Иван Димитров

Кралят на Океана
Алонсо де Охеда

Испанското величие Алонсо де Охеда
Някои установени данни за българския му произход

Тази електронна публикация е създадена с некомерсиална цел от Ziezi ex quo Vulgares въз основа на книгата

АЛОНСО ДЕ ОХЕДА,
документална монография
ИВАН ДИМИТРОВ, автор 1999 г.
първо издание

Художници на корицата:
АЛЕКСАНДРА ИВОЙЛОВА и
ИВАЙЛО ВЪРБАНОВ

Издателска къща "КЪНЧЕВ И СИЕ"
Предпечатна подготовка: "АСТРА - МВ"
Печатница "ХРИСТО ХРИСТОВ"
ISBN 954-9606-65-1

Всички права принадлежат на автора и издателя на книжното тяло.



 

      Към читателите
       През 1943 г. трябваше да издържа изпитите за матура. От всички софийски мъжки гимназии бяха около 1000 кандидат-зрелостници. Единствен аз, без нито една грешка, реших всички задачи по математика и получих оценка отличен (6). Решените от мен задачи бяха взети за архива на Министерството на просветата.
       С настоящия труд, за втори път се явявам на изпит по "математика" пред обществото, защото изследователството е функция, величина зависима от една или повече променливи.
       Авторът


SOUTH SLAVIC IMMIGRATION IN AMERICA
Ву GEORGE J. PRPIC, (проф. д-р-, б.а.)
John Carroll University
Южнославянска имиграция в Америка
от Джордж Прпик проф. в университет Джон Кяръл

TWAYNE  PUBLISHERS
А DIVISION OF G. К. HALL & СО., BOSTON

УВОД

CHAPTER   18

The Bulgarians and Macedonians

      THE smallest of the South Slavic'ethnic groups in America  are the Bulgarians. One branch of them are the Macedonians. Even though they were the last to join the migration from the Balkans to the North American continent, one of them was among the sailors of Columbus when he discovered America in 1492. His name was Dragan. He was a native of the town of Ohrid, an important center of Bulgarian culture and religion which is now located in the Macedonian Republic, Yugoslavia. Dragan belonged to the Bogomil sect which was regarded as heretical by both Catholic and Orthodox churches. He. made his way to Spain, but was discovered as a religious dissenter and was condemned by the authorities to die on the stake in Salamanca. He was saved from certain death by Columbus who was gathering his motley crew before sailing to America. Dragan who was an experienced gunner thus became a valuable member of Columbus' crew.
       Following the discovery—before Columbus returned to Spain— Dragan was left with forty-two other sailors at the newly built fortress La Navidad. Subsequently he survived the Indian massacre. "Drahan da Lihnida" is mentioned in contemporary eyewitness accounts in the Spanish court. Lihnida is the old name for Ohrid.

       Най-малката от южнославянските етнически групи в Америка са българите. Един клон от тях са македонците, а един от тях е между моряците на Колумб, когато той открива Америка през 1492 година. Неговото име е Драган. Той е роден в град Охрид.
 


ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

       ...Гонсало Мигуел Охеда, известен каталонски патриот и историк-изследовател, цели петнадесет години се рови и търси в архивите и летописите на широко разпръсналата се по Испания благородна фамилия Охеда. Целта му е да намери родното място и рождената дата на мореплавателя Алонсо де Охеда, когото той считал за свой именит роднина. Той е срещнал и разработил 33 случая на благородници с името Алонсо де Охеда, чието родословие е започнало от в село Охеда до град Бургос в Каталуня, преди да се разселят в Кастилия, Риоха, Арагон и Андалусия, но нито един от тях не съвпадал с мореплавателя Алонсо де Охеда. Гонсало Мигуел Охеда обобщава отрицателния резултат от 15 годишното си изследване в търсене на родното място и рождената дата на мореплавателя Алонсо де Охеда в статията "Хидалгото Алонсо де Охеда", отпечатана в град Бургос през 1963 г. в списанието за Новия свят (Индиите). Ето какво казва Гонсало Мигуел Охеда: "... с многобройни доказателства се отхвърли основанието, което даде началото на версията за раждането на Алонсо де Охеда (мореплавателя) в град Куенка и при същите разсъждения се посочи, че данните се отнасят за други известни личности, които са имали същото име и презиме, като при това положение нашият герой остава СКРИТ. Така проблемът за откриването на мястото, където нашият прочут и опитен във военното дело хидалго (Алонсо де Охеда) е видял своя първи ден, ОСТАВА НЕРАЗРЕШЕН.
         Без съмнение Алонсо де Охеда е един от най-малко познатите личности, които са причинили заселването на испанците в Новия свят. Вярно е, че Алонсо де Охеда, като пълководец е първият воин, който е устоял на враждебните нападения на индианците и благодарение на неговата храброст и на военните му способности успява да наложи МИР ПРИ КОЛОНИЗАЦИЯТА НА КОЛУМБ НА о.ЕСПАНЬОЛА. Освен това, той е първият европеец стъпил на американския континент, впрочем на Алонсо де Охеда се дължат географските изследвания за съставянето на известната карта на света от Хуан де ла Коса през 1500 година. Алонсо де Охеда е една дейна личност, изпъкваща със своята храброст, безстрашие и младост. Именно заради неговата решителна и рискована дързост, той спечелва почитта и уважението на испанската кралица Исабел Католичката, покровителството на херцог Медина Сели и на владиката на Севиля, дон Хуан Родригес де Фонсека, както и доверието и възхищението на дон Кристобал Колон.
        АЛОНСО ДЕ ОХЕДА Е МЕЖДУ ИЗЯВЕНИТЕ ГЕРОИ НА ИСПАНИЯ. НАЙ-ПРИВЛЕКАТЕЛНИЯТ И НАЙ-СИМПАТИЧНИЯТ, НО НАЙ-МАЛКО ПОЗНАТИЯТ. НА НЕГО СЕ ПРИПИСВАТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПОДВИЗИ, КОИТО СЕ ТЪЛКУВАТ ПРОТИВОРЕЧИВО, признават му се добродетели и пороци, които се порицават или извиняват..." (Край на цитатите).

Детайл от Мапа Мунди -1500 г. При бреговете на Бразилия са двата откривателски кораба. Капитанският на Алонсо де Охеда развява българското знаме, а помощният на Хуан де ла Коса - кастилското - испанското знаме. Това е криптограма, че българи и испанци заедно откриват Новия свят.

I. ПОГРЕШНИ ФАКТИ И ИЗВОДИ В ИСПАНСКАТА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ

Алонсо де Охеда ?

