Личният бележник на Васил Левски
[sлавна страница] , [увод] , [1-10] , [11-20] , [21-30] , [31-40] , [41-50] , [51-60] , [61-70] , [71-80] , [81-90] , [91-100] , [101-110] , [111-122] , [справочен апарат]
Страници от 21 до 30
(за да видите оригинала, "щракнете" върху номера на страницата)
[с. 21](1)Маi
9 — 10Искам, мамо,
да те видя(2)
и вси мили
у дома,
но знамето ме(3)
не оставя.
До кога ли(4) ще мога,
до [кога?].
--------------------
Сбогом, мила,
кой знай дали
щеш ме видиш
вече жив.
Но, драга, не щеш ме
забрави,
-----------------------------------
1. Стар номер на листа — 8, със синьо мастило, друг — 15, с червен молив и друг — 53, задраскан; текстът е написан с молив.
2. В ориг. „да та вида".
3. В ориг. „ма"; и по-нататък в песента — така.
4. В ориг. „ль".
[с. 22](1)Маi
11 — 12ако падна аз
убит.
-------------------
Сал за тебе
мисля, мамо,
и се готвя за боя.
Пред вразите ни
рамо с рамо
във кръв ще се
облея.
-------------------
Сбогом(2), мила,
кои знай дали и пр. [?](3)
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 16, с червен молив и друг — 54, с червен молив, задраскан; текстът е написан с молив.
2. В ориг. „Съ богом".
3. Не е сигурно, че текстът след втората разделителна черта е писан от Левски — има известни различия в почерка. Текстът на тази песен съвпада с малки изменения с песен, поместена във „Видрица" на поп Минчо Кънчев, от което може да се заключи, че тя е взаимствувана от Левски или пък, обратно — от поп Минчо, или пък като популярна песен от онова време е била пята от революционерите — вж Кънчев, поп Минчо. Видрица. Спомени, записки, кореспонденция. С., 1983, с. 391. Някои мемоаристи, като В. Платнаров напр., твърдят, че при организирането на комитета в Карлово през 1869 г. Левски пеел тази песен — вж Унджиев, Ив. Н. Васил Левски. Биография. С., 1945, с. 275 (в съкращение — ИУ. ВЛ). От друга страна, някои от песните, които се намират в джобния бележник на В. Левски, Ст. Каракостов смята за оригинални на Левски — вж СК.ВЛ, с. 168, 205.
[с. 23](1)Маi
21 — 22Пазар[джик](2)
Писмо за мене:
Махмудаа
Едирнели(3) на
Кирко(4) Бухаловият
хан
--------------------
х. Афъзаа(5)
Тяхна подпис-
ка.(6)
П. Т. Бонев(7)
на пликът —
ма[х]ала(8)
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 17. с червен молив, друг — 55, с червен молив, задраскан, и друг — 9, със синьо мастило; текстът е написан с молив.
2. По-рано — Татар Пазарджик; псевд. на ЧРК: Селеникли, Селиникли, Юдачооглу Селиники, Юдачооглу Селиникли.
3. В ориг. „Маамудая"; правилно — Махмудаа (Махмудага) Едирнели — псевд. на В. Левски.
4. В ориг. „Кирку"; няма податки в литературата и документалните източници за съществуването на хан с такова наименование в Пазарджик. Едно от убежищата на Апостола там е ханът на Червен Стоян (Стоян Ангелов Червен) — вж за него Дойчев, Л. Левски в светлина. Лични спомени и отзвуци от спомени. Извори за биография. С., 1943, 327—332; 348—349 (оттук нататък в съкращение — ЛД. Левски в ...).
5. Вероятно вместо „х. Афъз ага" — може би друг вариант на псевдоним на Левски — „Афъз ефенди" или пък „Афъзаа" — псевд. на Иван Драсов.
6. Следва задраскана дума „вместо".
7. Петър Бонев Тошев (1837—1876), учител и революционен деец; участвувал в Първата българска легия в Белград; член на ЧРК в Пазарджик, където е учител от 1870 до 1872 г.; заедно с Левски основал ЧРК в Перущица; загинал по време на Априлското въстание.
8. Може би означава Ени махала в Пазарджик, където се намирал ханът на Червен Стоян — вж Дойчев. Л. Цит. съч., с. 342; вж и с. 24, бел. 2; за тълкуване съдържанието на тази страница вж Караиванов, П. В. Неразгадан псевдонимен адрес на Апостола — Зем. знаме, № 171,18 юли 1980.
[с. 24](1)
Mai
23 - 24Солюк кавак(2)
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 18, с червен молив, друг — 56, с червен молив, задраскан, и друг — 10, със синьо мастило; оттук започва номерирането на страниците със синьо мастило, а не по листове, както досега; текстът е написан с молив.
