Личният бележник на Васил Левски
[sлавна страница] , [увод] , [1-10] , [11-20] , [21-30] , [31-40] , [41-50] , [51-60] , [61-70] , [71-80] , [81-90] , [91-100] , [101-110] , [111-122] , [справочен апарат]
Страници от 111 до 122
(за да видите оригинала, "щракнете" върху номера на страницата)
[с. 111](1)[с. 1 б. д.](2)
Костаки х. Костов(3)
от фев[руари] 6. [1]872: писмо.
Заповяда тайно на х. Ста-
ни(4) за 6 души юнаци, Сто-
яна(5) с дружината му
да им заплати (?) по
една пушка, един нож
и по един револвер(6)
и да им дава по малко
тютюн(7) (?) за по пате [sic]
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 105, със синьо мастило, а с червен молив — 113; страницата е написана с червен молив от Д. Т. Страшимиров, който вероятно и я номерирал с № 113, за да бъде непосредствено след с. 112.
2. Оттук започват страниците без календарна датировка, поставената от нас номерация е условна и следва реда на недатираните страници в бележника.
3. Вж с. 108. бел. 2.
4. Вж с. 108, бел. 3.
5. Вж с. 57, бел. 2 и с. 108, бел. 4.
6. В ориг. „реворвер".
7. В ориг. „тютун" и думата подчертана.
[с. 112](1)[с. 2 б.д.]
Ръжево Конаре(2) , Бони
Кою(3)
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 43, със синьо мастило, друг - 47, с червен молив, задраскан и друг - 51, с червен молив; текстът е написан с молив.
2. В ориг. "Ръжову Конари", село в Пловдивски окръг.
3. Фамилните имена на лицата Бони и Кою - неразкрити засега; за тях не се установиха никакви данни.
[с. 113](1)[с. 3 б. д.]
[1871, октомври-ноември]Приимам за револ[вери](2)
3 1/2 лири турски.
Изприимам за два
револвера 7 лири ту[рски],
пък за един остава
да го платят отпосле(3).
Бележка от Ангела(4)
на Величкоолу на ханът(5)
да го търся(6).
----------------------------------
Власи х. Петров(7)
х. Калчо х. Петров(8)
Димит[ъ]р П. Попов
Нено Маринов Шипковенски(9)
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 44, със синьо мастило, друг — 48, с червен молив, задраскан, и друг — 52, с червен молив; текстът е написан с мастило и молив.
2. В ориг. „левор."; текстът — датиран по съдържанието; вж и с. 64, 65, 92.
3. В ориг. „от после"; дотук текстът е зачертан от Левски.
4. Ангел Кънчев — вж с. 61, бел. 3.
5. Не се откриха сведения в кое селище се е намирал този хан.
6. Дотук писано с мастило, а след това — с молив.
7. В ориг. „Петрув".
8. В ориг. „Калчу х. Петрув".
9. В ориг. „Нену Маринув Шипковенски"; всички тези лица са от Троян — вж Бурмов. Ал. Поправки и добавки... — Бълг. мисъл, 13, 1938, №7—8, с. 20.
[с. 114](1)
[с. 4 б. д.]
На П. Никифороолу(2)
на кафенето
за Димо Панков(3),
пък той за
Молоолу Юсинаа(4)
----------------------------
х. Ибраимоолу
Мехмед
Едирнели ви-
динде(5)Chlorop[h]or[mum?]
----------------------------
противно
Am[m]onia[cus?](6)
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 45, със синьо мастило, друг — 53, с червен молив, зачертан, и друг — 53, с червен молив; текстът е написан с молив.
2. Вероятно кафенето на Петър п. Никифоров в Ловеч, което Марин Поплуканов наема с влизането си в революционния комитет в Ловеч за революционни срещи (вж Урумов, Ив. К. Спомени за Марин поп Луканов. — В: Ловеч и Ловчанско ... Кн. 3. С., 1931, с. 151).
3. В ориг. „Диму Панкув"; името е зачертано; вероятно означава неустановен псевдоним на лице или селище [?].
4. Неустановен псевдоним на лице или селище [?].
5. В ориг. „Ха[джи] Ибраимоолу Мехмет Идирнели видинде" — неустановен псевдоним на лице или селище; последните четири реда — от „х. Ибраимоолу" до „видинде" — зачертани; отделни елементи от този псевдоним се съдържат и в някои от псевдонимите на Левски.