       Животът на Алонсо де Охеда е изключително динамичен и интересен, както от историческа, така и от психологическа гледна точка. Едва ли някоя друга забележителна личност буди толкова голямо недоумение и противоречия у изследователите на хрониките от XV век. До днес никой историк от Запада не се е наел да разгадае и обясни странните му постъпки. Алонсо де Охеда все още продължава да бъде мистерия и парадокс - голяма загадка. Дори самите учени - испанци, които би трябвало да го познават по-добре от всички, не са наясно по отделни епизоди от живота му. Те не знаят дори родното му място, нямат данни за родителите му, объркват се от многото прозвища и прекори, които той има, а също така и от неиспанското, чуждестранното име и презиме, с което е известен почти до смъртта си, даже и на кралския двор.
       Най-напред да видим какви данни дава испанската енциклопедия от 1972 г. Алонсо де Охеда (Hojeda), откривател на Венецуела, роден в град Куенка, на все още неопределена дата от историците. Предполага се около 1470 г. Тази дата е твърде вероятна, като се има предвид, че той е взел участие във войната срещу маврите в Гранада. Той е бил хидалго (рицар), произхождащ от рицарска фамилия, чиято феодална господарска къща била в голямото село Оканя. Монахът Бартоломе де лас Касас го описва:"малък на ръст, но доста добре сложен", а Христофор Колумб пише за него, че бил "много находчив младеж и с много голяма смелост". Според свидетелските твърдения на неговите съвременници се знае, че бил експерт по военните дисциплини при употребата на сила и обичал боя с меч. Заради предаността си към Богородица заслужил да се нарича "Рицарят на Мадоната" (Кавалерът на Мадоната). Могъл да бъде един голям конквистадор, но не притежавал необходимите качества за едно такова умение. Не е бил нито умен, нито прозорлив, като политик. Лишен от коварство и лицемерие. Обогатил историята на откритията и на конквистата с голямо човешко юначество, с благородство и безстрашие. Неговата противоречивост и индивидуализъм го направили безполезен като водител на хора, но поради голямата му смелост станал ръководител на конквистата (завладяването), губернатор на Кокибакоа и на Колумбия. Неговото откривателско плаване било първото осъществено от испанци след трите такива на Христофор Колумб, на който е следвал пътя от неговото трето пътуване, като се придържал по-на юг, отколкото великият адмирал. Неговото намерение да основе селище в залива Санта Крус, близо до нос Корабно платно във Венецуела, първо за континента, но намеренията му не дали в последствие положителни резултати. Първото си пътуване до Индиите (Новия свят) е направил с Христофор Колумб, с когото отплавал на 25 септември 1493 г. До тогава той е бил паж на дон Луис де ла Серда, херцог Медина Сели и може би роднинството му с монаха Алонсо де Охеда му е помогнало да отплава с адмирала на Индиите при второто му откривателско плаване. Като капитан на един кораб той стигнал (първи - б. а.) до островите Доминика, Маригаланте и Гваделупа. Пристигайки на остров Еспаньола, застанал начело на една експедиция до Сибоа (Сибао) по нареждане на Колумб и пак по нареждане на същия, помогнал на испанците от форта "Свети Тома", който бил обсаден от индианците. В сражението на 25 март 1495 г. той се сражавал заедно с Бартоломе Колумб (срещу индианците - б. а.). (Тогава испанците победили - б. а.). Но най-голяма слава спечелил като успял да плени касика (вожда - б. а.) Каонабо в реката Магуана (понастоящем река сан Хуан - св. Иван), като се възползвал от една военна хитрост.
         До края на 1498 г. Охеда пребивава на о. Еспаньола, а в началото на следващата година е в Кастилия, където научава за откриването на брега на Пария от Христофор Колумб. Благодарение на препоръката на владиката Хуан Родригес де Фонсека, той оглавява една експедиция, която продължила откритията в тази част на Индиите. Хуан де ла Коса е главният пилот, а Америко Веспучи - географът (летописецът). Тръгват от пристанището Санта Мария на 18 или 20 май 1499 г. с четири кораба. След 24 дни плаване стигнали онази част на Южна Америка, наречена Суринам. Видели много реки, между които Есекибо и Ориноко, огледали остров Тринидад, който е бил открит от Колумб и обходили бреговете на сегашна Венецуела от Кумана (Залива на Перлите) до пристанището на Опънатите лъкове (Чичириче), което се намира в сегашния щат на Ястреба, където са се сражавали с индианците. Охеда нарекъл остров Кюрасо, Островът на гигантите, поради големият ръст на жителите му. Областта на Кокибакоа от континента, (наречен Твърда земя - б. а.), която той считал и вярвал, че е остров, му приличала на една малка Венеция поради големите наколни колиби над водата и пирогите (големи лодки б. а.) на индианците. Поради това, че прилича на Венеция, той (Охеда) нарекъл територията Венесиола, по-късно името преминава във Венецуела. На 24 август 1499 г. посещава езерото Бартоломе (лагуната на Маракаибо) и след шест дни приключва плаването си при нос Корабно платно и предприема завръщането си. Към средата на месец юни 1500 г. пристига в пристанището на     гр. Кадис, като единствената му стока са малко перли и бразилско дърво (индиго), което натоварил на остров Еспаньола, мимо волята на Колумб.
         На 8 юни 1501 г. на Охеда се връчва капитулация (кралски договор) за предприемане на географски открития и се назначава за губернатор на Кокибакоа. Тогава той живее в Севиля заедно с индианката Исабел. Понеже му липсват пари за ново плаване, той се сдружава с Хуан де Вергара и Гарсиа де Кампос (Окампо). От обещаните му 10 кораби само четири се оборудват: "Санта Мария де ла Антигуа"; "Санта Мария де ла Гранада", " Санта Ана" и "Магдалена". Начело на един от тези кораби тръгва Педро де Охеда, братовчед на Алонсо. Експедицията потегля от Кадис в първите дни на месец януари 1502 г. Пет месеца по-късно Алонсо де Охеда прави първото (европейско) заселване на малкия морски залив Светия кръст (залива Хонда), но амбициите на неговите съдружници унищожават мечтите му за колонизация (заселване на новите земи б. а.). Обвинен в присвояване на получените печалби, в несправедливости по отношение на индианците и в наказания, давани на испанците, той бил задържан от своите сътрудници и отведен на остров Еспаньола. Преди заминаването, съдружниците му разрушават всичко, което било построено. На остров Еспаньола осъдили Алонсо де Охеда на конфискация на личното му имущество и лишаване от всякаква власт. Въпреки отменянето на присъдата на 8 ноември 1503 г. Охеда се връща в Испания. Така експедицията се проваля.
          В първите месеци на 1505 г. Алонсо де Охеда предприема ново пътуване, за което липсват достатъчно сведения. Знае се, че той е бил натоварен със задачата да открие в Кокибакоа, островите на перлите и залива Ураба. Не се знае дали е плавал с един или с два кораба. Известно е само това, че след това пътуване е виждан на остров Еспаньола, където притежавал няколко имения, които испанските крале Фердинанд и Изабела му дали в капитулацията (кралския договор) при второто му плаване. Започнала есента на 1505 г. Три години по-късно един кралски указ назначава Диего де Никуеса и Алонсо де Охеда за губернатори, съответно на Верагуа и Ураба с мандат за четири години. Като заместник на Охеда виждаме да се назначава Хуан де ла Коса. Разходите по експедицията се покриват от прависта Мартин Фернандес де Енсизо, който остава на остров Еспаньола с един кораб като резерва. Останалите четири кораба потеглят на 10 или 12 ноември 1510 г. Пристигат на мястото, което се наричало Картаген на Индиите и в сражение с индианците загива Хуан де ла Коса. Алонсо де Охеда основава в Ураба селището-форт Сан Себастиян, но и това поселение не дава очакваната полза, поради липсата на храна и нападенията на индианците. Самият Охеда бил ранен (за първи и последен път - б. а.) в единия крак. След като се излекувал, той решил да се върне на остров Еспаньола, за да потърси помощ, като за свой наместник на укрепеното селище оставя Франциско Писаро. Понеже не разполагал със средства и други възможности за пътуване, Охеда се качил на кораба, откраднат от Бернандино де Талавера с помощта на други бандити от един генуезец. Екипажът залавя Охеда и насила го сваля на остров Куба, но Диего де Ордас нарежда на Хуан де Ескивел, губернатор на остров Ямайка, да го откупи и същевременно изпраща Панфило де Нарваес да го търси. Охеда бил съден на остров Еспаньола заедно с Бернандино де Талавера и неговите хора. Охеда бил оправдан и така той приключва своя живот като откривател и завоевател. Той се провалил като командващ и създател на кралства. Играл е голяма историческа роля, но не е успял да се издигне до висотата на другите капитани - командващи от конквистата. Неговият край, като този на много други, бил мрачен и тъжен. Живял е в град Санто Доминго (на о. Еспаньола), според твърдението на монаха Бартоломе де лае Касас, който го е виждал през 1513 г. Навярно починал през зимата на 1515 и 1516 г. Починал беден, както и бедно живял през последните години. Лас Касас пише: "Почина от някаква своя болест в тоя град". Но ние не знаем дали е умрял от болест, от бедност или от самота; той е страдал, защото от 1502 г. не е виждал своята индианка Исабел. При смъртта си той е бил на около 45 години и напълно съкрушен.
       Това е баналният превод на биографията на Алонсо де Охеда според испанската енциклопедия.
 