2. Неидентифицирано наименование или псевдоним на селище или махала; може би трябва да се свърже с крайната дума от с. 23 — „Ма[х]ала" — в едно понятие — „Ма[х]ала Сюлюк кавак"; от друга страна, „Сюлюк кавак" може да означава наименование на махала в различни селища; в Карлово има махала Силук Кавак.
[с. 25](1)
Маi
25 — 26[1872, преди април?]
1. Да си приготвят
човек от [в]сяка
страна, готов за пре[д]-
ставител(2), дето се
повика да разгледва
народни работи,
върху които ще бъде
упълномощен от
мястото си, и да гла-
соподава.
2. Да се събират ка-
си(3) под какъвто вече
вид можат,
от които пари ще се улеснява и
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 11, със синьо мастило, а с червен молив — 19, текстът е написан с молив.
2. В ориг. „приставител"; съдържанието на този текст дава податки за датирането му във връзка с подготовката на Общото събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 5 май 1872), а може би представлява план за работата на революционните комитети и в такъв случай датировката му трябва да се отнесе към 1870 г., когато се полагат основите им.
3. В смисъл на „материални средства".
[с. 26](1)
Маi
27 — 28пре[д]ставителят
докато отиде и да
се върне.
3. Да се приготвят
някоя и друга къща
или хан, т. е. мяс-
то у наши хора, де-
то да се намира
за [в]секи ден по мал-
ко сено и ечемик(2),
та кога замине
наш човек със
знакът(3) си, по кое-
то ще се познава,
че е наш човек,
и тогава ще се
приима в та-
кова място,
щото да не бъде
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 12, със синьо мастило, друг — 20, с червен молив и друг — 16, с червен молив, задраскан; текстът е написан с молив.
2. В ориг. „сино и ичимик"; и по-нататък — също.
3. В смисъл на „парола" или „лозинка".
[с. 27](1)
Маi
29 — 30пред очи на
правителството,
пък за каит[ене](2) на
тескерето(3) му
показа щем(4) му
как; таквиз
места тряб[в]а по-
скоро да се приготвят,
че не дай, боже, ако би
се компромитирал
някой да има място
за укриване; също
и оттук за на
друго място.
4. Да се привързоват
град с град, село
съ[с] село, с по
един човек
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 21, с червен молив, друг — 17, с червен молив, задраскан, и друг — 13, със синьо мастило; текстът е написан с молив.
2. Тур. — заверка.
3. Тезкере (тескере) — тур. — паспорт, пропуск.
4. В ориг. „щим" или „щам".
[с. 28](1)
Маi
31по-разбран и без-
страшлив, който
ще работи по више-
гласието на тех-
ните си; ни една
дума няма право
да изрече, дока-
то се не пита
от техните си
и да му подпишат.
5. От едно място
на друго, коги се
изпраща пра-
теник(2) с писмо,
или като тъй,
без знакът да се
не приима и да
се не изпраща,
защото може
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 22, с червен молив, друг — 18, с червен молив, задраскан, и друг -14, със синьо мастило; текстът е написан с молив.
2. В ориг. „пратинник".
[с. 29](1)
Juni
1 — 2да се случи някоя
измама. Па и от
същите работ-
ници днес е доб[ъ]р
и постоянствува,
а утре(2) може не?
Имаме примери.
6. Тряб[в]а да се из-
дирват войводи,
били(3) учени или
прости. Има ги!
Като дето са хай-
дутували по година-
две и повече; на ко-
ито и ще се казва
по нещо(4) според(5)
човекът, а
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 23, с червен молив, друг — 19, с червен молив, задраскан, и друг — 15, със синьо мастило; текстът е написан с молив.
2. В ориг. „утри".
3. В ориг. „биле".
4. В ориг. „нящо".
5. В ориг. „спроред".
[с. 30](1)
Juni
3 — 4комуто не е ни-
как за казване
спроти неговите
слабости — като
в пиянство, или
тайна не може
да удържи, или не
чувствува никак
от такова нещо,
то за таквиз
тряб[в]а да им се
бележи(2) място-
то, дето живеят,
щото, когато
потряб[в]а, да го
знаем(3) де е.-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 16, със синьо мастило, а с червен молив — 24; текстът е написан с молив.
2. В ориг. „бележе".
3. В ориг. „знайм".
[sлавна страница] , [увод] , [1-10] , [11-20] , [21-30] , [31-40] , [41-50] , [51-60] , [61-70] , [71-80] , [81-90] , [91-100] , [101-110] , [111-122] , [справочен апарат]