6. Само последните три думи (на лат. и бълг. ез.) — изписани с мастило; останалият текст на страницата — с молив; chlorophormum (лат.) означава безцветна изпаряваща се течност със сладникав вкус и характерна миризма, която се употребява като упойка и е силно наркотично средство, „противно" на него е ammonium causticum solatum (лат.), което означава амоняк (гр. — amoniakon, лат. — sal amoniacus), безцветен лек газ с остра миризма, съединение на азот с водород; явно и двете лекарства са били предназначени за конспиративни, революционни акции — вероятно за приспиване и събуждане.
[с. 115](1)
[с. 5 б.д.]
Бистирца(2): за
има[нe?] има три
тополи(4).Народе ????
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 46, със синьо мастило, друг — 50; ц червен молив, задраскан, и друг - 54, с червен молив; текстът е написан с молив.
2. Може би село Бистрица, Софийски окръг или пък наименование на друг географски обект.
3. Може би съкратено от "имане" и е означено мястото на издирването му, а може би следващата дума "има" е изписана два пъти.
4. Дотук текстът е ограден от Левски в кръг, с молив.
[с. 116](1)
[с. 6 б. д.]
[1871—1872]Пътувание
близо [до] Ор[х]а[ние]то час и пол[овина]
[от] Вр[ач]еш(2): Цвятко Първов;
от Хичковци(3) до(4)
Лоза. [?] Ана[стас](5) в Пл[евен]
Бр.(6)
Домноле 162
Domnule 194.1/2
boerole 661
lа...(7) 5944
-------------------
6961.25
Таню Стоянов(8)
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 47, със синьо мастило, а с червен молив — 55; текстът е написан с молив; датиран по съдържанието.
2. Село в Орханийско (Ботевградско; дн. в Софийски окръг; псевд. на ЧРК: Дели Мурад или Мехмед Ходжов [?]; също и Узун Дервиш).
3. Вероятно сгрешено наименование на село: може би се отнася за с. Хънювци, или Хъневци, дн. към с. Лазарци, Великотърновски окръг; или пък за с. Мичковци, дн. Габровски окръг [?]; може да се предположи, че е и псевдоним на селище, неизвестен досега.
4. Пред „до" има нечетлива буква — може би „о" или „е" [?].
5. Анастас Христов Попхинов (Попов; 1826—1898), брат на Данаил Христов Попов; един от помощниците на В. Левски, влязъл по-късно в стълкновение с него; член на ЧРК в Плевен; по Софийския процес осъден на вечно заточение в Диарбекир и при амнистията от 1878 г. — освободен.
6. В ориг. „Лоза. Ана. в Пл. Б р." — задраскано от Левски (вж и с. 46, бел. 2). Според Страшимиров (вж ДТС.ВЛ, с. 292, док. № 210) се отнася за Ангел Кънчев в Пловдив, но това не е вярно — отнася се за Плевен; в ориг. „Лоза." може да се прочете и „Лози." поради неясното изписване у Левски на буквените знаци „а" и „и" — в такъв случай думата може би означава „лозинка" или „Лоза[рево]" — вж Боянов, В. Псевдоними на революционни комитети и дейци от времето на Левски. — Векове, 1982, № 5, 34 — 46; с. Лозарево като неразкрит псевдоним на селище се споменава в: ВЛ.ДН, с. 180—181, док. № 88 и ДТС.ВЛ, с. 369—370, № 336 (Писмо от Хр. Иванов до В. Левски, 3 август 1872, НБКМ — БИА, ф-85 (В1), II А8648).
7. Текстът на думите, изписани с латиница, е избледнял; на рум. ез. „domn" означава господар, господин — в текста тук е в звателен падеж, а „boier" означава болярин, чифликчия.
8. Таньо (Таню) Стоянов Куртев (1846—1876), участвувал в създаването на ЧРК в Сливен; един от доверените сътрудници на Апостола; заподозрян от турските власти, през септември 1872 г. бил арестуван и задържан в затвора до 1874 г., след което изпратен на заточение в Диарбекир; през 1875 г. избягал в Румъния; загинал по време на Априлското въстание (вж бележка с адреса му във ВЛ.ДН, с. 229, док. № 138, където името Таню е погрешно посочено Маню).
[с. 117](1)
[с. 7 б.д.]
Разград Зачо Илиев(3)
варош
ма[х]але(2)
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 48, със синьо мастило, а с червен .молив — 56, текстът е написан с молив.