II. КРИТИКА НА ИСПАНСКАТА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ

       Така, както е предадена тази най-пълна и изчерпателна биография за международния форум на колумбистите, ние не можем да я приемем, защото нито е напълно обективна, нито е напълно достоверна!
       Това е по-скоро животоописание на един несретник с благородно сърце и душа. Неговата дейност се величае и същевременно се омаловажава. Виждате ли, Алонсо де Охеда непрекъснато се мъчи да направи нещо, но понеже "... не е бил нито умен, нито прозорлив..." накрая нищо не излиза. Ето защо той участва в историята, но не я твори, както другите велики испански конквистадори. Следователно не е нужно да се занимаваме прекалено с него.
       Ако дейността на Алонсо де Охеда само се подценява, това би могло някак да се преглътне. Но тя се предава в осакатен вид. Ние нищо не научаваме за истинските му подбуди, намерения и стремежи. По такъв начин Алонсо де Охеда, който е централна фигура в откриването на Новия свят, някак остава на заден план.
       Премълчава се, че той е един от най-големите герои през Гранадската война, монах от религиозните бойни ордени, непобедим ездач и боец с меч, най-добрият бегач на Испания, отличен плувец, най-смелият и най-дръзкият младеж на Обединеното кралство Кастилия, Леон и Арагон, любимецът на кралица Изабела и нейно доверено лице, както и предпочитан кавалер на дамската й свита.
        Алонсо де Охеда завладява открития от Колумб остров Еспаньола, с което се отбелязва началото на испанската конквиста в Новия свят и се поставят основите на испанската океанска империя.
        Алонсо де Охеда е най-сериозният съперник на Христофор Колумб в географските открития.
        Той е първият европеец, стъпил на континента на Новия свят с европейска и християнска мисия - първият цивилизатор, основател на първото и второто европейско селище, ктитор на първата църква, извършил първите християнски покръствания, както на континента Америка, така също и на остров Куба.
        Алонсо де Охеда е най-значителният конквистадор на Испания в екипажите на когото са служили като подчинени светилата на испанската конквиста: Франциско Писаро, завладял империята на инките, Хернандо Кортес, покорил държавата на маите и Васко Нуньес де Балбоа, затвърдил испанската колонизация в Колумбия и Панама.
       Той е назначен с кралски указ два пъти за вицекрал на Испания, губернатор на Венецуела и губернатор на Колумбия. Открил и обявил за испанската корона територии, много по-големи и по-обширни от земите, завладяни от всички испански крале и Колумб, взети заедно.
       Някои съществени грешки, които не са допустими за една енциклопедия, претендираща за обективност:
       1. Алонсо де Охеда е представен като "нито умен, нито прозорлив". А известна е статията, отпечатана на испански в латино-американския свят: "Рицарят Охеда, доверено лице на католическите крале". Това е исторически факт. Кралица Изабела разчита на Алонсо де Охеда при осъществяването на много държавни дела. А кралица Изабела, както е известно, е най-просветената жена през XV век, с изключителни заслуги във военното дело, велика реформаторка и личност със забележителни нравствени качества. Може ли една гениална жена като нея и същевременно кралица на една могъща държава по това време, да вземе за съветник и доверено лице един човек "Нито умен, нито прозорлив"?
       2. Алонсо де Охеда бил приет от Колумб да участва в плаването му, поради някакви роднински връзки с монаха Алонсо де Охеда.
       а) Такава роднинска връзка не съществува
       б)Охеда е изпратен от кралица Изабела, за да следи действията на Колумб отблизо, както в първото плаване през 1492 г. под името Драган да Лихнида, така и във второто плаване, под името Алонсо де Охеда. Официално Алонсо де Охеда се води заместник командващ на войската и командир на конницата. Тъй като се познава отпреди с Колумб, с когото са даже в приятелски отношения, неочаквано виждаме капитана на кавалерийския ескадрон да застане и като морски капитан на каравелата "Ла Горда".
        3. Бил стигнал островите: Доминика, Мариагаланте, Гваделупа.
         Алонсо де Охеда със своята каравела "Ла Горда", наречена с галеното име "Капитана", така както кораба "Санта Клара" е бил известен като "Ниня", стига първи пред остров Доминика, но Колумб му отнема правото да назове острова. Ясно е, че първата новооткрита земя принадлежи на адмирала, предприел откривателското плаване в 1493 г. Като възмездие за това, Колумб се съгласява следващите шест острова да бъдат наименовани от Рицаря на Мадоната - Охеда, който за всеобща изненада ги назовава всичките с името на своята покровителка Богородицата Света Мария. Така се нареждат последователно островите: Света Мария Галанте, Света Мария от Гваделупа, Света Мария Желаната, Света Мария от Монтсерат, Света Мария Блажената и Света Мария Древната (Антигуа). Колумб негодувал от еднообразието на имената, но Алонсо де Охеда като Рицар на Мадоната се подписал по един своеобразен начин за откривател на тези острови. На шега или за подигравка, че младият Рицар на Мадоната - Охеда на 21 години няма още брада и мустаци, Христофор Колумб нарича и седмия остров с името на Света Мария, но "Брадатата". Така откриването на островите започнало със седмицата, о. Доминика (в превод означава седмица) и след това се изреждали дните на седмицата, всички започващи със Света Мария, като седмия носел името Света Мария Брадатата. Тези подписи на Охеда с течение на вековете са изтрити от времето, като за това са помогнали англичани и французи, които впоследствие завладяват островите, започващи с името Света Мария.
        4. Твърди се, че при първото самостоятелно плаване Алонсо де Охеда е тръгнал на път с четири кораба.
        Това не е вярно!
        Първото си плаване в 1499 г. Алонсо де Охеда предприема само с един кораб, взет почти насила от пристанището Санта Мария. По пътя в океана взема по същия начин още един кораб, а се завръща в Испания вероятно с три кораби, като една бригантина е построена на бреговете на Венецуела с помощта на мирното туземско население. Още не е напълно известно, дали зад предоставянето на корабите не се крие херцога Медина Сели, който така е  искал да се намеси в конквистата на Новия свят, но да остане на първо време в тайна, че се меси пряко в делата на кралица Изабела, която не допускала до Индиите даже поданиците на съпруга си Фердинанд от кралството Арагон.
        5. При завръщането си от първото плаване в 1500 г. Охеда бил докарал само няколко перли и бразилско дърво (индиго).
        Тук също не е казана цялата истина. Той е водил повече от сто индианци роби и пълни кораби с индиго.
        6. Нищо не се знаело за третото откривателско пла-ване на Охеда.
        Това също не е вярно!
        Третото откривателско плаване Алонсо де Охеда предприема със съдружника си Диего де Никуеса, племенник на кралския шивач и личен приятел на крал Фердинанд, който купува и оборудва два кораба. Охеда и Диего де Никуеса откриват сегашна Колумбия и Панама. След големи разправии и караници, продължили цели три години, стигащи много пъти до дуел и съдилища, това омръзнало на кралския двор и на кралете. Крал Фердинанд решава да сложи край на спора, като с един кралски указ назначава и двамата едновременно за вицекрале и губернатори, единият на Панама, а другият на Колумбия. Така кралят приключва този спор, по който даже и кралският двор е разделен на две.
 

