и „Лозинките" на Апостола. — Нар. младеж, № 35, 19 февр. 1980.
[с. 48](1)
Juli
15 - 16
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 36, със синьо мастило, а с червен молив 44; страницата не е изписана.
[с. 49](1)
Juli
17 - 18Предавам(2) на(3)
Алилаа Селевли(4)
Пари гр. - - - - - 2443.1/2
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 49, със синьо мастило, друг — 57, с червен молив и друг — 49 [?], с червен молив, задраскан; текстът е написан с молив и черно мастило.
2. В ориг. „придавам".
3. Следват две зачертани думи.
4. Следва зачертана дума — вероятно „гр."; в ориг. неправилно „Аалила Силевли" вместо Алилаа Селвели (Селевли, Силвели, Силевли) — псевд. на ЧРК в Ловеч; други псевдоними: Морадоглу, Мурадоглу, Муратооглу, Моратооглу, Муратоогулар, Муратоуглар, Муратооглулар, Дели Мурад [?].
[с. 50](1)
Juli
19 - 20От Алилаа Селевли(2)
[в]зимам(3) :
от 105 ли[ри] тур[ски] - - - - - - 6 л[ири]
от 191 [?](4) наполеона(5) - - - - 8
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 50, със синьо мастило, а с червен молив — 58; текстът е написан с молив, а поправките и зачертаванията с черно мастило.
2. В ориг. „Алилаа Силевли" - вж с.49, бел. 4.
3. Следва зачертан текст: "от ли.тур.[?]".
4. Може да се чете и 19.1.
5. За наполеон вж с. 3, бел. 7.
[sлавна страница] , [увод] , [1-10] , [11-20] , [21-30] , [31-40] , [41-50] , [51-60] , [61-70] , [71-80] , [81-90] , [91-100] , [101-110] , [111-122] , [справочен апарат]