2. В ориг. „Разград варош маале" — оградени в кръг с молив; „варош маале" — неизяснено географско наименование; може да бъде махала във всеки град.
3. В ориг. „Зачу Илиев" — засега не се намериха данни за него,
[с. 118](1)
[с. 8 б. д.]
[Преди 6 април 1872](2)Гласоподаванията
писмено ли ще се
дават?
Аз как тряб[в]а да бъда
в работите от днес
нататък!
На никаква народност
няма да съобщавате
нищо народно, докато
не(3) [в]земете гласът ни!
С печатът как [?], за
да не би лъстително!
В случай, ако ЦК(4) не из-
вършава длъжностите си,
то ч[астните] ко[мите]ти ще проме-
нят(5) членовете на ЦК
или ...
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 106, със синьо мастило, а с червен молив — 114; текстът е написан с молив.
2. Вероятно текстът е писан във връзка с подготовката на Общото събрание в Букурещ (29 април — 5 май 1872 г.) и се отнася до въпросите, предварително обмислени от Левски, за поставяне пред събранието — вж с. 79 на бележника, в която Левски записва деня на тръгването си от Ловеч за Влашко.
3. В ориг. „ни".
4. Централният комитет в Българско.
5. В ориг. може да се чете или „приминат" или „преминат".
[с. 119](1)
[с. 9 б. д.]
[1871]Адреса:
Г-ну Георги Чявушов(2)
в Калараш — за
Хитова(3);
в Т[урну] М[агурели](4)
г-ну Драгомирчову(5) —
братовче ми(6).
Писмо от Лом(7)
за Аслан Дервишо-
глу Кърджалъ(8); висок,
с черна брада, 50-го-
дишен(9)
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 105, със синьо мастило, а с червен молив — 115; текстът е написан с молив.
2. Името може да бъде „Чаушов" или „Чаушев"; в писмо на Христо Георгиев (27 май 1870 г.) от Букурещ до П. Хитов в мошията Судици (край Калараш) е отбелязан адрес на рум. ез.: Георги Чявушов в Калараш (НБКМ—БИА, ф. 87 (ПХ), П А8922).
3. В ориг. „Хитйова"; Панайот Иванов Хитов (1830—1918), хайдутин от 1859 до 1864 г.; прераснал в националреволюционер под влиянието на Г. С. Раковски; предводител на чета, знаменосец на която е В.Левски, през 1867 г.; участвувал в сформирането на Втората българска легия; през 1872 г. бил избран за член на БРЦК в Букурещ; участвувал в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание, четоводец в Сръбско-турската (1876) и Руско-турската война (1877—1878).
4. Турну Мъгуреле, гр. в Румъния (Т. М.; псевд.: Никопол, Небойлу, Небоолу).
5. В ориг. „ Драгомирчиову" — псевд. на Данаил Христов Попов (1840—1909; псевд.: Азис, Азис Рушидоолу, Драгомирчо и Драгомиров, Азис Рушидооглу Стамболу), сътрудник и близък приятел на Левски, активен член на БРЦК; през него в Турну Мъгуреле минавала цялата комитетска кореспонденция; брат на Ан. Хр. Попхинов — вж с. 116, бел. 5.
6. Дотук — първите 6 реда без думата „Адреса" са зачертани; „братовче" — често срещано обръщение на Левски към Д. Попов.
7. В писмата на Левски става дума за Лом няколко пъти — вж писмо от Левски до членовете на Революционния комитет в Ловеч с прибавка до Данаил Попов в Т. Мъгуреле от 27 юли 1871 г. (оттук и датирането на страницата) — вж ВЛ.ДН, с. 107—108, док. № 34; писмо от Левски до Д. Попов в Т. Мъгуреле от 29 септември 1871 г. за разпращане на екземпляри от проектоустава за мнение в Лом — вж ВЛ.ДН, с. 116—117, док. № 37; също вж пълномощното, издадено от Левски на Мито Цветков във Враца от 16 септември 1872 г., с право за действия в Лом и Оряхово — ВЛ.ДН, с. 214—220, док. № 126.
8. В ориг. може да се чете и „Аслян Дервишйоглу Кърджялъ" — псевд. на В. Левски — вж с. 19, бел. 2.
9. Не можа да се установи за кого се отнасят тези белези.
[с. 120](1)
[с. 10 б. д.]