 

Карта на залива Маракаибо във Венецуела
съставена от Алонсо де Охеда през 1499 г.
Първата геогравска карта
на част от Южна Америка


 


        Освен тези посочени грешки и празноти в биографията на Алонсо де Охеда има и други, също не маловажни, но нашата задача не е да ги изброим всичките. Ние искаме да подкрепим твърдението си, че авторът на биографията умишлено или не, подценява делата и заслугите на Алонсо де Охеда. А това безспорно поставя под съмнение изводите му.
 

III.ПОДОБНИ ГРЕШКИ ПРАВЯТ И ДРУГИ ЗАПАДНИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ

        Общото мнение е, че конквистадорите, действали в Новия свят, са били користолюбиви и жестоки авантюристи, рушители на духовни и материални ценности.
        За редица западни учени Алонсо де Охеда не прави изключение. И той, бедният, от алчност се втурнал към Новия свят. Искало му се е да натрупа богатства, за да си поживее на воля. В стремежа си да награби колкото се може повече злато, проявил такава жестокост, каквато показали останалите конквистадори. Не го различават дори от бандитите. Ето на какъв пасаж се натъкваме в труда на един "не западен" учен: "... Но в 1493 г и 1494 г. метежниците и търсачите на лека печалба се отдавали на разбойничество и стихийни грабежи, те нямали главатар, който да обедини разпокъсаните шайки и да засили ударната сила на сплотената банда печалбари. Тази роля приляга на Алонсо де Охеда, но той по природа индивидуалист, предпочитал да действа сам и да буйства в най-гуляйджийските места с дузина дръзки конници".
       А какво говорят фактите?
       Алонсо де Охеда воювал с индианците само когато е бил предизвикан или нападнат от тях. Обикновено ги е предупреждавал, като ги запознавал с манифеста, който му дали от името на папата и на испанските крале. В повечето случаи, той се явявал защитник на индианците, защото не одобрявал избиването им, допуснато от Колумб. На остров Еспаньола намира злато. Най-големият къс самородно злато тежал около килограм, намерено лично от него. Могъл е да го обсеби. Но той го изпратил на кралската хазна. Този акт на безкористие не е единственият случай. И преди да тръгне за Новия сват, той се отказал от богатства. Отказва се от няколкото си имения и крепостните индианци, които получил при разпределението на земите на остров Еспаньола. И както се отбелязва в испанската енциклопедия: "... През последните си години живял в бедност и в бедност умрял". Съвсем основателно възниква въпросът: Защо се е отказал от богатствата, когато те са били в ръцете му? Защо, за разлика от останалите конквистадори и авантюристи с благороднически имена, той предприема своите плавания, за да осъществи един голям идеал? Алонсо де Охеда, като всеки смъртен е имал своите слабости. Но те са засягали само него, не и интересите на испанската Корона. Каквито и да са били слабостите му, те не са основание да се подценяват неговите дела и да се хвърли името му в забвение.
        Грешките на западните изследователи се дължат на опита им да изтълкуват постъпките и да анализират чувствата на Охеда, изхождайки от службата му в полза на испанските крале Исабела и Фердинанд.
 

IV. ЗАГАДКАТА АЛОНСО ДЕ ОХЕДА

        Мнозина западни учени са се занимавали с проблема Алонсо де Охеда, но в края на всичко, са го оставяли като неразрешим и непонятен, както в подробностите, така и в целия аспект на неговия геройски живот. За да се отърват от тази непонятност и безизходица, те поставят на живота му етикет с надпис: "смел и дързък авантюрист" и с това си измиват ръцете. Това неправилно отношение е дало такова ускорение на науката, че както виждаме, испанската енциклопедия ни го представя, вече като посредствена личност, защото не може съвсем да го пренебрегне. Въпреки всичко, Алонсо де Охеда е велик мореплавател и откривател, чиито паметници са осеяли много градове в Латинска Америка. Освен това неговото име се носи от много булеварди и улици, обществени институти и кина, яхти и кораби. Но кое обърква толкоз много западните учени, че не могат правилно да оценят живота на Алонсо де Охеда, за да му признаят онова достойно място в човешката история, което той заслужава? Това е почти комичният факт, че те разглеждат живота му само през очилата на своя западен мироглед, считайки го за испанец или най-много за италианец. Но за да не се обърква човек в лабиринта на събитията и геройствата в живота на Алонсо де Охеда, ще трябва да се сложат български очила и през тях да се погледне в неговата биография. Едновременно с това, ще трябва да се държи в ръка, като компас неговия български произход и неговото българско родолюбие, защото той е един голям борец за свободата на България от османско робство. Едва тогава в живота на Алонсо де Охеда всичко става ясно, логически обосновано и свързано последователно, целеустремено към една единствена цел: СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ.
         Западните учени, които никога не са взимали такива български очила и български компас на родолюбието, се загубват в един безкраен лабиринт от противоречие и накрая стигат винаги до една безизходица, при която действията на Алонсо де Охеда са лишени от всякаква логика и смислено съдържание. Нито един от тези западни учени не е допускал, че Алонсо де Охеда не е испанец и никога не се е чувствал такъв. Той не е възнамерявал да живее до края на дните си в Испания. Но колкото странно и изненадващо да звучи, Алонсо де Охеда е българин. Истинското му име е Драган от Охрид или Драган Охридски.
 

