Древнобългарски азбуки


1. Праисторическа писменост
- писмеността върху печата от Караново (Новозагорско)
- писмеността върху плочката от Градешница (Врачанско)

2. Антична писменост
- "готска" писменост

3. Средновековна писменост
- глаголица
- кирилица


Печатът от Караново (Новозагорско)


"Надписът върху кръглия печат от Караново, който датира според българските археолози В.Миков и Г.Георгиев от края на IV-то или началото на III-то хилядолетие пр.н.е., представлява уникален паметник на човешката култура от оная отдалечена епоха. Той представлява първите фази на писмеността изобщо. При посочената датиривка, знаците върху печата от Караново се явяват най-старата писменост в Европа. Тази писменост е по-стара дори и от първата критска писменост, която датира от средата и втората половина на III-то хилядолетие пр.н.е. Така кръглият печат с надпис от Караново е една истинска научна находка." Сп. Археология 1969/1

горе


Плочката от Градешница (Врачанско)

"Плочката с писмени знаци е намерена през 1969 г. в халколитен културен пласт, който според Б.Николов и Г.Георгиев принадлежи на средата и втората половина на IV-то хилядолетие пр.н.е. Археолозите смятат, че този културен пласт съответства хронологически на Караново V-то ниво. В такъв случай писмеността от Градешница е по-стара от писмото върху печата от Караново, както и от най-старата писменост на о.Крит.
Писмеността от Градешница, Караново и Търтъриа (Румъния) говори за наличието на високоразвита за времето си (IV-то - III-то хилиядолетие) култура сред народите, населяващи Балканския полуостров. По началния стадий на развитието на писмеността тази култура не отстъпва на цивилизациите от Мала Азия, Близкия изток и Египет. Балканският полуостров следователно е бил едно от средищата на най-високо развитите древни цивилизации." Сп. Археологиа 1970/3

горе


"Готска" писменост

Така наречената "готска" писменост е създадена на територията на България, по-точно в Никополис ад Иструм (днешното село Никюп, Великотърновско). Написва я "вестготският" епископ "ариан" Улфила (Вулфила). Той е роден през 311 година в малоазийска Кападокия. Някъде около 348 година Улфила създава "готските" букви и превежда Библията на "готски" език. Умира през 380 година в Константинопол. Оригиналната Улфилова азбука най-вероятно е пълно копие на кирилицата, но за съжаление не е достигнала до нас. Науката твърди, че най-старият известен документ съставен чрез тази азбука е "Сребърният кодекс" изписан върху червен пергамент със сребърни букви през 520 година /близо 200 години след съставянето на азбуката/  в Равена. Днес оцелялата част от него се пази в Университета на гр. Упсала, Швеция. Съществува теза, която твърди, че в житието на Св.Кирил са попаднали части от житието на Улфила /или Курила - Улф - вълк - Курт/ и фактически "кирилицата" е именно тази азбука, изнамерена в IV век. Аргумент в подкрепа на тази теза е например житието на Св.Кирил, известно под името "Солунска легенда".

горе


Глаголица

Глаголицата е създадена през 855 година (или 862 г.) от солунските българи Св.Константин (Кирил) Философ и неговият брат Св.Методи (Страхота). Основната цел за написването на тази азбука е създаването на самостойна "славянска" църква в Моравия, по молба на тамошния княз Ростислав. На територията на България тази писменост е ползвана между IX и XI век. Хърватско използва глаголицата до началото на XIX век.

горе


Кирилица

Старобългарска азбука, чийто автор е неизвестен за науката. Прието е да се смята, че е съставена от Св.Климент - ученикът на братята Св.Св. Кирил и Методи, но тази теза не е подплатена документално и е малко вероятна. Възможно е кирилицата да е съставена още в IV век от Курила /Улфила/ на територията на България. На кирилица са написани основните съчинения на старобългарската литература - най-старите "славянски" писмени паметници. До преди десетина години тази азбука ползваха за своя писменост повече от 300 милиона души.

горе


(c) 1999-2006

I N    V E R E    V E R I T A S