В Букурещ — 1870 [г.]
почина брат ми
Христю(2) на 9-ий
апр[ил] часа по 11 1/2
по европейски през(3)
денят...158 54 126 11 м[инца]
126 11 3 п[ола](4)
------- --------- 3 мед[жидии](5)
32 54
54
-----------
594182 594
180 182
93 312
------- ---------------
455 1088
45
----------
1133(6)Упокои се капитан
Иван(7) от Търново
между Братаница(8)
и Ортаконак в(9)
Коджа Юрт(10) меж-
ду Тетевени и
Златица(11), на 1867 [г.].
-----------------------------------
1. Стар номер на страницата — 108, със синьо мастило, а с червен молив — 116; текстът е написан с молив.
2. Христо Иванов Кунчев (1839/1840?—1870), по-малкият брат на В. Левски (за родословието на Левски вж Унджиев, Ив. Н. В. Левски. Биография. С., 1967, 35—37; Бакьрджиев, В. Н. Родословието на Васил Левски. — В: Велик и безсмъртен. Материали от научната сесия, организирана на 16 февруари 1963 г. в Карлово по случай 90-годишнината от обесването на Васил Левски. Пловдив, 1963, 127—133), в навечерието на образуването на Втората българска легия (1867) забягнал с Христо Иванов — Големия в Румъния, откъдето отишъл при брат си Васил в Белград; след разтурянето на легията, в която не участвувал поради болест, се завърнал в Букурещ, където водил тежкия живот на революционните емигранти и починал там на 9 април 1870 г.; Яна (Ана), по-голямата сестра на Левски (1835—1913), била омъжена за Андрей Начев (за разногласията по отношение на рождената и дата вж посочените по-горе съчинения); най-малкият брат на Левски — Петър (ок. 1844?—1881), бил принуден също поради непокорството му спрямо поробителите да забегне в Румъния; оттук отишъл в Белград, за да се включи във Втората легия, а след разтурянето й отново се завърнал в Румъния; през 1876 г. взел участие в четата на Хр. Ботев и в българска доброволческа чета в сръбско-турската война, а по време на Освободителната война бил в редовете на Българското опълчение; Мария, най-малкото дете на семейството Кунчеви, умира в 1851 г. (вж и Караиванова- Арсова, Р. Майката на Апостола. Малко известни факти. — Пулс, 21, № 7, 15 февруари 1983 г.).
3. В ориг. „при".
4. Може да се приеме и ,,п[ари]".
5. В ориг. „мид"; вж с. З, бел. 8.
6. Сборът „1133" е нанесен отстрани на страницата, а не под цифрата „45".
7. Иван Тодоров (Капитан Иван; неизв. — 1867), род. от Търново; през 1862 г. участвувал в Първата българска легия, където получил прозвището „капитан"; след разпускането на легията напуснал Сърбия и заминал за Влашко, където по-късно станал член на Тайния централен български комитет; за участието му в четата на П. Хитов през 1867 г. и злощастния му край (загинал на 18 юли) вж Хитов, П. Моето пътуване по Стара планина. Ред., увод и бел. Ал. Бурмов. С., 1940, с. 88; вж и Великов, Ст. и Н. Ферманджиев. Панайот Хитовата чета от 1867 г. (Брой и състав). — В: В памет на академик Михаил Димитров. Изследвания върху Българското възраждане. С.,
1974, 329—330.
8. Местност и връх в Златишко-Тетевенската планина (Средна Стара планина).
9. В ориг. „Орта конак", местност [?].
10. В ориг. „Коджя Юрт", местност [?].
11. Село в Златишко-Пирдопската котловина (по-късно гр. Златица, дн. заедно с Пирдоп образуват гр. Средногорие).
[с. 121](1)
-----------------------------------
1. Това е форзацът на задната корица на книжното тяло; при досегашните издания на тефтерчето тази страциа не е пагинирана и не е представяна.
[с. 122](1)
-----------------------------------
1. Задна котица, вероятно е била като началната, която впоследствие е била откъсната или отрязана. При какви обстоятелства е станало, засега не е известно. При досегашните издания на тефтерчето тази страница не е пагинирана и не е представяна.
[sлавна страница] , [увод] , [1-10] , [11-20] , [21-30] , [31-40] , [41-50] , [51-60] , [61-70] , [71-80] , [81-90] , [91-100] , [101-110] , [111-122] , [справочен апарат]