V. МАЛКАТА ХИПОТЕЗА

       За сега все още не е известно кога точно Драган Охридски пристига в Обединеното кралство на Кастилия, Леон и Арагон, наречено по-късно Испания. А също така и кой го препоръчва за паж в свитата на могъщия дон Луис де ла Серда, херцог Медина Сели, който е имал по-големи права върху испанския престол, отколкото кралица Изабела и крал Фердинанд. Нашите близо четиридесет годишни изследвания и внимателен анализ на фактите ни подтикнаха да предположим следното:
       Поробителите са изпитвали ненавист към родителите на Драган поради свободолюбивия им дух. Възможно е Драган и братовчед му Петър да са били включени в списъка на българските момчета, определени за еничарския корпус. Това е принудило близките на Драган и Петър да ги изпратят тайно в Дубровник с един от дубровнищките кервани, а от там във Венеция и Испания, където по онова време е имало не малко българи. Тогава Драган е бил около девет- десет годишен. Наричали са го Драган да Лихнида, по обичая на хилядите италианци и немци, които са живеели в латинския квартал на града и са въртя ли оживена търговия. Лихнида е древното име на Охрид. Има доказателства, че почти до четиридесет годишната си възраст, той е използвал едновременно старото си име Драган да Лихнида и испанското Алонсо де Охеда.
       Преди близките на Драган да вземат решение да го изведат от поробена България, за да не бъде взет в еничарския корпус единствената възможност е била да бъде слаботелесен. Изглежда, че близките му са го подлагали на глад и недояждане, вследствие на което той остава нисък на ръст, няма нормална брада и мустаци и до края на живота си има психически комплекс, че ще умре от глад!
       След като постъпва паж в свитата на дон Луис де ла Серда, пети граф и втори херцог Медина Сели, още от най-ранна детска възраст взема дейно участие във войната срещу маврите от Гранада, която избухва в 1482 т. Той воюва близо девет години. Неговата интелигентност и обноски правят впечатление на испанците. Това показва, че родителите на Драган са били просветени. През XV век Охрид е един от най-многолюдните и най-процъфтяващи търговски и културни центрове на Европа. Нещо обикновено е било един охридчанин да ползва гръцки, латински, маджарски, италиански, немски и разбира се турски. Този културен център е добре известен и покрай него всички испанци са знаели за държавата България, макар и под робство. И затова на всички испански карти, даже и на тези със символичен характер не са забравяли да отбележат името на държавата България.
       Също така е било нещо обикновено охридчаните да плуват или да се разхождат с платноходки в езерото. А това езеро е предлагало не само плажове за отдих, но и прекрасна пъстърва, която е била изнасяна в италианските държави като рядък деликатес.
       Плавайки за Испания, Драган непрекъснато е обогатявал своите знания. Навярно Венеция му е направила незабравимо впечатление, защото спомена за нея той е пазил през целия си живот.

Кавалерът на Мадоната
 

V-А. ЗАГАДЪЧНИТЕ "ПОСТЪПКИ" НА АЛОНСО ДЕ ОХЕДА

      1. Исторически факт е, че Алонсо де Охеда пристига в замъка на херцога Медина Сели с иконата на Богородицата, която той носи в кожена торба-чанта цели 35 години, каквито от край време са на употреба от нашите пастири-овчари.
      Преди всяко сражение Алонсо де Охеда се усамотява настрана от войниците и другите пажове, окачва иконата на дънера на някое дърво, пада на колене и дълго или кратко се моли.
      Западните изследователи отбелязват този факт мимо-ходом - какво пък от това - момчето било дълбоко религиозно.
      При тогавашната разпуснатост на нравите, фалшивата набожност и незачитането на човешкия живот, откъде се взе тази "дълбока религиозност" у едно хлапе, което е изпитвало необикновена омраза към мохамеданите? Вярата в Бога изисква смирение. А момчето било бунтар, аскет, отмъстител.
      Обяснение:
      У нас е съществувал стар славянски обичай. Когато член от семейството тръгне на дълъг път или на война, съпругата или майката слага между най-необходимите му вещи и семейната икона, за да го пази от разбойници и смърт. Впрочем, носенето на предмети против уроки и за покровителство е чист старобългарски обичай, влязъл в източно-православната ни традиция през вратите на тракийското ни наследство. Древните траки са носели понякога образа на тракийския конник, така че корените на това наше обичайно явление могат да се проследят назад чак до езичеството ни. През XIV и XV векове, съобразно с култа към Богородицата в Охридско, при такива случаи се давало такава икона, каквато притежавал Алонсо де Охеда. Пак по стар български обичай е била носена в кожена торба-чанта през рамо.
       Иконата на Богородицата за Охеда е олицетворение на изоставената майка, на поробеното отечество и на оная небесна сила, на която той, в своето отчаяние и самота, е могъл да се осланя. Той е щурмовак на крепости и в нито едно от многобройните кръвопролитни сражения с маврите не е бил нито раняван, нито даже одраскан. Войниците започнали да изпитват към него суеверна почит и да го наричат Кавалерът на Мадоната, сиреч Рицарят на Мадоната.
        2. Алонсо де Охеда е признат за герой. Крал Фердинанд и кралица Изабела подаряват мавърски замъци и земи на храбрите рицари. Охеда отказва да се превърне в богат испанец с господарска къща и земи взети от маврите, които в повечето случаи са били разселени от градовете си. Това вече е напълно неразбираемо за западните изследователи. Възможно ли е един нормален и беден младеж да не приеме предлаганото му богатство, освен ако не е авантюрист по дух.
       Обяснение:
       Да, възможно е. Алонсо де Охеда не е възнамерявал да пусне корени в завладяната Гранада или някъде другаде. Неговата мечта е била, заедно с испанската войска да воюва за освобождението на България.
       3. Войната с маврите свършва. През 1492 г. в гр. Севиля при един повод породен от недоразумение, Охеда се изкачва на камбанарията Хиралда, стъпва на шестметровата греда проточена над площада и от повече от 20 метра височина скача върху короната на едно дърво с риск да загине.
       Обяснение:
       През войната Охеда винаги първи влиза в мавърските крепости и винаги първи започва боя. Неговата цел е била да залови в плен коронована мавърска глава или някой от семейството на емира, за да бъде приет от кралете Фердинанд и Исабела. Спечелвайки благоразположението на католическите крале, той би могъл да въздейства за насочването на Реконквистата към Балканите срещу османлиите. Това не са били само празни блянове. В обединеното кралство по това време е имало подобни настроения и планове за изгонването на мохамеданите от Европа и освобождаването на Ерусалим и Божи гроб. Понеже не успява да плени мавър от емирското семейство, скача от камбанарията Хиралда, с което смайва гражданите на Севиля и привлича вниманието на кралица Изабела. Но преди да го направи свое доверено лице, кралицата се качва заедно с него и придворните дами на камбанарията, за да види как би се чувствала на такава височина. Алонсо де Охеда на всяка цена иска да спечели кралицата за своята кауза и затова отново скача върху гредата, по която се изкачвали камбаните. Разхожда се по нея: Застава на самия й край. Балансира на един крак, като си подхвърля един портокал. Неговата ловкост и удивително хладнокръвие, както и смелостта и дързостта му пленили окончателно кралицата. За съжаление кралското семейство няма пари за една война срещу османлиите.

О. Доминика /Неделята/ е последвана от седем
острови всичките кръстени на Богоридица със седем
различни епитети за да се различават

     4. При второто плаване на Колумб виждаме командира на кавалерийски ескадрон Алонсо де Охеда като морски капитан на каравелата "Ла Горда", с която той е водил напред флотилията на Колумб.
     Къде се е учил да кара платноход или кораб, когато като паж на херцога Медина Сели, той е живял предимно в Ел бурго де Осма (замъка), разположен на едно високо планинско плато в Кастилия. а през пролетта и лятото чак до късна есен е на война срещу маврите.
     Обяснение:
     Охеда се научава да кара плътноход само преди да постъпи като паж в свитата на херцог Медина Сели. И това без съмнение е станало в град Охрид.
     5. Охеда открива земи за испанската корона. Охеда изпраща злато в кралската хазна. Охеда не веднъж рискува главата си, за да забогатее Испания. За какво е всичко това?
     Обяснение:
     Защото Испания без пари не може да воюва срещу османлийте.
     6. Когато Охеда стига до разрив с Колумб, защото не одобрява неговата политика към завладените народи, той го заплашва, че ще застане начело на едно въоръжено въстание срещу испанците.
     Обяснение:
      Ако Охеда е испанец по рождение, и както мислят някои, че той е потомък на испанско рицарско семейство, той щеше да бъде напълно покорен на испанските традиции и на испанския начин на мислене. Не би заплашил с меча си представител на испанската власт в защита на поробен, полудив, варварски народ. Така би могъл да постъпи само един благороден и истински религиозен човек, който е изпитал на собствен гръб робството.
      7. Като вижда наколните жилища на туземците в Кокибакоа и техните големи лодки, Охеда възкликва, че страната прилича на Венеция. Бидейки паж на херцог Медина Сели, той не е стъпвал в Италия и никой от неговите изследователи не пише, че е ходил там. Откъде това сравнение с Венеция?
      Обяснение:
      На път за Испания минава през Венеция.
      8. Ненавиждайки робството, той закарал с корабите си през 1500 г. повече от 100 индиански роби за продажба в Испания. Противоречие ли е това или какво?
      Обяснение:
       Не е противоречие. Той се е принудил на това, за да не бъде съден за почти насилственото отнемане на корабите, без разрешението на техните собственици, с които кораби е пътувал към Новия свят. Ако влезе в затвора, не би могъл да действа за освобождаването на поробената си родина - България.
       9. През 1502 г. Охеда е незаконно арестуван и окован във вериги от съдружниците си Окампо и Вергара. Корабът наближава надвечер остров Еспаньола и остава да пренощува недалеч от брега. Макар и окован, Охеда през нощта се спуска в морето и се опитва да доплува до брега с оковани във вериги крака. Умората и вълнението на морето го изтощават и той за да не се удави е принуден да вика за помощ заспалата стража на кораба. В Испания е било забранено къпането, като мавърски навик и обичай, който разнежвал тялото и подвеждал духа към съблазън. Светата инквизиция наблюдавала за строгото изпълнение на тази наредба, на която дори и кралица Изабела се подчинявала. Тя не посмяла да се къпе, а само е навличала мокро бельо. Известно е, нито един от испанските моряци не е умеел да плува. Така, след като къпането е било забранено в Испания, къде се е учил Охеда да плува?
      Обяснение:
      Вместо такова, тук ще запитаме. Колко плувци биха се осмелили да се хвърлят в развълнувано море със железни вериги на краката? Това би посмял да направи само един   много опитен плувец, изпробвал силите си неведнъж в дълбока и неспокойна вода. Но както вече отбелязахме, Охеда се е родил и раснал край Охридското езеро, което като се развълнува, вдига големи вълни и прилича на същинско  море.
       10. В Европа само високоцивилизованите и културни маври са употребявали отровни стрели, като редовно бойно оръжие. Испанците са били убедени, че срещу мавърската отрова няма лек и ранените се оставяли да умрат.
        При последното си плаване, Охеда е бил ранен в бедрото от отровна индианска стрела. Странното въздействие на отровата кураре е, че когато попадне в кръвоносните съдове веднага парализира улучения, който остава в пълно съзнание, докато кратко време след това умира. Когато Охеда бил улучен от такава отровна стрела, той веднага се парализирал, но оставайки в пълно съзнание наредил веднага да нажежат до червено един железен шиш и с него да обгорят раната му. А това е старобългарско средство срещу отровите. Откъде е знаел за него Охеда, ако е бил испанец.
        Обяснение:
        Като малко дете, Алонсо де Охеда е живял в българско семейство и там между възрастните, дядовци и баби е слушал да се говори за ухапан човек от змия или ужилен от стършел, отровата се изсмуква с уста от друг човек или мястото, приело отровата, се обгаря с нажежено желязо.
        Така, след всички тези няколко "загадъчни" постъпки на Алонсо де Охеда, като не сме посочили още много подобни, можем безпогрешно да направим извода, че той не е испанец по рождение, а българин.
 

V-Б. ИСПАНСКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ АЛОНСО ДЕ ОХЕДА НЕ Е ИСПАНЕЦ

       Изследователите на биографията на великия конквистадор, мореплавател и откривател Алонсо де Охеда, винаги са били озадачавани от един факт: В ИСПАНИЯ НЕ ЗНАЯТ НЕГОВИЯ РОД И РОДНО МЯСТО, НЕ ЗНАЯТ И ТОЧНАТА МУ РОЖДЕНА ДАТА. А той е бил един от шестимата най-популярни мъже в страната. Неизвестно защо, и поради каква причина, от векове насам, официалните испански власти и наука, не са предприели нищо сериозно в тази насока. Едва след 1942 г. Испанската академия на науките предприе интензивни издирвания. Дори бяха предупредени няколко чужди академии, в това число и тогавашната наша БАН, да се въздържат от публикации относно Алонсо де Охеда, защото в скоро време биографията му няма да има бели петна. Но резултат все още няма. Неизвестните места от биографията на Алонсо де Охеда останаха неизвестни.
       1. Феодалният род Охеда, чиято родова кула от 13 в. макар неподдържана и полуруина, все още напомня за миналото си величие, е дал многобройни разклонения по цяла Испания. През 15 в. срещаме представители на този род в Кастилия, Арагон, Андалусия и Риоха.
Някои членове на рода Охеда са направили опити да докажат, че са потомци или близки роднини на Алонсо де Охеда, великият мореплавател и откривател, но неоснователността на претенциите им е станала очевидна още при първата повърхностна проверка.

Куло-къщата на рицарите Охеда от 13 в.

       2. В град Севиля се пазят архивите на Индиите. В тях се намира регистърът на испанците, изброени под номер, които са отпътували за Новия свят. Този регистър носи датата 1492 г. В първия том на каталога на пасажерите под № 2776 на 10.IX. 1513 г. е записан Алонсо де Охеда, син на Хернандо де Охеда и Мария де Атиенца, живущи близо до град Куенка. Това дало повод на някои да посочат Куенка за родно място на мореплавателя Алонсо де Охеда, но е погрешно, както в испанската енциклопедия, която цитираме отначало. За голямо съжаление на жителите на този град, било доказано, че великият конквистадор и мореплавател не е бил техен съгражданин.
       По онова време, по правило благородниците и представителите на властта не са попадали в обикновените регистри. И затова имената на Христофор Колумб и Алонсо де Охеда не са били вписани. Освен това, през 1513 г. Алонсо де Охеда пребивава на о. Еспаньола и е в края на своята слава и живот. И други градове предявяват същите претенции, но официалните проверки ги отхвърлят.
       3. Като личност, герой, организатор, откривател, завоевател, колонизатор, военноначалник, дипломат и географ, Алонсо де Охеда превъзхожда адмирала Христофор Колумб. Освен това той е бил и доверено лице на кралица Изабела. С него и с неговите дела може да се гордее всяка велика нация. Необяснимо е, защо тези, които твърдят, чее испанец, не го противопоставят на Колумб - великият адмирал. Та нали Колумб е чужденец. Неговата слава радва всяко италианско сърце. И още нещо прави впечатление. В Испания малко се пише за Алонсо де Охеда. И някак неохотно. Причината? Не може да бъде друга - липсват им доказателства, че Алонсо де Охеда е испанец.
       4. Охеда е като монах от религиозните бойни ордени. Наричат го Кавалерът на Мадоната. В Южна Америка построил първата черква и направил първите християнски покръствания. Испанската католическа църква има всички основания да направи постъпки, той да бъде обявен за светец. Но досега и това не е сторено. Какви са съображенията на испанските прелати, ние не знаем, но ако Алонсо де Охеда беше испанец, вероятно пречките щяха да бъ,дат преодоляни. Известно е колко големи грешници са били канонизирани. Нима Алонсо де Охеда не е изстрадал своите грешки и увлечения?
       5. Някак странно е за Алонсо де Охеда "испанепъткатолик" да наименова откритите земи и острови, реките, заливите и морските носове с непонятни "варварски" имена като: Аруба, Орхиля, Лихнида, Хоро, Тамара, Барбакала, Яро-Яровой и др. и да нарече първото европейско селище на континента Св. Себастиан, когато той не се е разделял с иконата на Богородицата, а в Испания, по това време най-тачените светци са били: Сантяго (Св. Яков), Св. Магдалена, Св. Хуан и др.
      Варварските и странните имена се срещат все още в Охрид и Охридско, като наименования на реки, местности и заливи от езерото.
 

Карта на Караибско море
Портулан от 16 в. с охридски названия:
1. Лахи-нида, 2. Дола, 3. Галата, 4. Барбакала,
5. Роса, 6. Кама, 7. Бого (Баго), 8. Охеда (Хохеда)


 


       7. Портуланите (картите) от началото на 16 и през целия 17 векове са изпъстрени с много български имена на места и реки около Охрид, пренесени по бреговете на Южна Америка от не кой и да е, а от самия Рицар на Мадоната - Алонсо де Охеда.
       8. "Мапа мунди", първата точна карта на света, начертана от Хуан де ла Коса в 1500 година, е представенана испанските крале, като резултат от откривателското плаване на Алонсо де Охеда започнало в 1499 г. и завършило през юни на 1500 г. Тази прочута карта с размери 153 см дължина и ширина 96 см, днес се намира в морския музей на Мадрид, но изглежда, че не е проучвана подробно, защото на нея много добре е очертана почти цяла Южна Америка като някъде към десетия паралел при нос Св. Роко, на бреговете на централна Бразилия има поставен оригинален надпис от съставителя й Хуан де ла Коса. Този надпис казва: "Този бряг беше открит за Кастилия в 1499 г. като откривателят беше Бурнтианс". Алонсо де Охеда се посочва за откривател на Бразилия и р. Амазонка.
 
 

1499, May-1500, June.    Voyage of Alonso de Ojeda and Amerigo Vespucci in the service of Spain.   They landed in French Guiana, discovered the mouth of the Amazon, and proceeded as far as Cape St. Roque, after which they returned north and west along the coast as far as the Magdalena River and reached home by way of Espanola.   An earlier voyage  (1497 - 1498) by Vespucci, of which he himself tells in the confused and probably spurious sources, has been generally rejected by scholars.

 
1499, май - 1500 - юни. Плаване на Алонсо де Охеда и Америго Веспучи във служба на Испания. Те пристигнали във Френска Гвиана, открили устието на р. Амазонка и продължили чак до нос Свети Роко, след което те се връщат на север и запад по крайбрежието докато стигат до река Магдалена и се връщат обратно у дома в Испания, като минават покрай о. Еспаньола. Веспучи разказва за едно свое предишно плаване /1497-1498/в едни объркани и навярно фалшиви източници, които са въобще отхвърлени от учените. Веспучи /1451-1512/ е флорентинец, който живеел в Севиля, навярно е бил агент на банката на Медичите /от АМЕРИКА В КАРТИ-атлас на Егон Клемп 1976 - Лайпциг/ и от Американската енциклопедия по история, Бостон, Ню Йорк -1968 г.

Хуан де ла Коса


 


      Тук веднага възниква законният въпрос: Кой е този откривател, чието име се премълчава? И защо се премълчава истинският откривател? Когато всички вече знаем ,че 25-годишният младеж Алонсо де Охеда в 1499 година предприема заедно с Хуан де ла Коса и  Америго Веспучи откривателско плаване, при което стига бреговете на Гвияните, открива устието на река Амазонка, както и бреговете на Бразилия, до нос Св. Роко, близо до 10 паралел. Испанската наука, веднага покрива личността на Алонсо де Охеда и дава обяснението, че въпросният надпис се отнасял за Висенте Янес Пинсон и Диего Лопе. Вярно ли е това? Разбира се, че не е вярно. Когато Висенте Янес Пинсон е бил на път към Бразилия, за да открие повторно устието на река Амазонка в 1500 г., картата "Мапа мунди" е била вече готова и представена на крал Фердинанд лично от Алонсо де Охеда. По този начин, Охеда поднася на испанската корона цяла Южна Америка, разделена на 12 провинции-губернаторства, всяко едно от тях по-голямо от самата метрополия. Така той, 25-годишният младеж с един замах прави Испания велика океанска империя, достойна съперница на Португалия, владетелка на почти цяла Африка.
       Като доказателство, че надписът на Мапа Мунди не се отнася за Висенте Янес Пинсон, ще трябва да посочим, че той е стигнал само до устието на р. Амазонка. Тогава как да си обясним надписите, които следват на "Мапа мунди" с наименования на реки, заливи и морски носове чак до нос Корабно платно, които отговарят на действителното географско местоположение? Кой е ходил до там и е открил и наименовал нос Корабно платно? Ами на другата година, защо Америко Веспучи води португалската малка откривателска флота по килватера на Алонсо де Охеда и "открива" бразилските брегове между 10 и 20 паралел? Този въпрос е толкова ясен, че на него всеки учен може да отговори: Америко Веспучи е знаел до къде са стигнали с Алонсо де Охеда, а именно до нос Св. Роко и затова завел португалските морски капитани малко понаюг от бреговете на Бразилия. Португалската наука, противно на историческите доказателства, ревниво настоява, че Бразилия е била открита от Кабрал, който фактически е пристигнал там след Алонсо де Охеда.

Америко Веспучи

      9. През 1512 г. Охеда е разпитван в кралския съд. На въпроса на съдията, на колко е години, той отговаря, че не знае точно. Може би е на 40, няколко години повече или няколко години по-малко. Тук отново възниква съвсем официално въпросът, може ли един благородник, роден в Испания, където за времето си е била въведена почти съвършена регистрационна система, да не знае точния брой на годините си? Кралският съд би сметнал това за обида. А в Испания за обида на съда, особено на кралския, се давали големи наказания. Но при тези свидетелски показа ния на Алонсо де Охеда, кралският съд не реагирал. На съдиите е било известно, че свидетелят Охеда е бил чужденец.
     10. Алонсо де Охеда е бил цели 25 години паж на херцог Медина Сели или по-скоро се е водел за паж през цялото това време. Никъде в света не е отбелязан такъв дълъг рицарски стаж.
     Това също доказва, че Алонсо де Охеда не е имал нито род, нито роднини, нито наследствен имот в Испания.

Христофор Колумб позира приживе за този портрет на медальон


 

       11. Единственият портрет на Алонсо де Охеда е рисуван около 200 години след смъртта му.   В сравнение с него Христофор Колумб има не по-малко от 300 (триста) рисувани портрети и всичките претендират за автентичност, въпреки че са рисувани след неговата смърт.
       Но един такъв известен за времето си рицар и конквистадор, мореплавател и откривател на океански земи, да няма приживе или след това портрет? Това е против испанските традиции. Испанските рицари считат за свой дълг да воюват за славата на рода и да окачат портрета си в семейната галерия, за да напомнят за себе си на потомците. Алонсо де Охеда не се е погрижил да спази испанската традиция. Причината за това е ясна. Алонсо де Охеда не е испанец, а като чужденец не е бил задължен, нито е имал възможност да спазва испанските рицарски традиции.
      12. Християнският кръст е считан за свят предмет с чародейна сила от испанските вярващи в 15 век. Всяко незачитане на "светия кръст" или подигравка с него е като голямо прегрешение към "святата вяра" и такова едно деяние се наказвало със смърт от Светата инквизиция. Когато Алонсо де Охеда замерил "светия кръст" с портокала пред лицето на кралица Изабела и цялата й свита, това деяние било непростимо престъпление, според тогавашния християнски морал и неминуемо подлежало на наказание. По въпроса Алонсо де Охеда може да е имал някакви неприятности, но до съд не се стигнало. Както за кралица Изабела, така и за нейната свита било ясно, че един чужденец в Испания не винаги може да се държи като същински испанец и затова този случай не е имал сериозни
и трагични последствия за Алонсо де Охеда.
       13. Когато Алонсо де Охеда, завръщайки се от откривателското си плаване в 1500 г. довежда в Испания индиянката, кръстена с името Исабел, целият кралски двор и обществеността на град Севиля била скандализирана. Нито един испански конквистадор или обикновен моряк не е посмял да доведе жена от Новия свят и на всичко това отгоре да живее с нея незаконно - в конкубинат. Как да си обясним това предизвикателство на Алонсо де Охеда срещу общоприетите обществени норми? Кой испанец би дръзнал да се опълчи срещу обществото? Какъв е Алонсо де Охеда? Испанец или чужденец в Испания? Впрочем, испанците считали, че чужденците в Испания са някакво временно явление и затова не са им обръщали по-сериозно внимание. Такъв е случаят с Алонсо де Охеда и неговият конкубинат с индиянката Исабел, която на другата година е принудена да последва Охеда при второто му откривателско плаване в 1502 година и е убита от карибите.
      14. Алонсо де Охеда не пожелава да умре в Испания, макар че през последните години от живота си да има голяма нужда от роднинска подкрепа. Предпочита да постъпи в манастир. Така не би направил нито един испански благородник, ако е с ума си. На негово място всеки испанец би страдал, би положил усилия да бъде погребан в семейната гробница.
      Но Охеда няма семейна гробница. Нито един изследовател не е писал, че Охеда е посещавал родния си дом и е получавал вести, писма, пари от родителите или близките си.
       15.  Можем да посочим и други доказателства, че Алонсо де Охеда не е испанец, но и тези са достатъчни.
       Ако той не е испанец, тогава какъв е по народност?
       Досега нито една нация не се е опитвала да го "присвои". Защото нито една, каквато и да е - малка или голяма, не е имала дори малки основания за това.
       Само ние можем да твърдим, че АЛОНСО ДЕ ОХЕДА Е БЪЛГАРИН.
 

VI. ГОЛЯМАТА ХИПОТЕЗА

       Увод: КОЙ Е АЛОНСО ДЕ ОХЕДА? Дошъл неизвестно откъде, заедно със своята икона на Богородица, за да се подвизава в кралство Кастилия. Неприличащ на иберийците (испанците) поради монголоидното си лице /тук очевидно авторът на книгата Иван Димитров е повлиян и наивно заблуден от лъжливата и пагубна за българите теория, насаждана от академичната наука през целия 20-ти век, че древните българи били монголоиди, която теория вече е категорично отхвърлена. Бележка на автора на електронната публикация/, той е посочван за пратеника на Богородица във войната срещу маврите, която се счита за поредния кръстоносен поход срещу завоевателния ислям. Става един от най-известните герои в Гранадската война, а испанският народ го нарича : Рицаря на Мадоната или Кавалера на Девата.

      Изложение: КАКВО Е ДВИЖЕНИЕТО МУ? По същество то е борбата срещу завоевателния ислям, която се проявява в два аспекта:
       а/ религиозен-мистичен, с непосредственото му участие в Грандската война, като войнстващ християнски монах и светец;
       б/ светски, с предприемане на океански плавания и създаване на задморски колонии от европейци, с цел, да се съберат необходимите парични средства за финансиране началото на един нов кръстоносен поход срещу османските завоеватели.

      Връхна точка: КАКВИ СА ПОСТИЖЕНИЯТА?
      Участва съвместно с Христофор Колумб през 1492 и 1493 година. След това остава на о. Еспаньола, като главнокомандуващ войската за да спечели четиригодишната война срещу туземците. Затвърдява испанското присъствие в океанските острови. Разделя се с Колумб, като негов враг (Колумб дължал на Охеда 83 кг злато за неизплатена заплата и затова били разправиите между двамата) и предприема от 1499 г. до 1510 г. четири самостоятелни плавания в океана (две откривателски и две колонизиращи), при които открива Южна Америка: Бразилия, Гвияните, Венецуела, Колумбия, Панама, о. Ямайка и редица острови по крайбрежието. Той основава първото и второто европейски селища на континента Америка, построява първите църкви и прави първите покръствания на местното население, а също така и на о. Куба в 1510 г. По негово нареждане, приятелят му Хуан де ла Коса съставя първата точна карта на света, известна в науката като Мапа Мунди - 1500 г. С манифеста му от името на испанските крале и на Римския папа, той е признат за първия европейски цивилизатор и християнски мисионер на континента Америка. Алонсо де Охеда поставя основите на огромната океанска империя на Испания и прави повече териториални завоевания отколкото всички испански крале и Христофор Колумб, взети заедно. Два пъти е назначаван като вицекрал на Испания, първия път - губернатор на Венецуела, а втория - за губернатор на Колумбия.

        Заключение: КЪДЕ УМИРА? През 1515 г. почива на о. Бспаньола във францисканския манастир на град Санто Доминго. Последното му желание е да бъде погребан под прага на манастира, за да тъпчат костите му...

ОСЕМНАДЕСЕТ БРОЯ КОСВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

ОЧАКВАЙТЕ СКОРО!
 
 

Ziezi ex quo Vulgares